България на европейско първенство. Равносметката.

България на европейско първенство по футбол – звучи някак невъзможно. Случвало се е, някога и някъде, но спомените не са сладки. И с лека доза ирония, но и стъпвайки върху фактите можем да кажем, че на футболна нация от ранга на България не й е нужно европейско, щом може да играе на световно…

Какво имаме предвид с последното изречение? Странно или не, това е така. Участията на България на европейско са общо две – през 1996-а и 2004-та⁽¹⁾. За сравнение националната ни селекция се е явявала цели 7 пъти на световно първенство⁽²⁾! Преди обаче да си правим генерални изводи е хубаво да се запознаем с историята на европейското първенство, както и българската следа, която националният ни отбор е оставил в този турнир.

Начало на европейското първенство.

Както всички най-вероятно сме запознати, европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на континентално ниво за националните селекции на европейските държави. Турнирът се организира на всеки четири години от УЕФА, а първата надпревара се провежда под името “Купа на европейските нации” през 1960 година⁽³⁾. Домакин на финалната фаза е Франция, а в шампион се превежда СССР (дн. Русия и бившите съветски републики), надигравайки Югославия с 2:1 след продължения⁽⁴⁾.

Интересен факт е, че финалният мач започва в 22.00ч. френско време в неделя. Когато, Виктор Понеделник отбелязва победния гол в 113-тата минута, в “Съюза” вече е понеделник!

Първото провело се европейско първенство е нямало нищо общо с бъдещия формат на надпреварата. Схемата е била пряко отстраняване в два мача на 1/8- и 1/4-финали, след което е следвал финален турнир, в който са се играли само 4 срещи⁽⁵⁾. Това е и причината България да е достигала многократно напред в турнира, но не и в последните четири, които официално са се класирали за европейско!

България достига до 1/8-финалите през 1960-а година, изправяйки се срещу бъдещия финалист Югославия. В първия мач, водените от Стоян Орманджиев и Крум Милев национали губят като гости в Белград на днешния стадион на “Партизан” (Белград) – ЮНА (Югославска народна армия) с 2:0, а реваншът на “Васил Левски” в София завършва наравно, което се оказва крайно недостатъчно, за да продължим напред в турнира⁽⁶⁾.

Следващото първенство, чиято финална фаза се провежда в Испания, остава в същия формат, тоест на принципа на елиминациите⁽⁷⁾. Цели 29 държави се борят за място във финалната фаза, но за жалост България отново не успява да достигне до финалите⁽⁸⁾. Все пак развитие има и в българската европейска история, тъй като записваме първата си победа. След две равенства в България и в Португалия (3:1 и 3:1) се стига до преигравяне на “Стадио Олимпико”, което се провежда на 23 чнуари 1963 година. Общият резултат е 4:4 и по нищо не личи, че един от двата отбора ще отбележи гол. Това обаче се случва в 86-ата минута, когато Георги Аспарухов – Гунди разстрелва португалската врата и класира “лъвовете” на 1/8-финалите⁽⁹⁾.

Отново обаче 1/8-финалите са пределът за българската селекция. В първия мач, игран в София на 29-и септември 1963 побеждаваме Франция след попадение на легендата на “Спартак” (Пловдив) Тодор Диев в 24-ата минута⁽¹⁰⁾. Реваншът на “Парк де Пренс” в Париж обаче завършва пагубно за българите. До 78-ата минута резултатът е 1:1, което е било достатъчно за класиране към онзи момент. За жалост обаче Хербин и Гоужон разстреляват вратата на “трикольорите” на два пъти в последните 12 минути на мача и по този начин отпадаме отново от турнира⁽¹¹⁾.

До финалната фаза достигат отборите на настоящия към онзи момент шампион – СССР, както и тимовете на Унгария, Дания и домакините от Испания⁽¹²⁾. Класическо 3:0 от Съветския съюз срещу Дания превръща настоящия носител на купата в първия финалист. Домаките от Испания обаче също достигат до финала след продължения, побеждавайки Унгария с 2:1. Такъв е и финалният резултат на това европейско – 2:1 в полза на Испания срещу СССР. Мач, игран на “Сантяго Бернабеу” в Мадрид пред почти 80 хил. души⁽¹³⁾.

Нова схема за повече отбори!

В следващите три турнира, провели се през 1968, 1972 и 1976 година имат малко по-различен формат. Участниците са разпределени предварително, чрез жребий, в осем квалификационни групи, в които властва принципът “всеки срещу всеки”⁽¹⁴⁾. Победителите от групите се класират директно за 1/4-финалната фаза на турнира, в която са се определяли финалните четири участника⁽¹⁵⁾. Друга промяна е и новото име на турнира, което ни е познато и до днес – “Европейско първенство по футбол”⁽¹⁶⁾!

В квалификациите българският отбор не записва нито една загуба и допуска само два гола⁽¹⁷⁾. С общ актив от 10 точки, извоювани след 4 победи и 2 равенства, “лъвовете” се класират за 1/4 финалите с големи амбиции. Зад отбора на България в групата се нареждат Португалия, Швеция и Норвегия.

За разлика от предишните два турнира, този път българският отбор достига до 1/4 финалите и започва убедително участието си в тази фаза, победавайки с 3:2 отбора на Италия в първата среща като домакин на 6-и април 1968 година⁽¹⁸⁾. За жалост Италия взима своето в Рим, побеждавайки “трикольорите” с 2:0, което се оказва напълно достатъчно за отбора им⁽¹⁹⁾.

Въпреки че официално България не се класира за Евро 68′ това се оказва най-доброто класиране на страната (5-о място)⁽²⁰⁾. Трябва да се има предвид, че този състав на България записва едни от най-големите футболни успехи, класирайки се на 4 поредни световни първенства в периода 1962 – 1974 година⁽²¹⁾.

В състава на България през тези години блестят имената на Симеон Симеонов (Мони), Добромир Жечев (Бобата), Иван Димитров, Александър Шаламанов (Шами), Стефан Аладжов, Борис Гагангелов (Маки), Димитър Якимов (Митата), Аспарух Никодимов (Паро), Димитър Пенев (Пената), Петър Жеков, Христо Бонев (Зума), Динко Дерменджиев (Чико), Георги Аспарухов (Гунди) и други…

Въпреки че този ни състав не успява да спечели медал от европейско или световно първенство, представянето на този отбор е било най-стабилното такова в историята на националната ни селекция. Малцина държави в световната история могат да се похвалят с четири последователни класирания на световни финали. Но днес темата е европйеско. А годината, за която говорим – 1968-а.

След отстраняването на България в 1/4-финалната фаза, отборът на Италия успява да спечели турнира, на когото е домакин. На 1/2-финалите средиземноморската нация среща първия шампион в надпреварата – СССР. След 120 минути без гол се стига до т.нар. “хвърляне на монета”. Немският съдия Курт Ченчер хвърля монетата, която е трябвало да бъде позната от капитана на италианците Джанчито Факети, който успява и по този начин Италия се класира за финала срешу Югославия⁽²²⁾.

Финалът, игран пред 85 хиляди зрители в Рим на 8-и юни 1968-а, завършва 1:1 след продължения, но този път “монетата” не е вариант. По правилник финалният двубой трябва да бъде преигран. Това се случва само след два дни – на днешната дата, но преди дооооста години(10 юни 1968г.). След цели 5 кадрови промени в стартовите 11, домакините успяват да победат балканската държава с 2:0 и да спечелят първата европейска титла във футболната си история⁽²³⁾.

Нов рестарт на европейското и нов шанс за България. Форматът на Евро 72′ е запазен и националите ни се озовават в квалификационна група с отборите на Унгария, Франция и Норвегия. Общо взето доста познати съперници, което си проличава и от резултатите. “Лъвовете” успяват да победят всички в групата, но в същото време допускат загуби от Франция и Унгария, както и равенство в София срещу Норвегия. Въпреки победите, не се класираме за финалната фаза, тъй като отборът на Унгария се оказва с две точки повече⁽²⁴⁾.

Унгарците успяват да достигнат до полуфинала в надпреварата, който губят от Съветския съюз с 1:0. В другият двубой домакините от Белгия отстъпват на Федерална Република Германия (ФРГ) с 1:2 след два гола на звездата на немците – Герд Мюлер! Мюлер успява да се разпише на два пъти и във финала срещу СССР, който Западна Германия печели с класическото 3:0⁽²⁵⁾.

През 1972-ра година се провежда последният турнир, в който финалистите са само четири отбора. Националните ни не успяват да се класират, като завършват на трето място в квалификационната група, на 2 точки от Гърция и 3 от Западна Германия. Последен в групата е отборът на Малта. Резултатите на “трикольорите” отново не са лоши, но се оказват за пореден път недостатъчни⁽²⁶⁾.

Този път домакин на финалите е Югославия, която е отстранена от победителят в групата на България – Западна Германия след продължения и резултат 4:2⁽²⁷⁾. Другият полуфинал, отново след продължения, печели Чехословакия, надигравайки Нидерландия с 3:1⁽²⁸⁾. На финала резултатът след последния съдийски сигнал е равен⁽²⁹⁾. На 20-и юни 1976 стигаме до първото в историята на еврпейското първенство изпълнение на дузпи⁽³⁰⁾! Резултатът от дузпите е 5:3 и след изпуснатата от Ули Хьонес дузпа, Чехословакия вдига европесйката титла.

От четири на осем отбора. И така до…

Следващите четири европейски първенства (1980, 1984, 1988 и 1992) отново поддържат схемата с квалификационните групи. Промяната обаче е друга. Във финалния турнир вече се класират не четири, а цели осем държави, които се разпределят в нови групи, чиито победители играят финален мач, в който определят победителя на турнира⁽³¹⁾.

Първото от този тип първенства се провежда през 1980 година. В квалификационната група държавите от Острова успяват да победят 5 пъти България и по този начин не се класираме отново за финалната фаза, завършвайки на 4-о място в групата с актив от 5 точки, след загуби от Англия (победител в групата), Северна Ирландия и Република Ирландия⁽³²⁾.

Две неща от историческа гледна точка се повтарят през 1980-а година. Италия отново е домакин на първенството, а Западна Германия отново е шампион. След като немците печелят групата си се изправят срещу отбора на Белгия, който побеждават с 2:1 пред 50 хиляди зрители на “Стадио Олимпико” в Рим⁽³³⁾.

През 1984 година участват 33 държави, които са разпределни в 7 групи. Българският състав завършва на трета позиция в квалификационната група и отново не успява да се класира за финалите във Франция, които биват спечелени от домакините след победа над Португалия във финалния сблъсък с 3:2 след продължения⁽³⁴⁾.

1988 година е малко по-различна за българския отбор. След класирането на световното първенство в Мексико две години по-рано самочувствието на отбора отново наподобява това, отпреди 10 години. Квалификационната група на националния ни отбор отново е доста тежка и се разминаваме с класирането в последните две срещи⁽³⁵⁾.

До последните два мача от групата България е лидер и почти сигурен участник на европейското първенство в Западна Германия. За жалост две загуби от Република Ирландия като гост и от Шотландия като домакин ни лишават от възможността да се класираме за пръв път на европейски финали⁽³⁶⁾.

До финалната четворка на турнира достигат отборите на домакините от Западна Германия, както и Нидерландия, Италия и СССР. Всички освен холандците вече са спечелили поне по веднъж трофея. Явно това прави и желанието им не толкова голямо, можем само да гадаем. Факт е обаче след победа с 2:1 над ФРГ в полуфинала и победа с 2:0 над СССР във финала, отборът на “лалетата” вдига първата в историята си европейска титла⁽³⁷⁾.

И така стигаме до 1992 година, през която за последен път отборите на финалите са само осем на брой. Квалификационната група на българите изглежда доста преодолима, но въпреки това отново не успяваме да се класираме, а пред нас са отборите на Шотландия (класирали се), Швейцария и Румъния, които имат само една или две точки повече от “трикольорите”. Отново последният мач се оказва решаващ за България, тъй като в директните двубои завършваме наравно с Шотландия и при победа над Румъния в последния мач (завършва 1:1) головата ни разлика е щяла да класира “лъвовете” на финалите⁽³⁸⁾.

Тъй като първенството през 92-ра се провжда в Швеция, скандинавските отбори са допълнително мотивирани за успехи. Швеция и Дания успяват да преминат като първи и втори групата си. Същото се случва със Западна Германия и Нидерландия. Финалът след два драматични полуфинала се играе в шведския град Гьотеборг, но Швеция не участва. За сметка на това обаче съседите им от Дания успяват да победят немците с 2:0 и да извоюват най-високото отличие във футболната си история⁽³⁹⁾.

8 по 2 е равно на 16.

Явно това е съдбата на европейското първенство – постоянен растеж. За добро или лошо отборите, които през 1960 бяха 4, през 1980 – 8, вече са 16 през 1996-а⁽⁴⁰⁾. Този формат се запазва до 2012 година (включително).

Именно това увеличване на квотите позволява на България най-после да се класира на европейски финали. След страхотното американско лято, българският национален отбор е готов за нови подвизи. Водените от Димитър Пенев футболисти имат за задача да се класират на първо или второ място в квалификационната група, в която участва и отбора на Германия (вече обединена).

Отново последните два мача, играни през октомври 95-а измъкват първото място в групата от ръцете на “лъвовете”. Гостуванията на Грузия и Германия завършват със загуба за “трикольорите” и по този начин момчетата Христо Стоичков и компания завършват на второто място в групата, което им дава право на директно участие на европейското заради добрата им голова разлика в сравнение с останалите втори отбори от другите групи⁽⁴¹⁾.

След невероятното представяне и бронзовите медали от САЩ през 94-а, очакванията към националния ни отбор са изключително високи. Групата, в която попадаме на Евро 96′ в Англия е изключително тежка. Освен съседна Румъния, в нашата грпа са още отборите на Испания и Франция⁽⁴²⁾.

На 9-и юни европейската приказка започва в 64-ата минута, когато Емил Костадинов пада в наказателното поле на Испания и реферът отсъжда дузпа, която Стоичков безкомпромисно реализира. За жакист 10 минути по-късно испанците успяват да върнат едно попадение и ремито е факт. Двата отбора си разделят по една точка.

Няколко дни по-късно съперникът е добре познатата съседка – Румъния. Добре позната е и на носителя на златната топка – Стоичков, който буквално разсича цялата отбрана на румънците през центъра, за да отбележи победния гол, с който поставя България и Франция в директен сблъсък.

Французите видимо си спомнят каква е причината да не участват на световното първенство в САЩ две години по-рано. Това си проличава и на терена след като офанзивната игра на “петлите” се отблагодарява с ранен гол на Лоран Блан в 21-ата минута от корнер. Така завършва и първата част на мача. След почивката нов корнер довежда до гол в българската врата. Този път голмайсторът за жалост е Любослав Пенев. Бронзовите медалисти обаче не се отказват и само няколко минути по-късно Стоичков връща едно попадение след брилянтно изпълнение на пряк свободен удар. До края на мача българският щурм е огромен, но до ново попадение така и не се стига. Буквално в последната минута на мача, след контраатака Локо успява да изстреля последния куршум във вратата на България и по-този начин да отстрани “лъвовете” от надпреварата.

Французите успяват да отстранят Нидерландия на 1/4 финалите след изпълнение на дузпи, но след това губят по същия начин на 1/2 финалите от Чехия след нулево равенство⁽⁴³⁾. На финала Чехия се изправя срещу отбора на Германия, който също е отстранил домакините от Англия след 11-метрови удари⁽⁴⁴⁾. Финалът завършва 1:1 в редовното време, но изходът му не се решава чрез дузпи, както сме свикнали.

Европейските първенства през 1996-а и 2000 година следват правилото за “Златен гол”⁽⁴⁵⁾, тоест първият вкарал – печели. Това и се случва на финала след гол в 95-ата минута на Бирхоф, който донася третата европейска титла за отбора на Германия⁽⁴⁶⁾.

В края на 90-е години футболното поколение в България започва да се сменя. Краят на невероятното ни поколение идва с класирането на Свеотвното първенство през 1988г. във Франция, когато не успяваме да прескочим груповата фаза и дори не записваме победа, след едно равенство (0:0 срещу Парагвай) и две загуби, едната от която срещу Испания с 6:1⁽⁴⁷⁾.

Квалификациите за Евро 2000 не преминават по план и България завръшва на 4-о място в квалификационната група след 2 победи, 2 равенства и 4 загуби⁽⁴⁸⁾. Европейски шампион става действащият световен шампион – Франция, след като надиграва Италия след продъжления и успява да извоюва втората си европейска титла⁽⁴⁹⁾.

“Златният гол” става “сребърен”.

Постоянни критки по адрес на “златния гол” започват да се чуват във фуболното пространство. Това е и причеината УЕФА да замени действащото правило с ново такова, което има за цел да облекчи всички тези критики и да направи играта по-конкурентна. Така се ражда правилното за “сребърния гол”. Ключовата разлика е, че при “златния гол” отборът, който отбележи пръв печели директно мача. Новото правило обаче гласи, че при равен резултат се играе 15-минутно продължение, в което могат да бъдат отбелязани повече от едно попадения. Ако резултатът е отново равен, то тогава се добавят още 15 минути, в които важи същото правило. Ако и след тях няма победител, то тогава се стига до изпълнението на дузпи⁽⁵⁰⁾.

Именно Евро 2004 е първият голям форум, който използва правилото за “сребърен гол”. Това се оказва и последното такова, тъй като след края на първенството УЕФА решава продълженията да представляват два 15-минутни периода и единствено при равен резултат след техният завършек да бъдат изпълнявани 11-метрови удари⁽⁵¹⁾.

Трябва да подчертаем, че “сребърният гол” успява да остави своя отпечатък върху футболната история на европейското първенство, след като в 1/2-финалния мач между Гърция и Чехия именно Траянос Делас отбелязва за Гърция след корнер само две секунди преди края на първото продължение. По този начин Гърция успя да стигне до първия в историята си финал на футболен форум⁽⁵²⁾.

До второто си класиране на европейски финали успя да стигне и отборът на България. Момчетата водени от Пламен Марков спечелиха за първи път в историята на българския футбол квалификационната си група, която не бе никак лека⁽⁵³⁾.

Жребият отреди най-важното от тази група да се реши още в началото на квалификационния цикъл. Първите два мача на “лъвовете” бяха срещу отборите на Белгия и Хърватия, които бяха големите конкуренти на националите ни.

Българската кампания започна с гостуване в Брюксел, което момчетата ни спечелиха с 2:0. Такъв бе и резултатът от втория мач, в който победихме Хърватия като домакин.

След първите два мача България се откъсна на върха в групата и остана там до самия край на квалификациите. Нещо, с което рядко можем да се похвалим.

Празненствата бяха големи, тъй като от 6 години българската футболна чета не бе померисвала футболен форум от такова ниво. Днес би звучало страхотно ако имаме национален отбор на всеки трети форум, който се играе, но за жалост не такава е реалността.

Националите ни заминаха за Португалия видимо мотивирани. Новото поколение, в което триото Бербатов, Стилян и Мартин не оставяше нито една защита да си почине, бе готово да завладява Европа. Това обаче не се случи. Последваха три загуби за водения от Марков отбор. Още в първия мач реалността ни заби звучен шамар и записахме загуба от Швеция с 5:0⁽⁵⁴⁾. Техните съседи от Дания също оставиха белег върху българското участие, след като ни победиха с 2:0⁽⁵⁵⁾. Странно или не, най-тежкият съперник в групата – Италия ни победи с най-малкия резултат – 2:1. Голът за “трикольорите” отбеляза Мартин Петров от дузпа, след като Бербатов падна в наказателното поле на “скаудра адзура”⁽⁵⁶⁾.

По този начин приключи последното участие на България на европейски и световни футболни финали. Кога отново ще видим националният ни отбор сред най-добрите футболни нации е въпрос, на когото към момента никой не може да отговори. А ако трябва да направим ситуацията още “по-приветлива” нека доразкажем историята за “сребърния гол”. След като Гърция отстрани чехите в 1/2-финалния сблъсък, съседите ни трябваше да се изправят срещу домакина Португалия на 4-и юли в Лисабон в борба за европейската титла. Която спечелиха⁽⁵⁷⁾.

Европейското първенство: “Блян български”

Квалификационият цикъл за Евро 2008 бе последното предсатвяне на българския национален отбор на световно ниво. България бе в група с отборите на Нидерландия, Румъния, Беларус, Албания, Словения и Люксембург, като още след третия мач си пролича кои са лидерите в групата⁽⁵⁸⁾. След равенствата с Румъния и Холандия и победата над Словения, националите ни знаеха, че за да се класират на това първенство ще трябва да мерят сили очи в очи с преките си съперници.

Проблемът за България обаче не бяха Румъния или Нидерландия. В Амстердам изпуснахме мача и бяхме нагазазни, за което с 2:0. В София обаче успяхме да победим румънците. Проблемът дойде от Албания. Две равенства като гост (1:1) и домакин (0:0) костваха на България място на Евро 2008 в Австрия и Швейцария⁽⁵⁹⁾.

В треньорски план през въпросната кампания България бе водена от цели три треньора. И тримата оставили следата си в българската футболна история. Кампанията ни бе започната под ръководството на Христо Стоичков, след което Камата е заменен от класиралия “Левски” в груповата фаза на Шампионската лига специалист – Станимир Стоилов. Само два мача обаче бяха под ръководството на “Мъри” (две победи срещу Беларус), който отстъпи мястото си на вечния стратег – Димитър Пенев, под чието ръководство България записа единствената си загуба в квалификационната фаза⁽⁶⁰⁾.

С Евро 2008 започна и хегемонията на Испания, която в рамките на три световни форума (Евро 2008, Световното през 2010 и Евро 2012) успя да спечели три златни медала⁽⁶¹⁾! Докато през 2008-а “Ла Фурия” наказа Германия на финала след гол на Фернандо Торес, през 2012-а шамарът бе още по-звучен, и в лицето на Италия – 4:0 след голове на Давид Силва, Жорди Алба, Фернандо Торес и Хуан Мата⁽⁶²⁾.

Българските национали пропуснаха и второто невероятно европейско на испанците (Евро 2012), тъй като записаха една от най-срамните страници във футболната ни истроия. Донякъде това представяне се дължи и на факта, че най-добрият български футболист към онзи момент – Димитър Бербатов вече не играеше с националната фланелка. В квалификационната група с отборите на Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора, нашите момчета завършиха на последното – 5-о място с актив от 5 точки след една единствена победа и две равенства⁽⁶³⁾ .

Този път с по-малка крачка. От 16 на 24 отбора!

По стара европейска традиция, още повече национални отбори получиха право да участват на европейското първенство. Евро 2016, което щеше да се проведе във Франция, предлагаше цели 24 места, за които трябваше да се борят 53 държави⁽⁶⁴⁾. Квалификационните групи вече бяха 9, а участниците в тях – 6. Само една от групите бе с 5 отбора.

Повечето места предполагаха и по-голям шанс за България да се класира отново на футболен форум. Проблемът бе, че заради слабите изяви на националния ни отбор в последно време, “лъвовете” вече не учстваха в жребия от трета урна, както досега, а вече стартираха от четвърта. Това означаваше, че вече няма да пропуснем държави от ранга на Австрия, Полша или Турция, а вместо това щяхме да избегнем националите на Естония, Армения или Латвия⁽⁶⁵⁾.

Жребият не бе изключително тежък, поставяйки България редом до изгубилите финала на Евро 2012 италианци, както и отборите на Хърватия, Норвегия, Азербайджан и Малта⁽⁶⁶⁾. В този квалификационенн цикъл си пролича, че нашият тим вече не е онзи опасен балкански съперник, срещу когото никой не иска да се изправя. Урните за жребия отговориха абсолютно точно на крайното класиране в групата. Както може би се досещате, завършихме на четвъртото място без дори да сме близо до местата, даващи прави на участие на Евро 2016⁽⁶⁷⁾.

Между 2008-а и 2016-а националната ни гарнитура смени цели 6 треньора. Пробвахме отново с класиралия ни за Евро 2004 Пламен Марков, след което се доверихме над двете записани победи на Станимир Стоилов над Беларус в кампанията за Евро 2008, опитахме с легендата на немския футбол Лотар Матеус, последваха две красноречиви загуби на Михаил Мадански, за да стигнем до Любослав Пенев, който бе първият треньорс, задържал се повече от 20 мача начело на отбора ни⁽⁶⁸⁾.

Въпреки доброто начало при Пенев, неуспешните опити за класиране на голям форум продължаваха и “Чичовото” бе сменен от Ивайло Петев, който не впечатли с представянето си по време на престоя си на стадион “Васил Левски⁽⁶⁹⁾.

Втори тото шанс!

Новият кваликационен цикъл , този път за световното първнество в Русия през 2018-а година, можеше да се приеме като “тестов период”. България бе в група с Франция, Нидерландия, Швеция, Беларус и Люксембург⁽⁷⁰⁾. Първите три държави по традиция заеха първите три места в групата, но новият треньор – Петър Хубчев, показа, че България може да играе истински футбол, записвайки победи над Нидерландия и Швеция в София⁽⁷¹⁾! Победата над Швеция бе първата ни победа над този съперник от над 50 години⁽⁷²⁾.

Въпреки че не се класирахме за световното в Русия, момчетата на Хубчев отново вдъхнаха надежда на българския фен и очакванията за класиране на настоящото европейско (Евро 2020) отново се появиха.

Форматът отново бе леко изменен. УЕФА реши да създаде нов национален турнир, редом до европейските първенства. С цел да замени прителските срещи между нациите и в същото време да увеличи гледаемостта на националния футбол, бе създадена “Лигата на нациите“⁽⁷³⁾. В новия турнир 55-те национални отбора от страните-членки на УЕФА биват разпределени в четири девизии според коефициена им, като всяка една дивизя съдържа 4 групи с по три или четири отбора⁽⁷⁴⁾. По-интересното в случая бе, че първите отбори от всяка една дивизия не просто печелят промоция за по-горна дивизия, но и получават възможност за класиране на европейското първенство⁽⁷⁵⁾!

По този начин класирането за Евро 2020 се случва в два етапа, за да бъдат определни всички 24 страни-участници. Първият етап представлява класическите квалификации, които се провеждат от 21-ви март до 19-и ноември 2019 година. Във втория етап (т.нар. плейофи) участват отборите, които не се класират за финалния турнир чрез груповата фаза⁽⁷⁶⁾.

След предишния квалификационен цикъл групата на България в първия етап не звучи никак плашеща на пръв поглед. Освен отбора на Англия, всички останали тимове са част от “Източния блок” – Чехия, Черна гора и Косово. Дори и тази група обаче се оказва непосилна за “трикольорите” задача. Завършваме групата на предпоследното място след една-единствена победа над Чехия, три равенства и четири загуби⁽⁷⁷⁾.

Вторият тото шанс обаче идва на дневен ред. Тъй като повечето отбори от първите две лиги вече са се класирали на Евро 2020, България получава възможността да се бори за място на турнира срещу отборите на Унгария, Исландия и Румъния⁽⁷⁸⁾.

Към онзи момент България се намира само на 2 мача от класиране на голям футболен форум. Първият мач е срещу Унгария в София и при евентуална победа, момчетата ни ще трябва да надиграят победителя от срещата Исландия – Румъния⁽⁷⁹⁾.

Петър Хубчев обаче вече не е селекционер на националния ни отбор, и на негово място идва един от най-запомнящите се треньори на българския шампион “Лудогорец” треньор – Георги Дерменджиев⁽⁸⁰⁾.

Поради световната COVID пандемия мачът срещу Унгария се измества от 26-и март 2020 за 8-и октомври 2020 година. Именно на тази дата “златният шанс” на “лъвовете” бе опропастен.

Още с първата си по-добра атака унгарците успяха да отбележат попадение. “Маджарите” започнаха и втората част с гол от съблекалнята, който покоси още повече националната ни селекция. Стигна се и до трети гол във вратата ни. Все пак дебютантът за България – Георги Йомов успя да върне едно попадение и по този начин да бъде оформено финалното 3:1, с което мечтите на националите ни огаснаха⁽⁸¹⁾.

Дори и година по-късно, Евро 2020 ще започне. Ще започне дори и с отстъствието на България.

Мнението на “Ритнитопъ”:Ако трябва да се доверим на статистиката, то тогава очакванията ни за класиране на европейско първенство въобще не трябва да са високи. Националният ни отбор има записани 7 свеотовни първенства във футболната си визитка, за сметка на само 2 участия на европейски финали.

Нищо обаче не може да промени факта, че квотите за евопейско първенство са много повече от тези за световно. Ако трябва да ги сравним, то местата за турнира на най-стария континент са 24, а за световното – 13.

Ще ни се дa мечтаем, но за жалост класиране на световни финали към момента звучи абсолютно невъзможно. Европейското първенство през 2024 година може би трябва да бъде новата голяма цел на ръководения от Ясен Петров български национален отбор. Видимо квалификациите за Катар 2022 отново ще представляват тестов период. Ако резултатите са същите като при миналия такъв период, то тогава има нещо истински грешно в управлението на националната ни селекция.

Пожелаваме ви европейско първенство, придружено от невероятни емцоии и нека те да бъдат позитивни, въпреки че България няма да участва. Все пак Северна Македония ще бъде там…

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намериш решение за него. Това е нашата мисия.

Източници:
^{(1)(2)(21)(47)} Национален отбор по футбол на България – Уикипедия. (2004, September 5). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
^(3)(4)(5) Евро 1960: СССР печели първата титла на Европа. (2021, May 17). Gol. https://www.gol.bg/a/572-istoriya-euro2020/325250-evro-1960-sssr-pecheli-parvata-titla-na-evropa
⁽⁶⁾ България на Европейското първенство по футбол 1960 – Уикипедия. (2009, February 23). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1960
⁽⁷⁾⁽⁸⁾ Историята на Евро 1964: Дори Франко нямаше как да спре Испания. (2021). Футбол, спортни новини, отбори, резултати, мачове на живо, факти и анализи – Sportlive.bg. https://www.sportlive.bg/euro2016/history/evropejsko-pyrvenstvo-po-futbol-1964-dori-franko-ne-zastava-na-pytja-na-titlata-za-ispanija-541049.html
^{(9)(10)(11)(12)(13)} Европейско първенство по футбол 1964 – Уикипедия. (2008, June 4). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1964
^{(14)(15)(31)(34)(37)(39)(40)(43)(44)(45)(46)(49)(57)} Европейско първенство по футбол – Уикипедия. (2004, May 23). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB#%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
^(16)(22)(23) Европейско първенство по футбол 1968 – Уикипедия. (2008, June 4). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1968
^(17)(18)(19) България на Европейското първенство по футбол 1968 – Уикипедия. (2012, April 3). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1968
⁽²⁴⁾ България на Европейското първенство по футбол 1972 – Уикипедия. (2012, April 3). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1972
⁽²⁵⁾ Европейско първенство по футбол 1972 – Уикипедия. (2008, June 4). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1972
⁽²⁶⁾ България на Европейското първенство по футбол 1976 – Уикипедия. (2012, April 3). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1976
^{(27)(28)(29)(30)} Европейско първенство по футбол 1976 – Уикипедия. (2008, June 4). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1976
⁽³²⁾ България на Европейското първенство по футбол 1980 – Уикипедия. (2012, March 31). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1980
⁽³³⁾ Европейско първенство по футбол 1980 – Уикипедия. (2008, June 4). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1980
^(35)(36) България на Европейското първенство по футбол 1988 – Уикипедия. (2012, March 31). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1988
⁽³⁸⁾ България на Европейското първенство по футбол 1992 – Уикипедия. (2012, March 28). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1992
^(41)(42) България на Европейското първенство по футбол 1996 – Уикипедия. (2012, March 27). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1996
⁽⁴⁸⁾ България на Европейското първенство по футбол 2000 – Уикипедия. (2012, March 28). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2000
^(50)(51)(52) Сребърен гол – Уикипедия. (2008, May 2). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D0%BE%D0%BB
^{(53)(54)(55)(56)} България на Европейското първенство по футбол 2004 – Уикипедия. (2008, July 22). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2004
^(59)(60) България на Европейското първенство по футбол 2008 – Уикипедия. (2008, July 20). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2008
^(61)(62) Европейско първенство по футбол 2012 – Уикипедия. (2008, July 6). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2012
⁽⁶³⁾ Квалификации за Европейското първенство по футбол 2012 – Уикипедия. (2010, February 7). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2012
^{(64)(65)(66)(67)} Квалификации за Европейското първенство по футбол 2016 – Уикипедия. (2014, January 25). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2016
^{(68)(69)(72)(80)} Треньори на националния отбор по футбол на България – Уикипедия. (2010, March 10). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
^(70)(71) Световното първенство 2018. bulgarian-football.com. https://bulgarian-football.com/natsionalen-otbor/svetovno-parvenstvo-2018.html
^(73)(74)(75) Лига на нациите на УЕФА – Уикипедия. (2014, September 12). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D0%95%D0%A4%D0%90
^{(76)(77)(78)(79)} Квалификации за Европейското първенство по футбол 2021 – Уикипедия. (2019, March 21). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2021
⁽⁸¹⁾ Димитров, И. (n.d.). Мечтата умря! Унгария изхвърли България от битката за Евро 2020. Topsport.bg. https://topsport.bg/national/balgariya-zagubi-s-1-3-pleyofniya-barazh-za-evro-2020-sreshtu-ungariya.html