Конфликти между мъже и жени, омраза към гейовете, екзистенциални конфликт. Всичко това може да се види на футболния стадион. Защо все още обичаме футбола?
Социологът Михаел Раутенберг от Техническия университет в Дрезден изследва кои социални проблеми са отразени във футбола и как той оформя ежедневния свят на много хора. Раутенберг е съавтор на книгата “Двойни пасове – едно социалнонаучно футболно училище” (на немски: “Doppelpässe – Eine sozialwissenschaftliche Fußballschule”).
Интервюто с Раутенберг е дело на германският вестник ZEIT (в превод на бълг. “време”), а преводът е на Теодор Антонио Георгиев от “Ритнитопъ”:
Вие разглеждате футбола научно. Все още ли можете да се отпуснете и да гледате мачове?
Михаел Раутенберг (М.Р.): Мога да разделя научната персепектива от чисто “фенската”. Самият аз съм голям фен на “Динамо” (Дрезден). Разбира се, доста моменти се забелязват докато гледам футболни мачове. Все пак се опитвам да се насладя на футболната игра.
Какво прави футбола толкова специален за хората?
М.Р.: Футболът е свят на емоции, драма и трагедия. Изпитвате радост и тъга. И то не сами. Много фенове не ходят просто на стадиона за мача, а защото култивират приятелства там. Феновете преследват общи интереси, идентифицират се с отбора си и чувстват, че принадлежат към нещо много по-голямо.
Защо тези чувства са толкова силни във футбола?
М.Р.: Светът около нас става все по-индивидуализиран, отношенията по-крехки. Но ние искаме да изградим връзки. Футболът предоставя прекрасен начин да намерите общи пресечни точки в обществото.
Каква роля играят професионалните футболисти на терена днес?
М.Р.: Вече не е както преди, когато играчите оставаха в един клуб през цялата си кариера и идваха от фенските среди. Днес играчите и треньорите се сменят всеки сезон. Футболът е бърз и безличен, непероснален, бизнес. Така че има значение самият клуб. Асоциацията е абстрактна структура, която има предимно символична стойност. Веднъж попитах фен на “Динамо” (Дрезден) какво означава клубът за него. Отговорът му беше “цветовете“.
Използват ли социолозите футбола, за да изследват едно общество в малък мащаб?
М.Р.: Първо, футболът е просто невинна игра, но важна част от обществото. Злоупотреби или конфликтни проблеми от обществото също могат да бъдат намерени във футбола. Хомофобията, и по-точно враждебността към гейовете, все още е тема табу. Или въпросът за пола: мъже и жени, екзистенциален проблем във футбола.
Къде се корени проблемът?
М.Р.: Футболът все още е спорт, който е доминиран от мъжете. Дори ако делът на жените непрекъснато се увеличава, той все още е само 10 до 15 процента на стадиона. Жените са много слабо представени.
По какъв начин се различават мъжете и жените във футбола?
М.Р.: Във футбола има различни типове жени. Има такива, които идват да гледат футбол с приятелите си и се интересуват най-вече от звездите на терена, като Бекъм, Роналдо или Фиго. Има и жени, които са фенове на футбола в класическия смисъл и също се дистанцират от жените, които обожават играчите. Те съзнателно се обособяват и виждат себе си като експерти. Мъжете обаче не ги приемат като такива. Жените, от друга страна, трябва да се защитават. Те все още трябва да спечелят този статус и да постигнат повече от мъжете, които естествено се приемат за експерти.
Вече е много изтощително да си истински футболен фен. Да си луд на тема футбол.
М.Р.: За много фенове, особено т. нар. “ултраси”, които са особено ангажирани, футболът структурира ежедневието им. Те също виждат себе си като фенове отвъд реалния ден на играта, макар че това струва много пари и в днешно време трудно може да се мине без организационен талант. Интернет помага: Във форумите се обменя информация, обсъжда се и се уговарят срещи: Кога ще рисуваме плакатите? Откъде ще тръгва автобусът за мача? Подготовката на хореографията на стадиона понякога отнема седмици. Трябва да се свържете с клуба и да попитате какво е позволено и какво можете да покажете. Освен това е много креативно нещо. Има пътувания, които имат конкретно мото. Подобно на тематично парти.
И ако не правиш всичко това не си истински фен?
М.Р.: Това също е предмет на много дискусии във фен пространството: трябва ли да ходиш на всяко гостуване или е достатъчно, ако ходиш на всеки втори мач у дома? Разбира се, фенове като ултрасите са трън в очите на тези, които седят във ВИП ложите или скъпите места. Те се разглеждат само като потребители, които нямат емоционална връзка с клуба. От друга страна, феновете, които държат на футбола, също са изтласкани от стадиона.
До каква степен?
М.Р.: С комерсиалното развитие вече не всеки може да си позволи да отиде на мач. Тук в Германия цените са все още сравнително умерени. В Англия, от друга страна, входът за мач от Висшата лига струва около £50 (около €63). Клубовете търсят нови групи зрители, които имат повече пари. Но от гледна точка на феновете, те не изпитват същата страст към клуба. В Германия много фенове се чувстват предадени от началните часове в неделя. Не можеш да отидеш от Росток до Фрайбург за такъв мач, защото трябва да работиш в понеделник. След това клубовете спорят: “Вие сте само малка част. Нашата публика пред телевизията е по-голямата.” Така възникват конфликти на тълкуване: кой има право на футбол? Кой е истинският фен?
Все повече се развива концепцията за т.нар. public viewing (споделено публично гледане на мачове) и това създава нови футболни фенове.
М.Р.: Няма значение дали си фен или не. Важното е да празнуваме заедно. Public Viewing е вид обществена игра: голямо парти, което се фокусира върху играта, разбира се, но предлага всичко около себе си, което привлича хората. Популярността на публичното гледане показва превръщането на футбола в събитие. Позволява на много хора да се почувстват част от общо събитие, независимо дали са фенове или.
Мнението на “Ритнитопъ”: Интервюото с Михаел Раутенберг на германския вестник ZEIT е изключително показателно за състоянието на футбола, тъй като датира от 5-и юни 2008-а година, точно преди европейското първенство през 2008-а година в Австрия и Швейцария. Представяте ли си? Изминали са 14 години от разговора със социолога, но въпреки това всичко, което той казва е изключително актуално.
От разговора разбираме, че проблемите, които днес изпитват българските клубове във връзка с телевизионната зависимост не е нищо ново, а по-скоро интегрирана от чужбина практика. Интересно е да си направим експеримент и да проверим кои са първенствата, които си позволяват да организират мачове в часове, когато се играят срещи от английската Висша лига, например.
Темата с хомофобията и жените във футбола все още е изключително далечна от българските терени. Виждаме, че постепенно все повече футболисти признават хомосексуалността си, но първо не изобщо толкова голям брой, в сравнение с други сектори и второ – представяте ли си в България някой футболист с добра кариера да направи подобно самопризнание?
Пред футбола предстоят интересни времена. Едно е сигурно. Никога няма да изчезне! Защото е най-обичната игра на този свят!
Оригиналното интервю можете да прочетете тук!
Be First to Comment