Преди дни започна поредният нов квалификационен цикъл за националния ни отбор, като този път целта беше Евро 2024.
Сякаш типично за нас през последните години, всичко приключи още преди да е започнало. Първите два мача бяха срещу Черна гора и Унгария, а ние феновете имахме отново някакви надежди, че може би нещо ще се промени и най-накрая ще видим един сплотен български отбор, който играе хубав футбол.
Поредните пропилени квалификации?
И тези квалификации приключиха за наше огромно съжаление още преди да са започнали. България загуби злощастно срещу Черна гора като домакин. Голът падна през второто полувреме като черногорците отбелязаха в 70-ата минута чрез Никола Кръстович, (който е един от големите таланти на Черна гора). До края на мача “лъвовете” не успяха да изравнят въпреки опитите си.
Изненада може би за всички бе тази загуба или по-скоро реална оценка на националния ни отбор, който е на приливи и отливи и. Приливът беше с победите над Северна Македония и Кипър, отливът началото на евроквалификациите.
И ако срещу Черна гора имахме някакви надежди и не бе невъзможно да победим, то срещу Унгария нещата бяха повече от ясни. Отбор, в последната година победи на 2 пъти Англия, веднъж Германия и игра като равен с Италия.
В тимът ни нямаше футболист, който да се доближи до класата на унгарците. До 39-ата минута резултатът беше 3-0. “Маджарите” са джентълмени и решиха да не ни унижават. Така свърши и мачът, а България бе тотално безсилна.
Има ли нещо положително?
След мача с Унгария, пред камерите застанаха две млади момчета – Валентин Антов и Георги Русев, като и двамата бяха със сълзи в очите, а думите им бяха: “За съжаление това ни е нивото”.
И двамата се раздадоха на макс, но липсата на игрова практика при Антов в клубния му тим “Монца” може би оказа някаква роля. В края на мача Антов изчисти една топка от гол линията и ни предпази от по-срамна загуба.
Георги Русев бе един от играчите, които направиха впечатление. Той се надиграваше със съперника и отправи няколко удара. Желанието за игра при него сякаш най-много си личеше.
Илия Груев бе футболистът, който не спря да тича и в двата мача и сякаш бе единственият, който след 60-ата минута имаше сила да играе на ниво. Друго си е да играеш в Германия.
Вече имаме и страхотен вратар в лицето на Даниел Наумов, който направи отлични спасявания и показа, че заслужава своето място под рамката на вратата. В последните години нямахме страж в националния отбор, в когото да изпитваме сигурност.
На фона на повиканите играчи в състава на България за тези мачове, сякаш имаше липсващи.
Ивайло Чочев (халф)
Безспорно играчът в най-добра форма в момента в първенството, халфът е и голмайстор на “А” група със своите 17 гола в 23 мача. Недопустимо е точно той да не бъде повикан в състава и всички се питат защо, а отговор няма.
Явно е че отново в националния състав се случват някакви лични интереси щом най-добрият ни футболист към момента е извън състава за важните мачове. Чочев бе избран и за най-добър полузащитник за 2022 г. Най-големият абсурд е, че този играч липсва.
Тодор Неделев (атакуващ полузащитник)
Новото попълнение на “Лудогорец” дълго време бе извън терените. Въпреки че все още не е във върхова форма, той е може би най-креативният ни футболист в момента. Макар и не най-продуктивният през годините, Неделев е показал, че има място в отбора, особено при тази липса на класа.
Божидар Краев (крило)
Играещият на другия край на света Краев е твърд титуляр за новозеландския “Уелингтън Финикс”, който е част от австралийското първенство. Клубът му е на 5-то място в класирането, а той е 6-ти сред голмайсторите в първенството със своите 7 гола. Освен това има и 2 асистенции в 20 мача. Краев е във форма и на фона на липсата на качество заслужава нов шанс.
Андриан Краев (халф)
Братът на Божидар, Андриан, е един от най-добрите български полузащитници. Той е твърд титуляр за своя клуб “Левски” и във всеки мач е с решаващи намеси в центъра на терена. Андриан бе близо до трансфер в унгарския “Мол Фехервар”, като за него бяха предложени 700 000 евро, но “Левски” реши да задържи футболиста на този етап.
Възниква въпросът дали няма играчи, заслужаващи място в националния тим на мястото на някои от по-непопулярните избори на Кръстаич. Въпреки това съставът бе изграден предимно от млади момчета, а ние отдавна нямаме изисквания и претенции към играчите в националния тим. Сега поне знаем, че са млади момчета и имат временен картбланш.
Мнението на Ритнотопъ: Освен тези четирима футболисти, има и други, които можеха да бъдат извикани от Младен Кърстаич. Интересно е да видим дали сърбинът ще направи промени за следващите квалификации, като вземем предвид резултатите с Черна гора и Унгария.
Be First to Comment