Press "Enter" to skip to content

Може ли “Локо” (Пловдив) да бъде основата на този национален отбор?

От години ядрото в българския национален отбор липсва. Сменят се поколения, селекционерите опитват различни постройки. Изпълнителите са различни. Отзивите са преобладаващо негативни, но в Ритнитопъ ще се постараем да откроим положителното.

Настроението след мачовете на националния отбор

Преди малко над седмица, в навечерието на мачовете на нашия националнен отбор, витаеше чувство за неяснота около избора на Ясен Петров. Или по-точно около стартовите единадесет. Имаше колебания около постройката на терена, както и философията, която футболистите ще изповядват.

Несъмнено е рано да се правят крайни изводи. Но е съвсем време за начални впечатления.

Седмица по-късно, след три изиграни мача можем да заключим, че резултатите не бяха изненадващи. Играта обаче беше меко казано – плаха. Въпреки това ни се струва, че това наистина е най-доброто, с което България разполага на този етап. Дали това е достатъчно или не – е доста дълга тема, а и не е повод за днешната статия.

Със сигурност, да си създал първото си голово положение (общо в трите срещи) в продължението на мача срещу Северна Ирландия, не е просто повод за притеснение. То е повод за ужас. За пропилени десетилетия. За скатаване.

Да не се залъгваме. Тази тенденция няма да промени нито Ясен Петров, нито днешният представителен отбор.

Днес обаче ще обсъдим краткосрочните цели. Целта на този текст е да бъде по-разпускащ от принципната линия, която държим в Ритнитопъ – проблемите в българския футбол. Всъщност, желанието ни е, заедно с вас, скъпи читатели, да влезем в обувките на Ясен Петров.

Да оплюеш българския национален отбор е едно от най-лесните неща в съвременната футболна действителност у нас. Така че, доколкото можем, ще устоим на изкушението.

Откритията от “Локо”

Предпочитаме да говорим за прецедента, който беше пренебрежително подминат – мнозинството от представители на „Локомотив“ (Пловдив) в отбора.

Дали на шега, дали сериозно, нашата идея бе подхваната и от президента на “черно-белите” – Христо Крушарски (1). Но от него не може да се очаква друго, освен да иска да види играчите на “Локомотив” титуляри.

Момчил Цветанов, Бирсент Карагарен, Петър Витанов и Димитър Илиев са не само неизменни титуляри в клуба си. Те се борят за мястото си в най-добрите единадесет на България. А само контузията в глезена на Мартин Луков попречи на „смърфовете“ да имат цели пет представители в националната ни гарнитура. Впечатляващо!

Ако се вгледаме в позициите, които горепосочените изпълняват в отбора на Александър Тунчев, ще забележим интересна пресечна точка. Ясен Петров се опитва да наложи подобна постройка в националния отбор. Смело бихме завили, че изпълнителите, от които той има нужда, са на негово разположение.

Направи впечатление, че формата на халф-бековете Сисиньо и Страхил Попов не е на нужното ниво. Сисиньо бе „разкрит“ от бързите флангови играчи на Италия. Бившият десен бек на „Литекс“ – Попов, пък допусна доста грешки в мача срещу Швейцария.

“Смърфовете” в националния отбор

Но какво да кажем за Момчил Цветанов? Фланговият играч с прякор Чико завладя лявото крило в последните два мача и, честно казано, е един от малкото футболисти, които не отстъпват физически на опонентите си. А точно там България губи битката във всеки един мач.

С включването си в мача срещу Италия, а и срещу Северна Ирландия, Бирсент Карагарен успя да усложни задачите на далеч по-именитите си съперници – и най-вече на летящия халф-бек на “Рома” – Спинацола.

И това не би трябвало да е изненада за никого. Двамата, със забележително постоянство, са част от незаменимите титуляри в пловдивското „Локо“. Да не забравяме, че именитият „Тотнъм“ изпита сериозни затруднения в опазването на бързоногия Карагарен.

Витанов подходи със спокойствие. С помощта на опитния капитан Георги Костадинов, двамата дефанзивни халфове се справиха на прилично ниво срещу Верати и компания. На практика проблемите за България идваха от фланговете. Особено през първото полувреме. В снощния мач, след като принудително замени капитана, софиянецът направи така, че липсата на Костадинов да не се забележи.

Включванията на Димитър Илиев бяха доста вяли. Поне за нивото, което той демонстрира със забележително постоянство. Най-добрият ни футболист в последните две години беше изолиран на върха на атаката. За неговата игра е наложително да има партньор в атаката. За да демонстрира класата си, обаче, са нужни и атаки. Такива просто липсват.

Този аргумент може да бъде подплатен и с функцията на Илиев в „Локомотив“. Там той изглежда вдъхновен от свободата, дадена му от треньорите. Илиев може с лекота да влезе в ролята на плеймейкър, поемайки топката в центъра и с диагонален пас да оформи атаката на своя отбор. Със същото майсторство Илиев е способен да даде голов пас, както и да завърши нападението.

Разбира се, че футболът не е точна наука. В основата на този текст е ентусиазмът, породен от някои забележителни мачове на приятната изненада в последните години – “Локо” (Пловдив).

Опонентите на българския национален отбор със сигурност са по-класни от тези на „Локомотив“ в първенството. Въпреки това смятаме, че дори и срещу съпротива от световна величина, квартетът (а съвсем скоро – квинтет) в черно-бяло е доказвал качествата си.

Кой още направи добро впечатление?

На всяка една позиция България има недостиг от качество и конкуренция. Освен една – вратарската. За гледащите редовно мачове от “Ефбет лига” не е тайна, че Даниел Наумов е един от най-талантливите ни футболисти. С изявите си той дори привлече интереса на клубове зад граница (2).

Е, в дебюта си срещу Северна Ирландия, стражът на ЦСКА 1948 успя да затвърди впечатленията, че го очаква добро бъдеще. Разбира се, това зависи изцяло от него. В Ритнитопъ неведнъж сме споменавали, че индивидуалното усилие е ключово, за да станеш футболист.

Мнението на “Ритнитопъ”:
Както вече споменахме, целта ни е да се поставим на мястото на Ясен Петров. Мнението ни за краткосрочните цели е може би по-нестандартно, но някак се съмняваме, че някой освен селекционерът си е поставил такива?

През годините видяхме какви ли не гнусотии. От поръчани повиквателни от по-високите етажи, до неиграещи в клубните си отбори национали. Сега поне се сблъскваме с реалността. Нивото ни не е високо, а и трудно би било, след десетилетия нехаене. Но пък българския футболен фен обича да изразява мнение. И в това няма нищо лошо.

Според нас е по-добре да кажеш нещо и да сбъркаш, или пък да направиш нещо по грешния начин. Но не и да нехаеш.

Трябва да се похвали работата, свършена в “Локомотив” (Пловдив). С донякъде скромни финансови възможности, “смърфовете” сглобиха страхотен отбор от индивидуалности, както и забележителен колектив! Това е нужно и в националния отбор! Може би вече сме го открили, но не сме го приложили.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

(1) Христо Крушарски: “И по-тежки ситуации е имало в “Локомотив” (dsport, 2021) https://dsport.bg/hristo-krusharski-i-po-tezki-situacii-e-imalo-v-lokomotiv.html

(2) Дани Наумов отказа на европейски клубове и подписа нов договор с ЦСКА 1948 (Гонг, 2020) https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/dani-naumov-otkaza-na-evropejski-klubove-i-podpisa-nov-dogovor-s-cska-1948-618222

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Logo otzasada Logo flashscore Logo mislqfutbol
P