Press "Enter" to skip to content

Липсата на централен нападател. Сами ли си създадохме този проблем?

Централен нападател. Може би най-класическата позиция във футбола. Защо обаче класните стрелци не получаваха адекватен шанс в представителния тим през последните години?

Ако един отбор цели да е атрактивен или да има успехи, то той се нуждае от ефективна атака. В основата му следва да стои качествен централен нападател, като той може да има различни характеристики.

Таран, който да респектира с мощ и добро позициониране. По-повратлив, можещ да се възползва от всяко извеждащо подаване. Или техничен състезател като „фалшива 9-ка“. Ролите на централните нападатели могат да бъдат най-различни спрямо тактическите виждания. В повечето национални отбори може да видим селекция от открояващи се футболисти с разнообразни качества. В нашия представителен тим обаче ситуацията е много странна в последните няколко години.

Последният звезден голмайстор, който спокойно може да окачествим като футболист от световна класа, определено е Димитър Бербатов. Спомняме си, че бившата 9-ка на „Манчестър Юнайтед“ се отказа от това да носи националната фланелка по-рано от очакваното. Както обикновено това бе подплатено със скандал. Припомняме думи на Бербатов след края на кариерата му за България(1).

“Има хора в БФС, заради които не съм в националния отбор. Те трябва да си отидат, за да стане хубаво. Ето, казах ви защо не съм в отбора. Не е заради Боби Михайлов. От него не съм видял нищо лошо. Хората, които трябва да се махнат, се знаят. Тях никой не ги харесва, никой не ги обича. Водач на групата е Йордан Лечков. Само критикува, а не се поглежда какво представлява.”

Доста сходна ситуация имахме и във волейбола с отказването на Матей Казийски. Доказа се, че оценяваме нещо, чак когато го изгубим. В следващите редове ще обърнем внимание на другия вариант – когато не сме дали шанс на нещо, което имаме.

Едва ли ще е изненада, че първо ще погледнем към Мартин Камбуров. Най-вероятно нападателят на Берое ще стане водещ реализатор в историята на елитното ни първенство, изпреварвайки рекорда на Петър Жеков от 253 гола. Камбуров несъмнено е богатство за родния футбол и продължава да дава пример как трябва да се отнасят играчите към професията. Настоящият стрелец на „Берое“ има едва 15 мача за националния отбор, носейки фланелката в периода 2004-2010 година. Ние се питаме обаче защо Камбуров не получаваше повиквателни след това, предвид че никой не се превърна в достоен заместник на Димитър Бербатов. А ето и какво споделя Камбуров по въпроса(2):

„Може би съжалявам и за кариерата си в националния отбор, когато конкуренция ми беше Бербатов. В началото на кариерата си не бях използван като типична 9-ка и не получавах толкова мачове. След оттеглянето на Бербатов може би можеше да получа повече повиквателни, но на практика подобни неща не зависят и напълно от мен.“

 Действително възрастта на Камбуров вече е фактор, който по-скоро прави разбираемо сегашното му отсъствие от представителния тим. Но ще използваме още едно негово мнение относно липсата на широк избор от качествени нападатели(2):

„Позицията на централен нападател е специфична, виждате, че особено в България малко нападатели достигат до 20 гола даже. От младите не излизат типични 9-ки, повече офанзивни играчи или крила. Не мога да дам точна оценка защо това е факт, но се надявам да се появи някое момче, което да се труди и след време да имаме отново добър български централен нападател.“

Факт е, че в момента не разполагаме с млад голмайстор, който да се отчита с подобна бройка попадения в рамките на сезон. Ние обаче вярваме в бъдещето на считаните за таланти състезатели и в края на статията ще откроим няколко имена. Сега обаче продължаваме към други нападатели, които не получиха нужното доверие.

Камбуров е типичен консуматор, който се откроява с доброто си позициониране, но пък в по-младите си години разчиташе често и на скоростта. Той блестеше дълго време в „Локомотив“ (Пловдив), а в градския съперник „Ботев“ игра друг качествен нападател в лицето на Иван Цветков (2012-2015г.). За този период Цветков вкара 28 гола в 77 мача, но той бе по-полезен като втори нападател. Неговото докосване беше магнетично, а визията му за играта ни напомняше за класата на Бербатов. Преди „канарчетата“ той бе част от „Левски“, където за един сезон имаше 11 гола, но от „сините“ прецениха да се лишат от неговите услуги за сметка на тези на посредствения бразилец Марсиньо. Почти сме сигурни, че много от вас са забравили въпросния „плеймейкър“.

Доста по-причудлива е липсата на доверие от националните селекционери. Цветков записа само едно участие с фланелката на „лъвовете“, дебютирайки на 32 години. Това има обяснение с факта, че имаше нидерландски паспорт. По-голямата част от кариерата му премина в Ниската земя, но за нас си остава странно, че Професора не получи повече възможности преди, че и след първата си поява с белия екип.

Актуалните главоблъсканици са свързани с Андрей Гълъбинов и Димитър Илиев. Първият е единственият ни нападател в някое от топ 5 първенствата. Началото на този сезон бе изумително за състезателя на „Специя“, но уви контузия спря устрема му. Цялата мъжка кариера на Гълъбинов минава в Италия, та може би това също си оказва влияние върху малкото повиквателни – 10 от 2014-та година насам. Имаше редица критики към бившия селекционер Георги Дерменджиев, че не се бе обърнал към услугите на Гълъбинов предвид добрата форма в италианския елит. Сега обаче опитният нападател заслужи доверие от Ясен Петров и се надяваме да го опровергае.

Другите критики идваха заради плахото използване на Димитър Илиев. Капитанът на „Локо“ (Пловдив) стана футболист номер 1 на България в две последователни години, но това не оказваше влияние върху участията му с „лъвовете“. Докато Гълъбинов е типичен таран, то Илиев е най-полезен зад нападателя – на хартия можеш да си решиш проблемите в атака с двама играчи във форма.

Като говорим за такива, то Атанас Илиев е най-добрият пример. Радостта ни, че нападателят на “Ботев” (Пловдив) достигна до мъжкия представителен тим. Ясен Петров погледна именно към играчи, показващи възход в представянето си в последните месеци. Не говорим само за състезатели в атака, а и като цяло, но ще се придържаме към стрелците в тази статия.

Представихме четирима нападатели, които можеха да получат повече шансове в изминалите 10 години. Всеки един от тях е класен! И сме сигурни, че имаха какво да дадат на националния отбор. Нужно бе доверие. Някак си сами си поставихме ограничение, а и продължаваме да го правим, защото все пак пред Гълъбинов и Илиев има още няколко сезона преди края на кариерите им (и двамата са на по 32 години). Ще видим каква ще бъде ролята пък на Атанас Илиев.

Ще обърнем внимание и на младите надежди в нашите материали, за да сте запознати и с бъдещето. Накратко обаче ще споделим имената на няколко нападатели, които се надяваме да се запомнят с националната фланелка. Калоян Кръстев („Славия“), Преслав Боруков („Етър“), Георги Минчев („Локо“ (Пловдив)) и Джошкун Теменужков („Лийдс“) са част от младите таланти, които следва да поемат щафетата и постепенно да се затвърдят като следващото поколение стойностни нападатели в българския футбол. Пред тях ще има още много работа, но и ние трябва да подходим с нужното търпение и вяра.

Мнението на „Ритнитопъ“:
Прокрадват се идеи, че дори и сега Мартин Камбуров би бил полезен на националния отбор. Това може да е така, но пък ни се струва, че има и други футболисти в предни позиции, които заслужават своя шанс. Според нас е редно да се дава шанс на хората, които са се доказали, а когато Митко Илиев помогна на „Локомотив“ (Пловдив) за две купи на България, а Андрей Гълъбинов може да бележи на ниво Серия „А“, то е хубаво да им дадем кредит на доверие. Атанас Илиев също вече има своето място при националите, а дали и той ще запише дебют, отговорът чакаме от Ясен Петров. Ако пък толкова се търси подмладяване, то изброените млади момчета също биха били добър избор.

Трябва да се научим да ценим момента и да се възползваме максимално, преди да е отминал. А като гледаме към националния ни тим – подобни пропуски имаше многократно.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

(1) Димитър Бербатов отново обясни защо не играе за България. (2011, September 3). inews.bg. https://inews.bg/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_l.a_i.109088.html

(2) Мартин Камбуров: Не се сравнявам с Жеков, той е сред големите ми мотиватори. (2021, January 22). Gol. https://www.gol.bg/a/96-footballbulgaria/318535-martin-kamburov-ne-se-sravnyavam-s-zhekov-toy-e-sred-golemite-mi-motivatori

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *