Българският треньор на “Флоридсдорфер” говори пред “Ритнитопъ” за ситуацията в отбора, интереса към него от чужбина и наболели теми в българския футбол.
Срещаме се с Александър Гицов в офиса на клуба, около час след мача, загубен от тима му срещу “ГАК” с 1:2.
Алберт Димитров (А.Д.): Алекс, здравей. Днес за съжаление загубихте и оставате седми в класирането. Как виждате ситуацията спрямо миналия сезон – като стъпка назад откъм класиране, след като за малко не влязохте в Бундеслигата, или като стъпка напред в цялостното развитие на клуба с оглед на предишните години?
Определено като резултат е стъпка назад. Може би това си има своите причини. Днес видяхме един мач, в който по принцип не трябваше да загубим. Отстъпихме много лековато, допуснахме две индивидуални грешки при головете. Този сезон ни се събраха доста такива мачове, в които след последния съдийски сигнал се прибираш в съблекалнята и не знаеш как точно си загубил, при все че противникът не те е надиграл тотално. Даже смея да твърдя, че през този сезон, освен може би едно полувреме срещу дубъла на „Рапид“ (Виена), не е имало противник, който да ни надиграе напълно. Може би и срещу „Блау-вайс“ (Линц) в миналия кръг.
– споделя Александър Гицов
А.Д.: Съставът от миналата година същият ли е и доколко е променен?
Променихме се адски много. В общи линии останаха шестима играчи от миналата година, а взехме 15 нови, тъй като след добрия сезон, много от футболистите ни получиха доста добри финансови оферти от други, по-големи клубове. Забелязаха ги и сега играят на по-високо ниво.
– добави в отговор Гицов
А.Д.: Играчите ги забелязаха, ами теб? Има ли интерес към теб от други клубове в Австрия или чужбина? Или може би конкретни предложения?
Миналото лято имаше една възможност за чужбина. Само че тогава може би като тайминг беше късно, един ден преди началото на подготовката. Реших за себе си, че не би било коректно спрямо клуба и хората в него да си тръгна точно в този момент. Клубът беше от Белгия, а офертата – интересна. Оферта от традиционен клуб. Просто обаче, както казах, дойде ден преди началото на подготовката ми. Не исках да поставям клуба в ситуация, в която от днес за утре да ми търсят заместник.
– каза Гицов
А.Д.: Млад треньор си, кариерата е пред теб и все още се учиш. Има ли световен авторитет в треньорството, на когото подражаваш и от когото се учиш? Като поведение на терена, извън него, дори като отношение към играчите.
Винаги когато ме питат такъв въпрос съм изреждал имена на футболни треньори. В последно време обаче намерих за себе си едно извънфутболно развлечение, което ми е като отдушник и гледам, без да се опитвам да го анализирам. Просто като фен. Станах голям фен на баскетбола. Гледам много в свободното си време. Особено много ми харесва Желко Обрадович, който е треньор на „Партизан“ (Белград) –може би най-големият, или по-скоро най-успешният, най-титулуваният треньор в историята на европейския баскетбол. Може би той е този, от когото се интересувам и чието поведение се опитвам да наблюдавам.
– сподели още Гицов
А.Д: Кое те грабна у него?
Той е лидер, понякога е свръхемоционален. Успял е да си спечели уважението на хората в клуба и думата му да бъде чувана. Другото, което трябва да отбележа е, че Обрадович успява с поведението си да вкара борбен манталитет в играчите. Манталитет на победители, чувството, че трябва да се бориш докрай. Когато гледаш неговия клуб, виждаш играчи, които всеки мач на 100 % са решени да спечелят. Това ти става ясно само от поведението на Обрадович на страничната линия, той живее с отбора. Това е, което ми допада у него и което се опитвам да заимствам в своята работа.
– описа го Гицов
А.Д.: Дълго време си във футболните среди в Австрия. Има ли в местните школи българи, деца на родители българи, които са обещаващи таланти. Такива, на които можем не след дълго да гледаме и като на наши проектонационали?
Има едно момче, което даже го извикаха в юношеския национален отбор на България до 16 години. Казва се Марио Младенов. Той играе в „Рапид“, вратар е и смятам, че има талант и качества. Чувал съм от треньори на вратарите, не само от неговия клуб, че Марио има своите качества да пробие на високо ниво. Доколкото знам даже и клубове от България са го забелязали. Той е този, който ми е направил впечатление от играещите на високо ниво.
– сподели треньорът на Флоридсдорфер
А.Д.: Ще те върна към България. Видяхме, че „Ботев“ (Пловдив) откри новия си стадион „Христо Ботев“ в мач със страхотна атмосфера. Смяташ ли, че това е пътят, по който трябва да поемат и другите клубове и да повлекат крак в тази посока?
Аз този уикенд си го спомням, даже и двата мача ги гледах (визира и двубоя на ЦСКА срещу „Лудогорец“ на „Армията“, б.а.), специално заради атмосферата. Честно казано, рядко сядам да гледам 90 минути български футбол напоследък, но тези два двубоя ги изгледах точно заради атмосферата. Даже след това и на треньори от нашия екип, австрийци, им пусках видеа от мачовете, защото наистина това е нещо, с което можем да се похвалим – пред каква атмосфера са се играли тези мачове.
Разбира се това е, което би върнало публиката по стадионите, но смятам, че с подобрение качеството на продукцията ефектът би бил още по-силен. Каквото и да си гововим, двата мача за мен не бяха на кой знае какво ниво. Особено, когато един срещу друг се изправят първия и втория очакваш да се получи двубой, след който да си кажеш: „Добре, българският футбол има шанс. Успяваме да покажем качество във вътрешното първенство“. Всъщност, се получи мач, в който, ако не се лъжа, беше записано най-краткото игрово време в целия шампионат.
На мен ми идват в повече и тези непрекъснати скандали и проблеми, с които се занимаваме извън терена. А не си говорим градивно, за качеството на играта и как можем да го повишим. Не си говорим за концепии, за игрови стил, тактическо развитие. Това е нещо, което остава на заден план. От време на време гледам и някои коментарни предавания по българските медии, в които ми прави впечатление, че дискусията винаги е насочена към съдии, изказвания по време или след мача, скандали с публиката. Никога или много рядко не си говорим за това, какво се е играло като мач, какво са показали двата тима, какви са им били игровите планове. А смятам, че именно заради това и феновете отиват на стадиона.
– коментира Гицов
А.Д.: За финал: полуфиналите в Шампионската лига. Единият почти решен, а другият – напълно отворен. Каква е прогнозата ти за двата мача, пък и за краен победител в турнира?
Аз си мисля обаче, че този, който ти имаш за решен, всъщност не е много решен. Все пак не трябва да забравяме, че мачът се играе на същия стадион. Ролята на домакин тук не играе. Смятам, че ако от „Милан“ вкарат гол до почивката, без да допуснат такъв, то тогава не съм убеден, че мачът е решен. Колкото и „росонерите“ да са в лоша форма. Без да съм фен на един от двата тима. За другия мач, колкото и да не ми се иска, смятам, че „Реал“ (Мадрид) ще продължи и ще спечели трофея.
– завърши Гицов
Мнението на “Ритнитопъ”: Александър Гицов е от над 10 години във футболните среди в страна, която е по-напред в развитието на най-популярния спорт от нас. Неговото мнение е важно и отговорните фактори трябва повече да се вслушват в мнението и съветите, които дават хора като Гицов.
Be First to Comment