Press "Enter" to skip to content

Made in България: Защо трябва да се доверим на български треньори

Преди около 20 години в едно свое прословуто интервю Вили Вуцов определя футбола ни като ”типичен маде ин България”. В родната ни не е изненада, че с футбол ”маде ин България” най-добре се справят треньори ”маде ин България”. Защо е така и защо предимно български треньори носят успехи на клубните ни отбори и на националните гарнитури?

През този сезон в Efbet лига се състезават 14 отбора – на 5 от тях наставник е чуждестранен треньор (”Лудогорец”, ”Ботев Пловдив”, ”Пирин”, ”Славия” и ”Ботев Враца”)(1). Двата гранда във футбола ни – ”Левски” и ”ЦСКА София” – имат честта да се радват на може би най-любимите си наставници – Станимир Стоилов и Стойчо Младенов. В миналото и двата отбора многократно са опитвали с чуждестранни треньори и те многократно са разочаровали с представянето си, независимо от визитката, с която са пристигали. Защо за софийските грандове е добре, че са ръководени от български треньори, а бъдещето изглежда обещаващо?

История на чуждестранните треньори в България 

Трябва да отдадем заслуженото в исторически план на чуждестранните треньори, защото първите наставници на националния отбор и едни от основоположниците на футбола в България са именно такива(2). През 1923 г., когато е сформиран националният отбор на България, е решено селекционер да бъде чужденец. За пръв наставник е избран Леополд Нич, тогава само на 26 г. Под негово ръководство националният ни отбор изиграва първия си официален мач – контрола с Австрия, загубена с 0:6. С Нич България участва и на олимпиадата през 1924 г. Треньорът е наследен от друг свой сънародник – Вилибалд Щайскал

Първият шампион на България – варненският ”Владислав” – също може да се похвали с чуждестранно присъствие, което спомага за доминацията на отбора през първите няколко издания на националния шампионат(3). Германецът Ернст Мург е начело на ”Владислав” и ще остане в историята като първият треньор шампион на България. След Мург варненци предвожда друг чуждестранен треньор – Александър Блюмел, но той не успява да повтори успехите и отборът изпада в криза. 

След първите години, в които българският футбол прохожда, още няколко чужденци се изреждат да водят националния и някои от клубните отбори. Те не успяват да донесат нужните успехи и клубовете се ориентират към повече български треньори. Имали време да попият знания през годините от именитите си колеги, българите не остават по-назад и се представят достойно на българска и европейка сцена като наставници на родни клубове. 

Успехите на ”ЦСКА София” в европейските турнири

Първите сериозни успехи за ”ЦСКА София” на европейската сцена идват през 1996/1997 г., когато отборът достига полуфинал на ”КЕШ”(4). Начело на тима по това време е Стоян Орманджиев и клубът отпада драматично от ”Интер” на полуфинал, само на крачка от битката за големия европейски връх. Постижението е повторено през 1981/1982 г., когато ”ЦСКА” отпада от ”Ливърпул”, след като е победил английския първенец в София. Треньор на ”червените” по това време е отново българин – Аспарух Никодимов

В историята на ”армейците” личат и три четвъртфинала за надпреварата през сезоните 1956/1957 г., 1980/1981 г. и 1989/1990 г. В трите случая наставници отново са българи – Крум Милев, Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. 

Във времената след края на социализма успехите отново са свързани с български специалисти. При петте влизания в групите на ”Купа на Лига Европа”/”Купа на Конференциите” на четири пъти наставник на ”червените’’ е българин – Любослав Пенев, два пъти Стойчо Младенов и Стамен Белчев. Единственият случай през този период, в който чуждестранен треньор е вкарвал ”ЦСКА София” в групите на европейски турнир, е през сезон 2005/2006 г., когато Милодраг Йешич отстранява ”Байер Леверкузен” в плейофа.

Инфографика, изобразяваща успехите на Mладенов начело на “ЦСКА София”

Голям принос за успехите на тима и в Европа, и на местна почва има и Стойчо Младенов. Повече за него и връзката му с отбора може да намерите на нашата статия.

Успехите на ”Левски” в европейските турнири 

Подобно на ”вечния съперник” ”Левски” също има богата история и постижения в Европа(5). Кой стои начело на отбора през тези славни периоди? В ”КЕШ” се помни знаменитата победа над ”Щутгарт”. Тимът постига това, когато начело е Васил Методиев (Шпайдела). В ”Купа на УЕФА” през 1975/1976 г. е отстранен легендарният ”Аякс”, а на четвърт финал ”Левски” записва домакинска победа срещу ”Барселона”. Треньор на отбора е Иван Вуцов.

Едни от най-славните времена в Европа са свързани със ”синята приказка” на Станимир Стоилов. През сезон 2005/2006 г. Мъри достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, а през следващия сезон, на прага на групите на ”Шампионска Лига”, е отстранен италианският ”Киево”. ”Левски” се превръща в първия български отбор участник в групите на Шампионска лига. Повече за завръщането на Стоилов в ”Левски” може да научите тук

По-късно през сезоните 2009/2010 г. и 2010/2011 г. следват още две влизания в групите на Лига Европа, като наставници са Антони Здравков и Ясен Петров

Инфографика, изобразяваща успехите на Стоилов начело на “Левски”

Успехите на други български отбори в европейските турнири 

В най-новата ни футболна история непременно ”Лудогорец” се свързва с най-големите европейски успехи(6). Разградчани имат афинитет към чуждестранните треньори и именно там би трябвало успехите на европейските мениджъри да са силно изразени. Това обаче, изненада или не, не е така. 

Лудогорец” влиза два пъти в групите на Шампионска лига. Сезоните са 2014/2015 г. и 2016/2017 г. Наставник и двата пъти е българинът Георги Дерменджиев. През 2013/2014 г. отборът за първи път влиза в групите на европейски турнир – Лига Европа – и прави фурор, достигайки 1/16 финал, където отпада от ”Валенсия”. Начело на отбора е Стойчо Стоев

До сега ”Лудогорец” има още 5 влизания в групите на Лига Европа – с Димитър Димитров (2017/2018 г.), Пауло Аутуори (2018/2019 г.), Стойчо Стоев (2019/2020 г.), Павел Върба (2020/2021 г.) и през настоящия сезон – Валдас Дамбраускас (2021/2022 г.). Единствено Димитър Димитров (2017/2018 г.) и Стойчо Стоев (2019/2020 г.) от тези опити са успели да прескочат групите на турнира.

Инфографика, изобразяваща успехите на Дерменджиев начело на “Лудогорец”

От близкото минало през сезон 2004/2005 г. ”Литекс” достига 1/16 финал в Купа на УЕФА, заслуга за това има чуждестранен мениджър – Люпко Петрович(7). Това е и единственият чужденец, който се откроява с най-големите успехи на клубния си отбор в Европа. 

Берое” постига славни победи през сезон 1972/1973 г. над ”Аустрия Виена” с 7:0 и ”Хонвед” с 3:0. Треньор е Лозан Коцев(8)(9). ”Етър”, ”Дунав” и ”Марек” също имат своите европейски моменти. ”Болярите” записват престижно равенство с ”Интер (Милано)” през 1974/1975 г., ”Драконите” сломяват италианския ”Рома” през 1976/1977 г., а ”Марек” постига прословута победа над ”Байерн Мюнхен” на препълнения с фенове стадион ”Бончук” през 1977/1978 г. (10)(11)(12). Треньори на отборите през тези години са Лозан Коцев, Апостол Чачевски и Янко Динков.

Още доста може да се изпише за епопеите на клубните ни отбори в Европа, но едно нещо прави впечатление – почти всички успехи и славни мачове са под ръководството на български наставници. ”Ритнитопъ” ви представи в няколко статии успехите на провинциалните отбори в Купа на УЕФА, като може да започнете от тук. За да продължим съревнованието между чужденци и българи, нека разгледаме и историята на елитната ни дивизия и купата на България.

Чужденци срещу българи в елитната дивизия и купата на България.

Вече споменахме ролята на чужденците за българските отбори, когато футболът в България все още е прохождал. След 1945 г., разбираемо, тяхната роля е силно ограничена поради социалистическия режим и западно-европейски треньори не се срещат често сред родните отбори. За да бъдем по-обективни, ще съпоставим постиженията на треньорите на местно ниво след 1989 г.

От 1989 г. до сега елитният ни ешелон има 32 издания. Български треньор е вдигал титлата в 27 случая, а чужденец в 5 . В процентно отношение това е близо 85% към 15% в полза на българите. Чужденците, успели да вдигнат титла са Дамбраускас с ”Лудогорец”, Върба с ”Лудогорец”, Миодраг Йешич с ”ЦСКА”, Люпко Петрович с ”Левски” и Славолюб Муслин с ”Левски”. Отбори, стъпили на най-високата стълбичка в местното първенство, освен обичайните заподозрени, са ”Литекс” (4 пъти), ”Етър” (1), ”Славия” (1), ”Локомотив Пловдив” (1). Нещо интересно? 100% от тези титли са постигнати от български наставници. Във всички 7 случая, когато отбор освен ”Левски”, ”ЦСКА София” или ”Лудогорец” печели първенството, мениджър на съответния отбор е българин.

За ”Купа на България” отношението също е категорично в полза на българските наставници – за 32 издания от 1989 г. насам, 26 са спечелени от български треньори, или около 80%. Нещо интересно за купата е, че ”ЦСКА София” има 7 купи, всички са спечелени с български треньори начело. Чуждестранните треньори-победители са Бруно Акрапович на 2 пъти с ”Локомотив Пловдив”, Златомир Загорчич със ”Славия”, Йешич с ”Литекс”,  Муслин и Петрович ”Левски”. 

Успехи на националния отбор

С изключение на началото на ритнитопа в България, 9 чужденци са заставали начело на националния ни отбор(13). За последно чужденец национален селекционер е Лотар Матеус през 2010-2011 г. От всички девет, с изключение на споменатия Рудолф Витлачил през далечната 1966 г., нито един чужденец не успява да постигне нищо значимо.

Инфографика, изобразяваща успехите на Димитър Пенев начело на националния отбор.

Най-славните времена на българския футбол през лятото на 1994 са пряко свързвани и със селекционерът през това време – Димитър Пенев. Не е случайно и прозвището ”Пеневата чета”. Освен този пробив, България има още 6 участия на световни първенства и 2 на европейки. Витлачил класира националната ни гарнитура за групите на световното през 1966 г. При всички други участия, български треньор класира България на съответните форуми. Двата ни медала по футбол от олимпиадите в Австралия през 1956 г. и Мексико през 1968 г. са постигнати от български треньори – Стоян Орманджиев и Георги Берков.

Мнението на ”Ритнитопъ”: Най-големите успехи на клубните ни отбори в Европа, на националния отбор или на провинциалните отбори в България и чужбина са постигнати с български треньор начело. През настоящия сезон ”Левски” и ”ЦСКА София” се завърнаха към корените на успехите си, назначавайки двама от най-успешните си мениджъри. Все още има отбори от родния елит, които се опитват да пробият със специалисти чужденци, но с малки изключения резултатите липсват. Треньори като Станислав Генчев и Александър Тунчев показват нужните качества и скоро могат да поемат по стъпките на именитите си предшественици. Само времето ще покаже дали родните клубове ще постигнат нови знаменити успехи в Европа, но исторически и статистически погледнато едно е сигурно – ако наставникът е българин, шансът за успех е значително по-голям.

Източници:
1. EFBET LIGA [online], В: Transfer Markt, 2021. Достъпно на: https://www.transfermarkt.com/efbet-liga/startseite/wettbewerb/BU1 [22.09.2021]
2. Олегов, Денис. Австрийци, чехи и унгарци са първите чуждестранни треньори в България [online] – В: От Засада [15.02.2020]. Достъпно на: https://otzasada.com/avstriytsi-chehi-i-ungartsi-sa-parvite-chuzhdestranni-trenyori-v-balgariya [22.09.2021]
3. Йотов, Филип. Първенство без победител [online] – В: Списание 8 [04.02.2016] Достъпно на: https://www.spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/4019-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB.html
4. Уикипедия, 2021 [online]. Достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%A4%D0%9A_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA_(%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD [22.09.2021]
5. Уикипедия, 2021 [online]. Достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%A4%D0%9A_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA_(%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD [22.09.2021]
6. Уикипедия, 2021 [online]. Достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%A4%D0%9A_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA_(%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD [22.09.2021]
7. Уикипедия, 2021 [online]. Достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%A4%D0%9A_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA_(%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD [22.09.2021]
8. UEFA Europa League [online] – В: UEFA, 2021. Достъпно на: https://www.uefa.com/uefaeuropaleague/match/64182–beroe-vs-austria-wien/ [22.09.2021]
9. UEFA Europa League [online] – В: UEFA, 2021. Достъпно на: https://www.uefa.com/uefaeuropaleague/match/64242–beroe-vs-honved/ [22.09.2021]
10. UEFA CUP [online], В: Transfer Markt, 2021. Достъпно на: https://www.transfermarkt.com/etar-veliko-tarnovo_fc-internazionale/index/spielbericht/2204817 [22.09.2021]
11. UEFA CUP [online], В: Transfer Markt, 2021. Достъпно на: https://www.transfermarkt.com/spielbericht/index/spielbericht/2266470 [22.09.2021]
12.UEFA CUP [online], В: Transfer Markt, 2021. Достъпно на: https://www.transfermarkt.com/spielbericht/index/spielbericht/2459310 22.09.2021]
13. Уикипедия, 2021 [online]. Достъпно на: https://en.wikipedia.org/wiki/Category:Bulgaria_national_football_team_managers [22.09.2021]

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!
P