Press "Enter" to skip to content

“Под прозореца да ми играят, няма да ги гледам”

Много хора пренебрегват българския футбол, за сметка на европейския, което е разбираемо, но и същевременно малко тъжно.

Лято 2022 – скука. Футболна скука. Обикновеният фен е свикнал да гледа голям футболен форум на всяка четна година (било то световно или европейско първенство). Тази година обаче световното в Катар е изместено с 5 месеца напред, чак за късна есен, та да не кажем и зима.

И какво прави обикновеният фен през лятото – стои и чака все някой шампионат да започне. Ето, че родното първенство е едно от първите, които дават старт на футболната кампания за сезон 2022/2023. Винаги е предимство да започнеш преди останалите, за да може да привлечеш зрителския интерес на своя страна.

Така наречената “жажда” е донякъде утолена със стартиращата efbet Лига, която придобива все по-конкурентен вид, след като “Левски” и ЦСКА София вече започнаха да заявяват своите сериозни апетити за титлата срещу абсолютния фаворит “Лудогорец”.

“Ботев”, “Черно море” и “Локомотив” (Пловдви) са в епизоднична битка за място в топ 3. Имаме един изключително силен тим на ЦСКА 1948, който може да направи много приятна изненада този сезон. Новодошлите отбори “Спартак” (Варна) и “Хебър” са с амбиции да се задържат в елита и през следващия сезон.

Епизод първи на втори сезон на “Обзор на кръга” с Цветелин Тонев от “Хебър”

На мен ми изглежда като един различен сезон, различен от последните 10 години (ако ме разбирате, за златните медали имам предвид). Тепърва ще узнаем дали ще е така.

Много фенове на “Левски” и ЦСКА София са извън София, в повечето градове има формирани фенклубове, които събират огромната фенска маса.

Дотук добре, каквото и да правим обаче, неминуемо стигаме до момента, в който някой твърдо отрича българския футбол и смисъла на съществуването му. Не ме разбирайте погрешно – например, ако по едно и също време в съботния ден играят Челси – Манчестър Юнайтед и “Черно море” – “Лудогорец”, няма да си пусна мача от стадион “Тича”, а ще се насладя на английската класика.

Но разбира се, имам си любим български отбор, който подкрепям и отделям време, за да гледам мачовете му. Така да се каже – да следиш европейски футбол не означава, че се отказваш от българския. Нито пък обратното!

И въпреки това все се намира някой, който хвърля най-силния коз в този дебат и избухва с прословутия аграрен лаф “Тези и под прозореца да ми играят, ще пусна пердетата и няма да ги гледам”. Гръм и трясък! Това е като да извадиш синеок бял дракон в игра на карти “Ю-Ги-О”. Или пък като да се провъзгласиш сам за президент на футболния съюз, без да имаш нужната квота – точно както Боби Михайлов направи на последния конгрес.

Всеки има право на избор и предпочитания. Ако някой не харесва българския футбол и иска да гледа само английското, италианското или испанското първенство, това е чудесно и няма нищо лошо в това. Но все пак има някакъв чар да гледаш родния си футбол. И мога да ви дам точния аргумент в полза на това твърдение.

В Полша е съвсем нормално да има доста жени на стадионите, дори е типично приятелки да се съберат и да отидат на мач

Не съм някакъв псевдопатриот или нещо подобно, просто мисля, че футболът е неотлъчно свързан с традициите. За да се запалиш по този спорт, част от процеса би трябвало да бъде да подкрепяш местния си отбор в даден момент. И точно тук е разковничето – има огромна разлика да гледаш футбол на живо и по телевизията.

Няма нищо по-хубаво от това да се видиш с приятели преди мача, да отидете на стадиона, да обсъдите всичко, което ви вълнува (от футбол, през политика, до кино и музика), да изгледате мача и след това да изпиете по бира след края му, само за да се отърсите от великите емоции, с които току-що сте се заредили.

А най-хубавото е, когато дойде време да заведеш детето си на легендарната арена, дом на любимия ти отбор. Без значение дали е момиче или момче. На мен никога не ми се е случвало да влизам в ролята на родител с дете на мач, но си спомням, когато аз бях дете, когато моят баща ме заведе на стадиона, колко невероятно изживяване беше това за мен.

Никой не ви дава гаранция обаче, че това изживяване ще се хареса на детето ви. Може пък да не бъде футболен фен и в това не би трябвало да има никаква драма. Просто не е неговото. Надеждата на всеки баща е, че ще предаде своята страст към играта на детето си.

Тук идва и елементът на житейска ирония, при която често се случва т.нар. „кръстосване” между родител и дете, а именно, когато на много запален „футболен” татко му се пада дете, което е крайно незаинтересовано към този спорт или, когато бащата не се интересува, а детето е попаднало в социална среда, която го е направила в страстен почитател на най-великия спорт. Няма гаранции за нищо в живота.

Мнението на “Ритнитопъ”: Със сигурност футболът в топ 5 първенствата на Европа е на много по-високо ниво от нашия. Но истинският фен е този на терена, а не този пред телевизионния екран. И разликата е в емоциите и страстта – този спорт е 100% страст. Ако футболът не ви интересува, не „пускайте пердето” и на вашето дете, то може да иска да вземе решение, различно от вашето. Това важи не само за спорта, а за всичко в живота. Всеки има право на избор.

3 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *