Press "Enter" to skip to content

Какво е футболът за мен? Футболът е география! История на Дамян Александров.

Първата футболна история е дело на Дамян Александров и описва великата игра като география. Нека разберем защо!

Здравейте приятели на “Ритнитопъ”. Казвам се Дамян Александров и съм на 22 години от Русе. От малък съм запален футболен фен и симпатизирам на местния “Дунав” и “Барселона”. Бързам да се извиня на тези, които не харесват моя футболен изобр, и се надявам поне да срещнат себе си в моята история! Приятно четене.

– написа в имейла си до нас Дамян Александров.

Ако не сте запознати с новата ни рубрика, можете да го направите тук. Напомняме ви да изпращате статиите си на имейл office@ritnitop.bg

“Футболът е георграфия” От Дамян Александров

“Винаги съм знаел, че въобще не ме бива в хуманитарните науки. Каквито и да са те. Даже, ако трябва да съм честен, дори не ме бива да водя дълги разговори, в които се налага да влагам прекалено много мисъл. Всъщност не обичам да ги водя, защото ги намирам за безсмислени. Падам си по точните науки. Както се казва 2+2 прави 4. Не съм от тези, които обичат да имат “едно наум”.

Тези ми нагласи се отразяваха най-вече в училище, където ясно си личеше пристрастието на различните типове ученици към отделните предмети. Нямах търпение да започна предмети като физика и химия в прогимназиалния етап, а и след това по време на средното ми образование. Вървяха ми. Както се казва “всичко е математика”. Винаги има някой, който да ти отвърне, че “всичко е физика” и така нататък. Но никой не казва, че “всичко е география”. Или поне досега не съм чувал. Още един аргумент против хуманитарните науки. Не са първородни.

Вече сигурно си мислите, че съм тежък зубър. Не точно. Полагах доста усилия в училище и това се отразяваше на общия ми успех. Споменавайки географията, именно там имах големи притеснения. Хич не ми се учеше по този предмет и бях насъбрал критични за амбициите ми оценки. Чудех се само от кого да препиша, за да мина метър…

С напредването на времето афинитетът ми към точните науки ставаше все по-голям, но знаех, че за да ме приемат в добър университет, трябва да постигна отлични резултати и в другите предмети. Въпреки че разполагах с тази информация, която би трябвало да ме мотивира, просто заспивах над учебника по география. Нищо не помагаше. И при мен, както и при всички супергерои, нещо внезапно се промени. Тази промяна се нарича световна география. Всъщност беше само един час. Учебен час, в който футболът се превърна в география.

Знам, че ви се е случвало. Знам, че поне някои от вас знаят за какво говоря, защото вече съм водил този разговор с редица приятели и познати. Изведнъж бях най-добрият по география в цялата класна стая. Да, аз бях човекът с най-много футболни познания. И да. Това е причината да се чувствам най-добрият.

В началото на въпросния час дори не внимавах, но в един момент чух спор по повод столицата на Словакия. “Естествено, че е Братислава”, помислих си аз, бидейки абсолютно сигурен заради съществуването на “Слован” (Братислава), където днес играе и един от футболните ни национали Васил Божиков. Намесих се в спора без да му мисля. Оттам Йоана, която бе една от най-начетените и критичните хора, които познавам, ми обясни, че хора като мен не трябва да се месят където не им е работата. Такова бе отношението на тези на първия ред към нас, постоянно скатаващите се в сенките на стаята.

Аз обаче реших, че сега ми е паднало и й отговорих, че ако е толкова сигурна в знанията си, можем да си поиграем на столици. Това си го представете само. Аз (трагичен по география) срещу най-големият зубър в класа – Йоана. Не Давид и Голиат, ами и аз не знам какво беше този двубой. Коефициентите дори няма да ги споменавам, букмейкърите направо бяха затворили пунктовете за залози. И така де…

Започнахме пред целия клас, а арбитър беше г-жа Трендафилова. Битката започна много равностойно…изредихме столиците на големите държави, Англия, Германия, Франция, Италия…пълно равенство. Започнахме второ ниво държави от сорта на горепосочената Словакия, после Словения, после Литва, Латвия, Естония. Аз обаче не се давам. Знам ги всичките. Нали съм “учил футбол”. Знам отборите във въпросните държави. И си викам “добре, щом и тя толкова добре ги е научила, сега ще й предложа да казваме и по 2-3 града от дадената държава”.

Йоана се съгласи. Егото й не позволяваше да ми откаже, а и вярваше, че ще си отбележа автогол. Е да, ама не. Още на Португалия я смазах. Почувствахте ли го. Без да сте отваряли атлас, знаете, че съществуват “Спортинг” (Лисабон), “Порто”, “Витория” (Сетубал), “Спортинг” (Брага) и още много. Никой не можеше да повярва какво се случва. Най-вече Йоана.

Трендафилова беше толкова впечатлена, че ми писа две шестици. Една за участие и една за знанията ми. Аз няма как да скрия, че ми се вдигна самочувствието и ходих доста по-наперено в нейните часове. На следващия час Йоана ми скрои номер и Трендафилова ме вдигна на дъската. Пита ме какво е “ерозия” и аз реших, че все още не съм го докарал до тези “географски ширини” и си седнах на четирибуквието. Но пък се мотивирах да бъда по-добър от Йоана и започнах да наваксвам всичко. Месец по-късно прякорът ми вече беше “Дамян Атласа”. Като се сетя за някои други прякори на съученици, моят напрво си е супер.

И така. Няколко години по-късно вече се намирам в геолого-географския факултет на Софийския университет и изучавам геопространствени системи и технологии. Не баш география, ама звучи яко, нали? Всичко това заради футбола! Защото футболът е география!

П.П. Ако някой се излъже да запише същата специалност, защото е добър по география, нека има предвид, че учебният план включва различни научни и приложни области като математика, компютърни науки, информационнни системи и т.н. Демек…не е география. Но футболът е!”

Мнението на “Ритнитопъ”: Искрено благодарим на Дамян Александров за великолепната история, която ни изпрати. Голяма част от нашия екип потвърди, че часовете по география са били едни от най-интересните точно заради футболните знания, които са абсолютно приложими на географския терен!

Очакваме и други подобни истории, които да публикуваме! Нека съберем всички футболни истории, които заслужават да бъдат прочетени! Най-добрата история за месеца ще бъде прочитана в новото ни предаване “Ритнитопъ” на по пиво!”.

Очакваме вашите истории на следния имейл: office@ritnitop.bg

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.