Казусът Бабунски. Развитие ще има.

Дориан Бабунски започна зимната подготовка с отбора на “Ботев” (Враца). Това обаче не означава нищо. Тази информация не отговаря на въпроса дали младият нападател ще остане в отбора от Северозападна България. Наблюдаваме всекидневни новини, които твърдят, че го очаква трансфер, било то в родното пъревенство или зад граница. Тази статия ще е малко по-различна. Няма да гадаем кога и къде ще заиграе Бабунски. Просто ще отговорим на въпроса защо е въпрос на време да заиграе другаде.

Дориан Бабунски не е просто футболист на “Ботев” (Враца), който успя да за един полусезон да отбележи 10 попадения. Не е просто третият в голмайсторската ранглиста само на две попадения зад първия Жорди Кайседо (12 гола) и втория Пиерос Сотириу (11 гола). Освен, че е голмайстор на отбора си, Бабунски е отговорен за половината от всички попадения на “врачани”! Но Бабунски е и важен коректив за българския футбол! Но не и откритие на същия този футбол.

Всички в България разбрахме за успехите на Република Северна Македония що се отнася до футбола на национално ниво. Западните ни съседи успяха да се класират на Евро 20′ и въпреки че записаха три загуби от отборите на Нидерландия, Украйна и Австрия, успяха да се представят достойно и отбелязаха 2 попадения. Ако трябва да сме напълно коректни загубите им бяха загубен мач в последните 10 минути срещу Австрия (1:1 до 78-ата минута, завършил 3:1) и здрава битка до последно с Украйна (завършил 2:1).

С участието на европейското първенство миналото лято македонската приказка не приключва. Отборът успя да достигне до баражите за класиране на световното първенство в Катар в края на тази година. И този успех се дължи на невероятното представяне на отбора в квалификационната група, където Северна Македония зае второто място с 18 точки от 10 мача и голова разлика 23:11. Първото място отиде при четирикратния световен шампион Германия.

Сега задачата на съседната на България държава ще е изключително трудна. На пролет Северна Македония ще трябва да се справи първо с европейския шампион Италия и при евентуална победа с победителя от двубоя между бившия европейски шампион Португалия и Турция. Вероятността за класиране е мининална, но отборът е мотивиран да успее. И точно това трябва да е нагласата в такъв момент. Нагласа, която липсваше на България при баража срещу Унгария, който загубихме с 3:1 на националния стадион “Васил Левски” през октомври 2020 година.

Толкова за футбола им на национално ниво. На клубно все още можем да се похвалим с повече успехи. Това е и една от причините Дориан Бабунски да не се състезава за отборите на “Шкендия” или “Шкупи”, а е играч на “Ботев” (Враца). Това може само да ни радва, тъй като Бабунски не е просто футболист от Северна Македония, който са го харесали единствено в България.

Дориан Бабунски е бил част от школата на “Реал” (Мадрид) цели четири години между 2011 и 2015-а година. В същия период неговия брат Давид защитава цветовете на големия съперник – “Барселона”. Бабунски преминава през всички юношески формации на националния отбор на Северна Македония. През ноември миналата година нападетлят получи и повиквателна за мъжкия национален отбор за двубоите с Армения и Исландия.

Освен престоя си в “белия балет”, Бабунски играе в отбора на испанския “Фуенлабрада”, словенските “Олимпия” (Любляна) и “Радомле”, както и в японските Мачида Зелвия и Кагошима Юнайтед. Роденият в Скопие нападател стъпва на българска земя точно преди една година, когато подписва с отбора на “Ботев” (Враца). Както подчертахме многократно чрез статистическите му показатели, в момента той е един от ключовите състезатели на “врачани”.

Трябва да отбележим и още един факт, който до някаква степен обяснява защо Бабунски играе в България. 25-годишният нападател е син на бившия македонски национал Бобан Бабунски, който играе за ЦСКА в началото на 90те (1992-1994г.).

Интересно е да се попитаме дали отборът на “Ботев” (Враца), който се спаси в последния момент през изминалия сезон, щеше да си дели 10-ото място с ЦСКА 1948, ако Бабунски не беше в състава. Зад отбора от Северозападна България има цели три отбора – “Локомотив” (София), “Пирин” (Благоевград) и “Царско село”. Две неща са сигурни. Без Бабунски в редиците си, атакуващата мощ на “врачани” ще се изпари…и трансфер ще има. Остава да разберем кога и къде.

Мнението на “Ритнитопъ”: Бабунски е истински лакмус тест за състоянието на българския клубен футбол. Докато толкова талантливи футболисти от Северна Македония защитават цветовете на българските отбори можем да бъдем спокойни.

Ако забележим дори и за секунда, че те намаляват или играта им вече не представлява интерес за окото, то тогва нещо не е наред. Имайки предвид настоящото състояние на северномакедонския клубен футбол България разполага с предимството да се оглежда за най-добрите тамошни таланти и да ги интегрира в родните ни първенства. Случаят на Бабунски не трябва да ни изненадва, той трябва да се превърне в традиция.

Компания на нападателя в родното първенство правят Дарко Тасевски, Мите Цикарски, Филип Антовски, Влатко Дробаров, Марио Младеновски и Гьоко Зайков. Доста от тях имат и записани мачове за националните гарнитури на югозападната ни съседка. Ако сте фен на някой от отборите, в които те играят сигурно сте доволни от представянето им.

Екипът на “Ритнитопъ” поздравява Бабунски за добрите му изяви с екипа на “Ботев” (Враца) и му пожелава всичко най-прекрасно и трансфер в отбор, който да го доразвие! Както и най-важното за един човек и спортист – да бъде здрав!