Press "Enter" to skip to content

Подмладяване в българския национален отбор

Нужно ли е подмладяване в българския национален отбор, или тайната за успеха се крие в нещо друго?


„Младостта не е порок“ – една добре позната мисъл, която от една страна дава спокойствие, че грешките се прощават по-лесно, когато ти липсва опит. От друга страна обаче не трябва да служи и за редовно оправдание. Така че е редно да си зададем въпроса “нужно ли е подмладяване в българския национален отбор”?

През отминалото десетилетие се зародиха въпросите „как“ и „кога“ ще се случи подмладяването на националния отбор по футбол на България? Те биват задавани преди, по време на и след всеки квалификационен цикъл. Но всъщност това ли е подходящата стратегия, за да се стигне до положителни резултати, даващи повод за гордост от измъчения футболен фен у нас? За да си отговоим на тези въпроси ще си припомним облика на представителния ни тим при по-успешните поколения.

Първо ще разгледаме селекцията за европейското първенство в Португалия през 2004 година(1). Това би следвало да е най-пресният ни спомен за силен състав, който стигна до така жадуваното участие на голям футболен форум.

състав на България от ЕВРО 2004

Най-млад сред избраниците на Пламен Марков тогава бе Валери Божинов (18 години), който точно започваше да показва завидния си талант по италианските терени и демонстрира, че не се притеснява да прескочи бариерата от юношеския към мъжкия футбол. Но да не забравяме, че Божинов е продукт на школи далеч от България.

Останалите футболисти бяха над 21 години, което говореше за опит, а всеки един от играчите имаше водеща роля в клубния си тим. Димитър Бербатов (23 години), Мартин и Стилян Петрови (25 и 24 години) точно показваха богатия си потенциал и не си служеха особено с фразата за младостта, с която започна тази статия. Тримата имаха възможността да бъдат вкарани в „А“ отбора в период, в който още имаше играчи от САЩ 94‘ и бяха запознати с отговорността на бялата фланелка. Резултатите на самото европейско не бяха от най-желаните, което доведе и до критики, но след 90-те и очакванията бяха по-големи. Личаха имената и на натурализираните Зоран Янкович (30 години), Златомир Загорчич (32 години) и Предраг Пажин (31 години). Тримата пасваха по невероятен начин в този отбор заради мъжеството и уменията си. 

Поглеждайки към годините на всички тези играчи изводът е един – най-важното е да имаш в себе си характер и да си доказал своите качества на клубно ниво, което да е причина да излезеш на пълния тогава стадион „Васил Левски“.  Това сякаш липсва в сегашната ни селекция или поне не е на същото ниво, защото в България от 2004 година имахме петима играчи с основни функции в отбори от топ 5 първенствата, а останалите „легионери“ бяха част от водещи тимове дори и в по-малки първенства. Ако трябва да обобщим – подходът към този отбор не бе да се търси подмладяването на всяка цена, а да се приобщяват талантливите момчета до опитните, като това трябваше да бъде заслужено. Думите на Пламен Марков в интервю пред „Блиц“ са показателни за това каква е разликата между сега и 2004 година(2):

„Имаше състезатели, на които наистина можеше да се разчита… Имаше млади, но талантливи играчи в лицето на Стилиян Петров, Бербатов, Мартин Петров… Още не бяха станали звезди в европейския футбол, но все пак бяха футболисти с потенциал, възможности и амбиции за реализиране и в националния отбор. Още не бяха станали тези фигури в тимовете си, но вече бяха привлечени в силни европейски отбори. Стилиян беше в Селтик, Бербатов беше в Байер (Леверкузен), а Мартин в Сервет в началото. Имаше предпоставка, че при една добра работа можеше да се очаква нещо. За мен това бе много важно. Без, разбира се, да подценявам и играчите от нашето първенство, на които тогава можеше да се разчита.

снимка: corner.dir.bg

Имаше и чужденци в лицето на Пажин, Зоран Янкович и Загорчич. Не забравям и Кишишев, който в първата част от квалификациите също имаше принос за представянето. Той играеше в Чарлтън. Ивайло Петков беше утвърден състезател, играещ в Турция. Милен Петков беше част от гръцкия АЕК. Така че имах състезатели, на които наистина можех да се облегна. Вярвах, че с положителните си изяви могат да допринесат за националния отбор. Не изключвам Георги Пеев, играч от Динамо (Киев) тогава, макар и с не толкова твърдо участие в отбора си. И съответно всички футболисти от българския шампионат, без да ги изброявам поименно, които бяха водещи фигури в отборите си. Така че това е много съществена разлика, ако можем да правим някакъв паралел между настоящия и тогавашния национален отбор. За всеки един треньор е важно арсеналът от играчи и потенциалът, с който разполагат, за да може да разчита на добри резултати и победи.“

Ако върнем още назад, картинката не е много по-различна. През славното лято на 1994 година в групата на Димитър Пенев няма играч под 23 години(3).

Средната възраст е 27 години и 6 месеца, а броят на футболистите ни във водещите лиги из Европа е още по-впечатляващ – 9. Излишно е да представяме легендите детайлно, но отново може да кажем, че всичко зависи от характера. Това споменава и Христо Стоичков в едно интервю за уругвайското радио „Урбана“(4), сравнявайки Уругвай от 2010 година с България.

„Онази ръка на Суарес срещу Гана показва психиката на победител на уругвайците. Този манталитет на победител, какъвто имаме и в България. Ние имаме множество успешни борци, щангисти, имаме рекорд в скока на височина, който не е подобре вече 30 години – нашата рекордьорка Костадинова скочи 2 метра и 9 сантиметра в Рим през 1987 година… Имаме много успехи и в художествената гимнаскита, съревновавайки се с големите страни. За да го направиш това трябва да имаш характер. А характерът не се купува от аптеката. Трябва да го имаш вътре.“

снимка: topsport.bg

Сегашната средна възраст на играчите в националния отбор е 28 години и 2 месеца (5). Много близко до тази на „Пеневата чета“. Трябва да отбележим факта, че в този отбор на България вече са викани млади момчета, като например Мартин Минчев (19 години) и Филип Кръстев (20 години). За началото на световните квалификации бяха повикани и Илиан Илиев (21 години) и Андреа Христов (22 години).


*Списъкът от играчи е за мачовете с Швейцария, Италия и Северна Ирландия през март 2021 година

Резултатите в последните две години са отчайващи, но може би и очаквани. Със сигурност в националния отбор има момчета с характер и опит, но нивото е спаднало. Просто тези играчи не са имали шанса да се наложат, докато в отбора още се състезават футболисти стигнали до най-високо ниво (опит в топ първенства) или да са участвали на европейско или световно първенство. Липсва директният пример за подражание. Това, което наблюдаваме в последните ни две силни поколения, е наличието на няколко по-млади момчета, които са вкарани в състав с качествен гръбнак от изградени футболисти, съревновавали се с най-големите в играта. По всичко изглежда, че на България не й трябва обезателно подмладяване, а по-скоро правилен подбор на характери, които демонстрират отдаденост към спорта още на клубно ниво и биха давали пример с поведението си на терена и за следващите поколения.

Също така можем да се отбележи с просто око, че момчетата, които играт зад граница не просто не са в толкова качествени отбори по подобие на “лъвовете” от миналото, а и са драстично по-малко. Сравнявайки таблиците си проличава наличието на футболисти от толкова много български отбори единствено в настоящата селекция.

Mнениението на Ритнитопъ:
За да се стигне до правилен подбор националите ни трябва да бъдат на първо място изградени правилно – личностно, физически и технически. Сигурни сме, че в България има много обещаващи футболисти. Няма как в страна с толкова много класни играчи през годините талантът изведнъж да изчезне. Може би би било иновативно да се залага повече на нови и млади лица, но пък изглежда някак наивно да нямаш опит. Не искаме да си представяме какво би се получило, ако отбор от млади момчета бива смазван във всяка среща. Това няма да се отрази положително на морала на отбора.

Основен акцент в статията бе характерът. Именно с него може да се изкачват върхове, а това са ни показали редица величия в българския спорт. Това, което считаме за правилен подход е провокирането на личностните качества у родните таланти. Те биха били още по-отдадени на собственото си развитие на терена и извън него, което трябва да доведе до успешна кариера в силни първенства и повече положителни резултати за България. 

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

(1) Blitz.bg/Sport. (2019, June 16). Пламен Марков: Не съм мазохист, приключих с треньорството. Blitz.bg/sport. https://blitz.bg/sport/intervyu/plamen-markov-ne-sm-mazokhist-priklyuchikh-s-trenorstvoto_432570.html

(2) UEFA euro 2004 squads. Bulgaria. (2004, May 25). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved February 9, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/UEFA_Euro_2004_squads#Bulgaria

(3) 1994 FIFA World Cup squads. Bulgaria. (2004, May 25). UEFA euro 2004 squads. Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved February 9, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/UEFA_Euro_2004_squads#Bulgaria

(4) Христо Стоичков: Характерът не се купува от аптеката. (2020, July 21). www.24chasa.bg. https://www.24chasa.bg/sport/article/8832711

(5) Bulgaria – Extended squad. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/bulgarien/erweiterterkader/verein/3394

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.