Лев Яшин – “Черната пантера”

Днес ще разгледаме историята на вратаря, направил немислимото – да спечели “Златната топка”. В следващите редове ще проследим как се развива кариерата на Лев Яшин.

Лев Иванович Яшин е роден на 22-и октомври 1929 г. в Москва, Русия (тогава СССР). В двора на къща местни деца, включително Лев, постоянно играели футбол до тъмно, независимо от сезона. В тези игри Яшин добива първия вратарски опит.

В средата на 50-те години на миналия век, Лев Яшин е изправен пред съдбоносно решение – дали въобще да се захваща с футбол или не. Той решава да поеме по нелекия път на футболист в СССР и се оказва иноватор на поста си. Лев е първият, който си позволява да напуска рамките на вратата и малкото наказателно поле, че дори и подпомага защитниците (макар да има сведения, че пръв е българинът Апостол Соколов). Съветският страж е и от първите, които боксират топката, ако е много трудна за хващане.

На 18 години младежът е призован в армията. Служи в Москва и тук е забелязан от треньора на футболния клуб „Динамо“ (Москва).

През пролетта на 1949 г. Яшин става третият вратар на тима, като е заместник на Алексей Хомич и Валтер Саная. Оттогава, Лев Яшин играе само за този клуб до края на футболната си кариера през 1971 г.

Интересен факт е че Яшин е бил пред отказване от футбола заради Алексей Хомич, който оставя младия страж без думи и той се чуди – дали някога въобще ще получи шанс за изява. Вратарят се колебал, тъй като играл и хокей на лед.

Няколко месеца по-късно, Яшин получава шанс за изява под рамката заради контузия на Хомич. “Черната пантера” грабва възможността по най-успешния начин, като след по-малко от година е повикан в националния отбор на родината си.

Грабнал шанса си за изява с екипа на “Динамо”, той става шампион на страната 5 пъти (1954, 1955, 1957, 1959 и 1963) и носител на Купата на СССР 3 пъти (1953, 1967 и 1970).

Лев е и олимпийски шампион от 1956 г. в Мелбърн. Играе на цели 4 световни първенства – 1958, 1962, 1966 и 1970 г. в Мексико, където е на 41 години. Най-високото му класиране е 4-то място през 1966 г.

През 1963 г. е върхът в неговата кариера. Той играе в “Мачът на столетието”, който е по повод 100 години от създаването на Футболната асоциация на Англия. Прави уникални спасявания като не допуска гол докато е на терена. През същата година печели и “Златната топка”, като е единственият вратар, който го е правил до момента.

Избиран е рекордните 16 пъти в списъка на най-добрите съветски футболисти – 13 пъти е бил на първо място, един път втори и два пъти трети. В общо 207 мача Лев Яшин опазва мрежата си “суха”.

За уважението и почитта към него говори и фактът, че бенефисът му на 27-и май 1971 г. се играе пред знаменателните 103 000 зрители на стадион “Динамо” в Москва. В него участват легенди като Еузебио, Герд Мюлер, Боби Чарлтън, родните легенди Петър Жеков и Христо Бонев и други.

Напуска ни на 20-ти март 1990 г., когато е на 60 години.

Мнението на Ритнитопъ: Лев Яшин е вратарят, останал в историята на футбола със златни букви. Неговото постижение е ненадминато и до днес, като никой друг вратар не е правил постигнатото от него. Иноватор, който променя изцяло разбиранията за вратарския пост.

Ако искате да интересни факти за вратарите – последвайте GKSaves.BG, във фейсбук и инстаграм.