За него се знае твърде малко, а Стойчо Стоилов е една от най-силните фигури в българския футбол в последните 20 години
Ако влезете в интернет и попитате Гугъл търсачката за Стойчо Стоилов ще ви излезе толкова оскъдна информация, колкото за някой случаен футболист от 90-те години, който просто е играл в 3-4 отбора и сякаш не е оставил никаква следа след себе си. За кариерата му като спортен директор впоследствие, информацията е почти нулева.
Това е вълнуващата апокрифна история на един изключително прозорлив, лоялен, интелигенетен и провокативен човек, който преначертава българската футболна карта. Във втората част от нашата поредица „Стойчовизация” ще ви запознаем с една от най-интересните и провокативни личности в българския футбол.
Активната футболна кариера
Като много от талантите ни, Стоилов е родом от Благоевград, започва в „Пирин” и само след 2 години в професионалния футбол вече е привлечен в ЦСКА. Младокът е висок, стабилен, със добър поглед с топката в крака, техничен и силен в единоборствата. Все класически качества за един централен полузащитник, които са като обещание за добра кариера.
През две две години сменя няколко родни отбора, между които ЦСКА, (отново „Пирин”), „Добруджа” и накрая се озовава в „Литекс”, където среща Гриша Ганчев – познанство, което ще предопредели живота му в пряк и преносен смисъл. През 1999 година ловчанлии продават най-добрия си халф на германския Нюрнберг, като инкасират трансферната сума от 450 хиляди евро, което е особено внушителна сума за българския футбол за стандарите на края на 90-те години.
С отбора на „франките” той става шампион на Втора Бундеслига през 2001 година и играе в немския елит в последния си сезон с екипа на баварския клуб. Любопитна подробност за този отбор на Нюрнберг е, че той не е единственият българин в състава – нападателят Димчо Беляков също е част от отбора, на вратата е ветеранът и легенда на немския футбол Андреас Кьопке (с 67 мача за немския национален отбор и световен шампион от 1990г.), а треньор е Клаус Аугенталер, който след Бекенбауер и Герд Мюлер е третият по значимост легендарен играч и треньор на немския футбол.
В това съзвездие Стоилов открива себе си, играе със самочувствие и през 2002 година се връща в Ловеч, за да довърши кариерата си. За съжаление, така и не се превръща във водеща фигура в националния отбор, но все пак записва 10 мача за „трикольорите”.
Стрелба на пътя
Датата е 14 ноември 2002 година, Стоилов е в родния Благоевград, контузен, в гипс и се вози в лъскав автомобил, на седалката до шофьора в ранния следобед. Изневиделица са засечени от стара „Лада”, която им отнема предимството и двете коли се одраскват. Последват остри реплики, абсолютно задължителни при такава ситуация в нашите ширини. Нищо необичайно, но никой не знае кой е човекът отсреща. А той е военен на средна възраст, който е крайно обиден и посяга към своя пистолет „макаров”.
В медиите така и не излизат подробности за конкретните думи, които са провокирали старшината да реагира толкова агресивно. Мъжъ изстрелва 7 куршума, а четири от тях попадат в Стойчо Стоилов – два попадат в гърдите, един в крака и един в корема на талантливия футболист.
По това време футболистът на Литекс е на 31 години, блестяща възраст за един футболист. Пораженията са огромни. Свиква се хирургически екип, който да спаси живота на постралия. Гриша Ганчев организира хеликоптер, който транспортира играча в София за сложна операция.
Случаят е топ новина в цялата страна, но никой не знае повече от първоначално подадената информация. В първите часове от инцидента има опасност за живота на Стоилов, след оперативната намеса, куршумите са извадени, един които е заседнал близо до гръбначния му стълб и докторите се опасяват, че той никога повече няма да ходи. Това е истинска трагедия!
Въпреки всичко, с течение на времето Стоилов се възстановява, първоначално изкарва доста дълъг период в инвалидна количка, като лекуващият доктор не дава гаранции за подобряване, но след известно време Стоилов стъпва на крака и започва да се придвижва с бастун. Силният организъм на играча дава своето благотворно отражение.
През цялото време Гриша Ганчев е неотлъчно до пострадалия благоевградчанин и двамата стават дори още по-близки от преди. Дори назначава Стоилов за директор по техническите въпроси в „Литекс”. Пост, пряко отговорен за селекцията. С течение на времето, всички се убеждават, че това решение е най-доброто нещо, което Гриша Ганчев прав за отбора си. Последвалите резултати са доказателство за това.
„Сивият кардинал” на българския футбол
В новото си амплоа Стоилов се чувства уверен и решителен. Той е такъв по характер на терена, но също и като ръководител. В началото всички са абсолютно убедени, че той ще бъде просто един удобен на шефа си директор, но рано-рано бившият халф доказва, че неговият ресор е само и единствено в неговите ръце. Започват силните трансфери на ловчанлии.
„Литекс” започва нова трансферна политика. Стоилов има уникална проницателност за играчи от Латинска Америка и най-вече от Бразилия. Обикновено най-краткият път за млад бразилски талант да успее в Европа е през Португалия, но Стоилов съумява да убеди много играчи и техните агенти, че Ловеч е удачен трамплин за кариера в Европа.
Може да ви звучи смешно и налудничаво, но това се оказва истина. Играчи като Мурад Хидиуед и Тиаго Силва идват в тима на ловчанлии, минават през ЦСКА и следват трансфери в Европа. Освен добрите трансфери от Южна Америка, Стоилов пази и добрите си контакти от Благоевград и голяма от талантливите играчи от този регион акостират в Ловеч (Петър Занев, Станислав Манолев, Костадин и Борислав Хазурови, Петър Златинов, Николай Бодуров и др.).
Скаутски звена, пътувания, контакти – това е ключът към добрата селекция на „Литекс” през годините, която носи две неща на клуба – добри резултати и след това продажба на чужденците със солидна печалба. Този цикличен процес се повтаря всеки сезон, но още от самото начало на назначаването си, Стоилов хвърля по един поглед и на школата на отбора.
Година-две след начзначаването му на технически директор се отваря академията на „Литекс”. Тя събира най-добрите таланта във всички възрастови групи от цяла България. Само може да гадаем дали това е било конкретна идея на самия Стоилов или Гриша Ганчев е настоял да се инвестира в бъдещето, но резултатите са показателни.
Пет-шест години, след идването на новия технически директор „Литекс” вече има ново лице. Има огромна конкуренция и дълбочина на състава, че едва ли не тимът е съставен от два равностойни на себе си отбора. Стоилов обезбечава техническата част и просто е въпрос на време да се появи точният треньр, който да обере плодовете на добрия мениджмънт на клуба.
През 2010г. се случва точно това – настъпва апогеят на отбора, който вече е изграден от сплав между българи и чужденци и наистина няма кой да го спре и така покорява „А” група. На следващия сезон ловчанлии отново стават шампиони, като засвидетелстват доминацията си за втора поредна година.
Мнението на “Ритнитопъ”: Отборът на „Литекс” е последният шампион на България, преди идването на „Лудогорец”. Дали след това разградчани не копират дословно методите на Стоилов е въпрос на интерпретация и анализи, но каквато и да е иснтината, само едно е напълно сигурно – „Сивият кардинал” променя законите на българския футбол. Преди той да застане начело на „Литекс” в България нямаше силни чуждестранни трансфери, а той превърна отбор от дълбоката провинция с население от около 50 000 души в атрактивна дестинация за талантливи играчи.
Приликите с отбора на „Лудогорец” са удивителни и само слепец би пропуснал поразителната прилика в цялостната политика на разградчани с тази на отбора на „Литекс” (Ловеч). Това е Стойчо Стоилов – новатор и целеустремен амбициозен директор, чието място на шампионската стълбица бе отнето, но със сигурност той не се е предал и вече готви нещо интересно, с което отново да разклати футболното разпределение у нас.
Be First to Comment