Преди няколко дни националите ни изиграха два приятелски мача срещу отборите на домакина на световното първенство през тази година – Катар и вицешампионът от Мондиал 18’ – Хърватия.
Нашите момчета за пореден път изиграха два неубедителни мача и загубиха двете си срещи с по 2-1. На 26 март играчите ни се изправиха срещу Катар, като е важно да споменем , че в състава на домакините няма нито един футболист, който да играе в Европа. Но то и в нашия състав такива футболисти нямаше. Катарците тотално ни надиграха, като отправиха 12 удара, 4 от тях точни, а нашите удари бяха общо 6, 3 от тях в рамките на вратата.
Още в 26-ата минута Катар откриха резултата от дузпа. 15 минути след началото на втората част след брилянтен пас на Кристиян Малинов, Десподов бе точен за 1-1, а 15 минути преди края, след груба грешка, забележете, на Николай Михайлов, резултатът стана 2-1 за Катар и така завърши и мачът.
Ако има нещо положително, то е, че Мартин Минчев за втори път започва сред стартовите 11, досега се бе появявал само като резерва. Но един от най-добрите ни играчи в момента, за жалост не впечатли с нищо.
В мача срещу Хърватия нашите играха далеч по-добре. Вицешампионите бяха изцяло с резервния си състав, а при нас имаше няколко промени.
На вратата започна младият Светослав Вутов, Едисон Йорданов, който влезе като резерва срещу Катар, бе титуляр от ляво, въпреки, че е десен бек. Радослав Кирилов също започна като титуляр и то заслужено, предвид формата му в последните мачове в “Ефбет лига”.
През първата част показахме зъби и резултатът се задържа 0-0, виновен за това бе и вратарят ни с добрите си намеси. През втората част за Хърватия влезе тежката артилерия – Иван Перишич, Матео Ковачич, Лука Модрич и Андрей Крамарич – играчи срещу които не можем да играем. И въпреки това, Кирил Десподов откри в 69-тата минута след пас на Атанас Илиев.
Десподов в този мач се превърна в герой и антигерой, след като показа бурни емоции след гола и си свали фланелката, получи втори жълт и респективно червен картон. Мики Орачев се бе появил в игра минута преди гола на Десподов. Не случайно го споменаваме. Това бе дебют за левия бек на “Локомотив” (София), и 8 минути му бяха нужни, за да го запомним. Орачев извърши нарушение срещу хърватски футболист и бе дадена дузпа. Макар и малко пресилена, тя беше факт.
Лука Модрич изравни за 1-1, а 4 минути по-късно сред индивидуални действия на Андрей Крамарич и негов удар, резултатът стана 2-1. Минути по-късно Борислав Цонев, Доминик Янков и Георги Йомов се озоваха сами срещу 1 защитник на Хърватия и вратаря, но Доминик Янков буквално се спъна в топката. Това му действие описа цялата българска футболна действителност.
В този двубой Мартин Минчев изигра едно полувреме, но играта така и не му се получаваше. Изключително малко минути получиха младите ни играчи – Георги Йомов (31 минути в мача срещу Хърватия), Илиян Илиев (23 минути в мача срещу Катар) и Доминик Янков (16 минути за двата мача). А това са едни от най-добрите футболисти, които имаме.
Най-добрият ни играч и в двата мача бе Кирил Десподов, въпреки глупостта, която направи след гола си срещу Хърватия, нападателят на “Лудогорец” бе единственият ни футболист, който проявяваше креативност и създаваше по-сериозните положения за България.
Близнаците Петко и Андреа Христови се представиха колебливо срещу Катар и доста по-добре срещу Хърватия. Ако получават повече шанс в клубните си отбори, занапред може да се разчита много точно на тази централна двойка. Иван Турицов се представи добре и в двата мача и се раздаде доста. Лявата зона на защитата бе най-големият ни проблем. Васил Божиков бе един от най-слабо игралите в мача срещу Катар и си личи ужасно много липсата на един от най-добрите ни играчи – Антон Недялков, който внася спокойствие и в центъра на защитата, когато играе.
Кристиян Малинов играе много борбено и влиза здраво във всяко единоборство, но играта му в националния е на приливи и отливи. В тези два мача, той бе един от добре представилите се.
От тези два мача се видя, че отборът ни е не е готов за каквито и да е квалификации. След мача срещу Катар заваляха подигравки в социалните мрежи срещу отбора ни. И донякъде с право. Когато се пускат играчи, които не са на ниво и допускат решителни грешки, заради които губим мача, трудно би било да има похвали.
Получиха се повече поводи за смях и съжаление, отколкото за радост и гордост след двата изиграния приятелски мача.
А играч номер 1 за 2018г. и 2021г. – Кирил Десподов бе най-критикуваният от всичките, заради радостта си след гола във вратата на Хърватия. Сякаш за секунди всички забравиха добрата му игра в двата мача и при първата негова грешка бе съсипан от подигравки и критики. Което по-никакъв начин не помага нито на него, нито на националния ни отбор, разбира се. Трябва ли отношението ни да бъде подобно към най-добрите ни футболисти, дори когато те грешат?
И докато при “А” отбора не видяхме нещо, което да ни зарадва, то младежките гарнитури ни дадоха поводи за радост донякъде. Младежите до 21г. направиха равен с Уелс, а юношите до 17г. се класираха за Европейското за младежи след равен мач с Ирландия, завършил 2-2[1].
Юношите имаха и голяма доза късмет след като бяха с равен брой точки и равна голова разлика с друг втори отбор – този на Люксембург, но юношите на Люксембург имаха 1 жълт картон повече от нашите, което директно класира нашите на Европейското за юноши, което ще се проведе това лято в Израел.
Момчетата на Ясен Петров за пореден път не ни впечатлиха и сякаш показаха частица от това, което могат. Или поне така ни се иска да мислим. Отбор като Катар ни надигра и изпуснахме да победим резервите на Хърватия, отборът показа някаква игра, но загуби и двата си мача.
И въпросът е заслужава ли подкрепата ни националният отбор, след като мач след мач промяна в играта няма? Предстоят много промени в българския футбол и всички се надяваме, те да бъдат положителни.
Нивото ни не е просто ниско, а много слабо. Няма борбеност, няма креативна игра. Срещу когото и да играем изглежда сякаш резултат от 0:0 ни устройва. И въпреки, че след двата мача, селекционера на националите – Ясен Петров, се опита да търси положителни неща, то не се видя някаква промяна в играта или нещо наистина положително за което можем да се хванем.
Мнението на “Ритнитопъ”: Следващите мачове на националите са през началото на юни месец, когато тимът ни ще се изправи срещу отборите на Северна Македония, Грузия и Гибралтар в мачове от група “C” на “Лигата на нациите”. Според Ясен Петров приятелските мачове бяха генерална репетиция за предстоящите мачове от “Лигата на нациите”. Според феновете от цяла България, отборът ни не става и вече дори мачове срещу тези съперници ще са трудни. Предстои да видим.
Източници:
[1] Юношите ни до 17 г. се класираха на европейското по футбол. (2022, March 30). https://www.dnes.bg/sport/2022/03/30/iunoshite-ni-do-17-g-se-klasiraha-na-evropeiskoto-po-futbol.
Според мен формулировката на въпроса трябва да бъде ‘’Заслужават ли българските привърженици добър/силен национален отбор’’? Отговорът, разбира се, е ‘’не’’. Търсим вината за неубедителните разултати на националите само и единствено в другите: в ръководството на БФС, в треньора, в личния живот на футболистите, в политиците. Постоянно се сравняваме със съседните на България страни, боготворим футболните грандове от Западна Европа и националните отбори на други държави. Избираме си да подкрепяме титулуван западноевропейски отбор и започваме да се асоциираме с неговите успехи. Възхищаваме се на някой скромен отбор с посредствени резултати, а само злобеем срещу нашия национален тим. Не знам кой футболист би направил нещо повече за такива привърженици от това да изиграе едни 90 минути, в които да внимава да не се контузи и да не допусне много голове. Поздравления за екипа на РИТНИТОПЪ, че се опитва да промени нещо, но специално материалите им за настоящия национален отбор са популистки и тенденциозни. Просто казвате това, което много от хората искат да чуят и прочетат. Този материал за турнето в Катар изобилства от правописни грешки и тавтологии. Има и фактологически грешки. На моменти ми се струваше, че чета текст, който е преведен с помощта на Google Translate. Не говори добре за човек, който изучава българска филология, че се изразява по този начин. Странно е също, че никой не е проверил или редактирал материала. Всъщност, по-лошо би било, ако материалът е публикуван в този си вид след проверка и редакция. Нека да спомена някои от грешките, които ме подразниха.
‘’Радослав Кирилов също започна като титуляр и то заслужено, предвид формата му [???] последните мачове в … ‘’ В разговорната реч може и да се допуска подобна употреба, но в писмен текст трябва да се използва предлог: ‘’в последните мачове’’ или ‘’по време на последните мачове’’.
‘’През първата част показахме зъби и резултатът се задържа 0-0, виновен затова бе и … ‘’ Да не се бърка съюзът ‘’затова’’ с комбинацията от предлога ‘’за’’ и показателното местоимение ‘’това’’. Да илюстрираме разликата чрез следния кратък текст: ‘’Виновен съм за това, че съм неграмотен. Затова трябва да се старая повече в училище.’’
‘’Кристиян Малинов играе много борбено и влиза здраво във всяко единоборство, но играта му в националния е на приливи и отливи. В тези два мача, той бе един [???] добре представилите се.’’ Би трябвало да пише ‘’един ОТ добре представилите се’’.
‘’Ако има нещо положително, то е, че Мартин Минчев за пръв път започна сред стартовите 11, досега се бе появявал само като резерва.’’ Мартин Минчев бе титуляр за България при гостуването на Чехия в квалификациите за Евро 2020. Този мач през юни 2019 г. бе първият на Красимир Балъков начело на националния отбор. Според Томаш Росицки, който като спортен директор на Спарта (Прага) привлече Минчев в клуба, българският футболист му е направил впечатление с изявите си за младежкия национален отбор. Но е много възможно фактът, че на 18 години му се дава шанс в мъжкия представителен тим за такъв важен мач, да е натежал при взимането на окончателното решение за привличането му.
‘’ … се изправиха срещу Катар, като е важно да споменем , че в състава на домакините няма нито един футболист, който да играе в Европа или да е на средно европейско ниво.’’ Какво означава ‘’средно европейско ниво’’ и кой е достатъчно квалифициран, за да поставя такива оценки? Не е ли факт, че голям брой известни и качествени африкански и южноамерикански футболсти играят в първенството на Катар? (Да, вероятно го правят заради по-големите заплати, които получават там.) И фактът, че катарският футболист Акрам Афиф има повече голове и повече асистенции от Санти Касорла или Хамес Родригес, не го ли прави поне малко достоен за оценката ‘’средно европейско ниво’’? Нека не говорим наизуст и да не правим прибързани изводи, само защото на катарския футбол не се обръща достатъчно внимание в Европа.
Благодарим за коментара! Към момента всички усилия на “Ритнитопъ” са насочени към доставянето на качествен продукт. Взимаме под внимание написаното от Вас! Благодарим от ново.
И аз благодаря, че ми отговорихте сериозно, а не с гневен и нападателен тон. Не съм поредният трол, който мрази всичко и всички. Няма как да съм доволен от резултатите на националния отбор, но много повече ме боли като гледам как българските привърженици досъсипват и малкото, което част от футболистите и някои селекционери се опитват да направят. Некомпетентното ръководство на БФС твърде често се цитира като причина за липсата на подкрепа за националния отбор. Но дори и ръководството на футболния съюз да се смени (аз лично се надявам това да се случи), култът към критикуване и иронизиране на представителния ни тим е набрал толкова силен импулс, че още дълги години ще продължи да натоварва психологически футболистите. Уж сме способен и талантлив народ, а мисленето ни е на калъп. Трябва да мислим и действаме извън рамката, а не само да злобеем и обвиняваме някой друг.
За жалост разделението в народа ни става все по-голямо и по-голямо. Трябва да се търсят всякакви възможности за обединение на всички фронтове. За жалост споровете по теми, върху които не можем да въздействаме.