Press "Enter" to skip to content

Последното златно поколение на България.

Историята зад класирането ни на Евро 04′

В следващите редове ще се върнем две десетилетия назад в самото начало на новия век, за да проследим последната успешна кампания на националния отбор за класиране на голям форум, а именно – Евро 04‘ в гореща Португалия.

Ще си спомним за един отбор изпълнен с качество и за едни момчета с големи мечти, израснали гледайки Стоичков, Лечков, Пенев, Балъков и компания по българските и европейски терени през 90-те. Ще се запознаете отново с последното златно поколение на България. Това също е и последният път, когато ‘‘трикольорите‘‘ успяват да се класират за голям форум и то по какъв начин – завършвайки първи в групата си!

Квалификациите за 12-ото европейско първенство се провеждат между септември 2002 г. и ноември 2003г., като за първи път финалната фаза на надпреварата е съставена от цели 16 тима.

За пресявките 50 страни са разделени на 10 групи от 5 отбора. Първенците се класират директно за Португалия, а останалите 10 подгласници трябва да играят баражи за последните свободни места. ‘‘Лъвовете‘‘ се падат в равностойната група 8. В компанията сме на участвалите на тъкмо приключилия Мондиал 2002 в Япония и Южна Корея – силните отбори на Хърватия и Белгия. Групата допълват тимовете на Естония и Андора.

Отборите на България и Белгия по време на ключовия двубой игран през 2003г.

След като пропускаме Евро’00 в Белгия и Холандия, в търсене на промяна футболният ни съюз и президентът Иван Славков на спешен изпълком проведен на 3-ти декември 2001г. решава да даде шанс на младия Пламен Марков за поста селекционер на националния отбор по футбол.

По това време роденият в Севлиево бивш полузащитник е на крехката за треньор възраст от 41г.. С впечатляваща визитка като играч, включваща 38 мача и 6 гола за А националния отбор на България, Марков е 5 пъти носител на шампионската титла на страната и 3 пъти слага ръцете си върху Купата на България.

За черешка на тортата имаме полуфинал за КЕШ през 1982 г., като всички постижения са направени с отбора на ЦСКА. Марков участва и на Световните финали в Мексико през 1986г.. Опитът му като треньор обаче не е завиден, като преди да получи поста национален селекционер той упражнява професията си в отборите на ‘‘Янтра‘‘ (Габрово), ‘‘Миньор‘‘ (Перник), ‘‘Видима-Раковски‘‘ (Севлиево) и ЦСКА за един сезон между 1995г и 1996г.

Пламен Марков по време на мач на националите в София.

Заради скромния му треньорски опит много хора във футболното пространство изразяват съмненията си, че това е подходящият кандидат да върне националите на голям форум. Спомените от САЩ 94‘ са още пресни и очакванията към отбора са големи. Напрежението никак не е малко, но роденият в Севлиево специалист има на разположение изключително боеспособен отбор с играчи част от редица западни отбори.

Също трябва да се отбележи, че нивото на родната ‘А‘ Група е много по-високо, отколкото в момента и много от футболистите защитаващи цветовете на родни клубове не отстъпват по нищо на високо заплатените си противници.

Изобилие от качествени кандидати имаме почти на всяка линия. За място под рамката на вратата се борят участникът на Мондиала във Франция 98‘ Здравко Здравков от ‘‘Литекс‘‘ (Ловеч) / Истанбулспор и Димитър Иванков от ‘‘Левски‘‘, известен не само с котешкия си рефлекс, но и с безпогрешен мерник от бялата точка. По това време роденият в София страж има на сметката си 20-тина гола от дузпи  и не рядко получава шанс да изпълнява в клубния си отбор.

Димитър Иванков в действие с националната фланелка.

В защитния вал отново залагаме предимно на играчи от българското първенство. Централните бранители са Росен Кирилов (Литекс), Кирил Котев (Локомотив Пд), Илиян Стоянов (Левски), като имаме и натурализираните сърби Предраг Пажин и Златомир Загорчич – и двамата с дългогодишен опит по родните терени. Крайните ни бранители играят в чужбина, в лицето на стабилните Радостин Кишишев (‘‘Чарлтън‘‘) и Ивайло Петков (‘‘Фенербахче‘‘).

Халфовата линия и нападението са истинска съкровищница. Пламен Марков може да избира между шампиона на Германия с ‘‘Кайзерслаутерн‘‘ Мариян Христов, Георги Пеев (Динамо Киев), Милен Петков (АЕК Атина), младокът Стилян Петров (‘Селтик), известния с бурния си темперамент и прякора ‘‘сина на вятъра‘‘ Мартин Петров (Волфсбург), както и с истинския диригент в центъра на терена и безспорен капитан и ментор на тима, великият Красимир Балъков (Щутгарт). Бронзовият медалист от САЩ 94‘ вещо контролира играта в центъра на терена и е с огромна заслуга за класирането на тима за Португалия.

В нападение имаме няколко изразени голмайстори в лицето на Светослав Тодоров (Портсмут), Димитър Бербатов (Байер Леверкузен) и Владимир Манчев от френския ‘‘Лил‘‘. Георги Иванов – Гонзо скоро трансфериран във френския ‘‘Рен‘‘, също е на разположение, заедно с нападателя на ‘‘Левски‘‘ Георги Чиликов. При нужда е използван и изключително хитрият атакуващ халф на ЦСКА – Велизар Димитров. Също с голяма роля в нападението е и третият натурализиран сърбин в състава – Зоран Янкович, защитаващ цветовете на българския ‘‘Литекс‘‘ (Ловеч). Към тях можем да добавим и “Електричката” Здравко Лазаров!

Атаката е до такава степен пренаситена, че не остава място за голамайстора в родното първенство! Играещият в ЦСКА Христо Янев реализира в почти всяка среща на “червените”, но това не се оказва достатъчно, за да бъде повикан в националната ни гарнитура!

Започваме кампанията с гостуване на Белгия – отбор достигнал 1\8-финалите на световното първенство само няколко месеца по-рано. Личат имената на защитника Даниел Ван Буйтен  (‘‘Марсилия‘‘) , братята Емил (‘‘Шалке 04‘‘) и Мбо  (‘‘Мускрон‘‘) Мпенза  , капитанът Барт Гоор (‘‘Херта‘‘, Берлин) и острието Валтер Баседжо (‘‘Андерлехт‘‘).

Логично ‘‘червените дяволи‘‘ са фаворити да започнат кампанията с победа, но надеждите им биват попарени от безкомпромисната игра на българите. Първо в 16-ата минута, след мълниеносна контраатака крилото Мартин Петров асистира на Зоран Янкович за 1:0!

Минути след това Георги Пеев уцелва напречната греда, за да може Стилиян Петров в крайна сметка да затвори мача с второ попадение за България в 62-рата минута. Победа с 2:0 като гост и мечтано начало за ‘‘трикольорите‘‘.

Георги Пеев, Красимир Балъков, Стилиян Петров и Зоран Янкович празнуват гола на последния за 1:0 срещу Белгия в Брюксел.

Следващият мач е домакинство на другият ни основен конкурент в групата – съседите от Хърватия. Мачът се очаква с приповдигнато настроение и заради откриването след няколко години реконструкция на реновирания национален стадион ‘‘Васил Левски‘‘.

43 000 ценни хартийки за двубоя биват разпродадени буквално за часове. Адска атмосфера очаква ‘‘ватрените‘‘, отпаднали в груповата фаза на Мондиала в Япония и Корея няколко месеца по-рано. Отново грабваме победата с 2:0, а този път шоуто е откраднато от Димитър Бербатов, който буквално на един крак затваря двубоя в наша полза.

Стилиян Петров и Мартин Петров се радват след гола на първия при победата срещу Хърватия.

Още в 3-ата минута роденият в Благоевград стрелец контузва левия си глезен  и след още 10 започва да дава явни сигнали, че няма да може да продължи дълго срещата. Пламен Марков обаче далновидно го вади от игра чак в края на полувремето. Това ключово решение му печели мача.

В 21-вата минута Бербатов получава топката близо до централния кръг с гръб към вратата на ‘‘ватрените‘‘. Веднага посрещнат от противников играч благоевградчанинът умело гардира топката и са му нужни точно три докосвания, за да разсече защитата на гостите и с извеждащо подаване като по конец да осигури среща на Стилиян Петров очи в очи със Стипе Плетикоса. Сърцатият полузащитник не му мисли много, много и праща топката в мрежата за кеф на 40 000 по трибуните. 1:0 !

Шоуто на Бербатов тепърва продължава. Все така куцукайки голмайсторът търпеливо изчаква на терена още 15 минути преди в 37-ата да овладее на гърди едно центриране от дясно на Мартин Петров и с външната част на дясната си обувка да прати елегантно топката в мрежата за 2:0! Само 2 минути по-късно Марков вече вади едва ходещия Бербатов под бурните аплодисменти на публиката. До края резултатът остава непроменен и победата остава за ‘‘лъвовете‘‘.

Димитър Бербатов ликува секунди след като е отбелязал за 2:0.

В следващите два мача играем с аутсайдерите Андора и Естония. Побеждаваме трудно първите с 2:1 като домакин и правим грешна стъпка (0:0) при гостуването си на прибалтийската страна. И така на 7 юни 2003г. идва ключовото ни домакинство на Белгия. Ако не загубим вратите към Португалия ще ни бъдат широко отворени.

Белгийците идват изключително мотивирани да не повторят грешките си от горчивата загуба в Брюксел година по-рано. Пред препълнените трибуни на ‘‘Васил Левски‘‘ в много тежък мач успяваме да удържим натиска на гостите и стигаме до скъпоценно равенство – 2:2. ‘‘Червените дяволи‘‘ играят изключително грамотно тактически и на два пъти повеждат в резултата, но с голове първо на Димитър Бербатов и после на Светослав Тодоров успяваме да възстановим крайния паритет.

До края на кампанията ни остават три мача. Домакинство на Естония, гостуване на Андора и като за финал имаме визита в Загреб на балканските ни съседи, като ако си вземем първите два двубоя си подпечатваме директните визи за европейското първенство. Точно това и се случва, побеждаваме Естония с 2:0 и безапелационно отвяваме с 3:0 Андора.

Влизаме в последния мач като недостижими на първото място. В Загреб сме посрещнати с хляб и сол, защото хърватите се нуждаят от задължителна победа, за да се класират за баражите. Измъчваме ги доста, но все пак губим с 0:1 след гол на Ивица Олич в 48-мата минута.

Завършваме кампанията с невероятните 5 победи, 2 равни и само 1 загуба от 8 мача като в добавка имаме голова разлика от 13 вкарани гола и едва 4 допуснати.

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Нужни са кардинални промени не само по високите етажи на властта в българския футбол, а и в цялостния манталитет, за да имаме възможност отново да стигнем до нивата описани в историята. Дупките в развитието на играта в страната ни не са големи и все още могат да бъдат запълнени, но нужните действия трябва да бъдат приети много скоро. Не се ли случи това, рискуваме след още 20 години да си спомняме тази кампания с умиление, но и без надежда, че нещо подобно може да се случи отново.

Прочетете и други наши материали свързани с националния отбор :

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.