Историята на Стойчо Стоев, скромният треньор с добро сърце
Името Стойчо носи едно особено значение в българския футбол. В първата част от поредицата “Стойчовицазия” ще ви въведа в почти интересната треньорска кариера на Стойчо Стоев.
Ако е вярна поговорката, че “скромността краси човека”, то може би Стойчо Стоев е един от най-красивите хора на земята. Ще попитате как тогава е постигнал немалък успех в първенството ни – 2 титли, купа на България с “Лудогорец”, а след това води и “Левски”?
Всеки може да ви отговори различно, но аз ще ви кажа какво мисля, че той е бил “точният човек, на точното място”. По това време (2013г.) Разград е наистина “точното място” за развитие на амбициозен проект, което предоставя късата пътечка към големите успехи.
Стойчо Стоев е бивш нападател на “Локомотив” (София) от 80-те години и след това е един приличен треньор на ниско ниво, като е бил треньор на юношеските формации на столичните “железничари”, младежкия национален отбор до 17г., “Академик” (Свищов) и други непретенциозни отбори от долните нива на първенствата ни.
Първата му по-сериозна поява е като треньор на “Миньор” (Перник), където прави добри два сезона, а през 2012 година остава споменът за онази победа с 2:0 над ЦСКА.
След кратък гастрол в отбора на “Монтана”, Стоев е поканен за треньор на най-лъскавия отбор в България – “Лудогорец”. Неговият предшественик Ивайло Петев е направил много силен сезон 2012-2013, но новата кампания започва с две поредни шокиращи загуби от Любимец при откриването на първенството и три дни по-късно при гостуването на Слован Братислава в квалификациите за Шампионската лига.
Няма как да знаем какво точно е накарало разградчани да се спрат на Стоев, който никога не е водил отбор, борещ се за нещо различно от изпадане. Този рисков ход обаче проработва и отборът тръгва нагоре.
Това, което прави Стоев е, че вкарва малко свежа кръв в състава и постепенно избистря титулярния състав, в който влизат младите крила Въджил Мисиджан и Михаил Александров, а схемата е 4-2-3-1. Марселиньо играе зад единствения нападател Роман Безяк. Както се казва “ако не вкара единият, вкарва другият”.
Динамика, скорост в атаките, бързи контраатаки, компактност при прибирането в защита, стабилни дефанзивни халфове, които контролират играта и мощни крила. Може би това е най-силният “Лудогорец”, който сме виждали.
Ключът е, че Стойчо Стоев е спокоен и няма огромно его, което да пречи на играчите (вече в състава на “Лудогорец” се оформят играчи с характери на “звезди”). Така да се каже, скромният треньор постига ефекта “Димитър Пенев” на националния ни отбор през 1994 година.
Успехите не закъсняват и разградчани печелят дубъл в този сезон, а в Европа достигат до престижния осминафинал в Лига Европа, а по пътя си отстраняват Партизан, ПСВ Айндховен и Лацио. Цветя, рози… сещате се какво следва накрая.
На следващия сезон картинката се повтаря и след 2 загуби Стоев е детрониран от най-сладкото треньорско място по безапелационен начин. Свръхизискващият собственик Кирил Домусчиев действа със замах и на негово място поставя треньорът на младежкия отбор на “Лудогорец” – Георги Дерменджиев.
Истината е, че Стоев вече е изградил един хармоничен отбор, играещ агресивен стил на игра и неговият наследник просто следва това, което вече е изградено и създадено, за да постигне най-големите успехи на отбора – пробив в групите на Шампионската лига и прекрасен футбол срещу отбори от ранга на Ливърпул и Реал Мадрид. Косвеният принос за този успех именно на Стоев е явен, но малко хора го признават. Това е големият импакт, който разградският специалист поставя – той “лепва” етикета истински гранд на “Лудогорец”.
Тези успехи му печелят реноме на сериозен треньор и по-малко от половин година след уволнението, Стоев застава начело на “Левски” в един труден за отбора период. Много предизвикателна задача – да смени “червения килим” и милионите от Разград с редуциран бюджет, огромна публика, която има големи очаквания и нажежено напрежение преди всеки мач. Завършва сезона на седмо място, но при него играта на “сините” се доближава до доминантния футбол, който всички свързват с “Лудогорец”.
Следващия сезон “Левски” завършва на второ място зад “Лудогорец”, но на твърде много точки от върха – цели 14. В контекста на събитията и тогавашната реалност това е едно нелошо постижение, но отново е сменен.
Междувременно името му често се завърта в публичното пространство като един от вариантите за селекционер на националния ни отбор, което само по себе си говори за висока оценка към работата му. Назначението така и не идва. И може би по-добре, защото на “тркольорите” им трябва треньор с твърда ръка – нещо, което липсва на избраниците на БФС именно през тези години.
В момента Стоев е старши треньор на втория отбор на “Арда” (Кърджали).
Мнението на “Ритнитопъ”: Треньорската професия е неблагодарна и може би Стойчо Стоев така и не получава признанието на обществото, що се отнася до постижения на отборите му на футболния терен. Основната причина за това е, че в „Лудогорец” всички са свикнали с успеха, а треньорите са третирани по-скоро като временно изпълняващи длъжността управители на дружество с (не)ограничена отговорност и при най-лекия трус „бушонът” (треноьрът) гърми и идва следващият.
Старомоден, скромен и целеустремен Стойчо Стоев е един от успелите треньори, които заслужават аплодисменти. Освен безспорните резултати, които постигна, е редно да се отчете, че в нито един момент не се изказа срещу някой свой опонент. Въпреки голямото напрежение, на което е бил подложен, никога Стоев така и не опознава езика на омразата. Дори напротив – винаги си тръгва с коректен тон и високо вдигната глава.
Нашата поредица „Стойчовизация” на българския футбол ви показва от един различен ъгъл историята на треньора Стоев, има още двама носители на това име, които предстои да ви представя в близко бъдеще.
[…] Стойчовизация – част 1: Стойчо Стоев […]