По-голямата част от обществото в България счита футбола като поле за изява предимно на мъже. Едно от малкото момичета, които не се боят да влязат в този мъжки свят, е Симона Петкова.
Когато говорим за успешните жени в спорта на преден план винаги излизат “Златните момичета” в художествената гимнастика. Редом до тях застават и състезателките по борба, бокс и карате. Един от спортовете, в който жените все още търсят своето признание, безспорно остава футболът. Това обаче не може да откаже амбициозната Симона Петкова. На зеления килим тя успява да открие своето място под слънцето и поставя началото на кариера, която преминава през Англия, Италия, а впоследствие и Швейцария. Това я превръща в една от най-успешните български футболистки в наши дни и двукратна носителка на приза “Футболист на годината” при жените.
Ранни години
Футболните успехи идват късно в нейния живот. В ранното си детство се занимава както с плуване и акробатика, така и с множество други спортове. До юношеските си години приема футбола само като игра с момчетата пред блока, но не след дълго съдбата се намесва.
Кандидатства в плевенската спортна гимназия в паралелка “Футбол”, но не я приемат, тъй като няма създадена специална такава за жени, а няма как да тренира с момчетата. Не след дълго в родния ѝ град Габрово се провежда футболен турнир за девойки. Тя се включва в набързо сформирания местен отбор. Не постигат особен успех, но още в първия мач е забелязана от Силвия Радойска, която й съобщава, че е одобрена за състава на националния отбор за девойки до 17-годишна възраст.
За да не е в тежест на майка си, между училището и тренировките работи в цветарски магазин. След завършване на средното си образование, избира да продължи своя път на знанието в НСА.
Начало на европейската ѝ кариера
Преди да получи предложение от женския отбор на Лийдс, Петкова играе за хегемона в българския женски футбол – НСА. Играе в 4-та дивизия на Англия в продължение на пет месеца, докато не получава оферта от Уотфорд, който се намира във Втора лига през онзи сезон.
Футболният ѝ компас я отвежда до Италия след това. Динамиката и спецификата на играта в италианското първенство пасват повече на изградения ѝ вече стил.
Кариерата си на Апенините започва в отбора на “Пинк Бари”. Сезонът там не минава по план и самата тя го определя като по-скоро неуспешен. Не закъснява трансферът ѝ в Емполи. След обещания, че и новите попълнения ще получават поле за изява в гонененето на призово класиране в шампионата, смята, че е попаднала на точното място.
В действителност тя трудно попада в титулярната единайсеторка, тъй като треньорът разчита главно на тези, спомогнали за влизането в Серия А. Това я подтиква да започне усилено да търси отбор, в който и тя да е част от ядрото и да даде своя принос.
Попада в редиците на “Сан Марино” в Серия Б, където е в ожесточено преследване с Наполи за първото място през сезона и в борба за влизане в Серия А. Нейният тим успява да се изкачи до най-високото ниво на италианския футбол, като тя има големи заслуги за това, бидейки лидерът на отбора. Настъпва Ковид пандемията, което прекратява и нейното пребиваване в Италия. Следва трансфер в Швейцария.
В отбора на “Лугано” прави и мечтания дебют с гол и асистенция. Тя вкарва 5 попадения през сезона.
Естествено, не закъснява и предложението от един от най-титулуваните отбори в Швейцария, както при жените така и при мъжете – “Йънг Бойс”. Подобно на ритуал, българската националка отново се разписва в дебютния си мач. Въпреки леките контузии, които я съпътстват по време на престоя й в Берн, тя почти винаги е главно действащо лице на терена. Оправдава доверието на треньора и отборът запазва добри позиции в крайното класиране.
За съжаление в една от квалификациите за Европейско първенство в мач със Сърбия получава доста тежка контузия на глезена. Следва неуспешно лечение и операционната намеса се оказва неизбежна. Това я изважда извън терена в продължение на седем месеца, както и забавя включването ѝ в лятната подготовка.
След пълното си възстановяване, преминава и в третия си отбор в алпийската страна- този на “Аарау”. Тя блесна за новия си отбор с хеттрик и допълнителна асистенция за крайното 5:0 срещу “Йорликон” (Цюрих). Не е изненадващо, че е твърд титуляр през целия сезон за отбора си. Успява да отбележи 5 попадения и да направи немалко асистенции.
Въпреки постоянните контузии, които преследваха нейните съотборнички, отборът успя да изпълни поставените цели за сезона и да запази позиции в Суперлигата. След постигнатото през сезона, мнозинството от българските спортни журналисти я определиха за “Футболист на годината” при дамите за втора поредна година.
Мнението на “Ритнитопъ”: Развитието на женския футбол в Западна Европа през последното десетилетие е наистина осезаемо. Все повече първенства започват да подписват професионални договори с футболистките и самите те могат да се издържат единствено с играта. Предразсъдъкът, че женският футбол не предизвика особено голям интерес за запалянковците, вече е в миналото. В миналогодишното издание на Шампионската лига при жените, в ¼-финалния етап, “Ел Класико”-то на “Камп Ноу” бе посетено от рекорден брой фенове. Над 90 хиляди души проследиха головата фиеста, в която Барселона надви Реал Мадрид с 5:2. Можем само да си пожелаем в близкото бъдеще за българския женски футбол да се отделя повече внимание и ресурси.
Прочетете и други наши материали свързани с женския футбол тук:
Източници:
(1)Симона Петкова – футболистка номер 1 на България. bTV Media Group – bTV. https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/simona-petkova-futbolistka-nomer-1-na-balgarija.html
(2) Симона Петкова, футболист на BSC young boys: Играем с ясната идея, че няма да станем богати от това. Karieri.bg – Обяви за работа и кариерни съвети. https://www.karieri.bg/news/39370_simona-petkova-futbolist-na-bsc-young-boys-igraem-s-yas
Be First to Comment