Избягал от работа носи първата победа на националите!

В днешния материал ще разгледаме една от невероятните истории свързани с българския футбол!

Националният отбор на България в днешно време може да бъде възприеман за даденост, но по подобие на всички институции, възникнали след Освобождението, той има трудно начало и дълга еволюция, за да стигне до настоящия си статус.

За негова рождена дата може да се счита 17 декември 1923г., когато по време на учредителния конгрес на Българската национална спортна федерация (БНСФ) се взима решение за формирането на национален футболен отбор, който да представя страната на Олимпийските игри в Париж през следващата година.

Основата на новия тим трябва да бъде съставена от играчи на столичния “Левски” и варненските клубове, които имат най-сериозен международен опит. През октомври 1923г. “сините” гостуват в Букурещ и играят с местните “Ромкомит” (1:1) и “Триколорул” (4:2), като преди втората среща им е връчена специална купа.

От своя страна “Владислав” побеждава “Виктория” в Констанца през август същата година, докато през април 1925 г. “Тича” ще спечели Великденския турнир в Букурещ. Когато първият селекционер Леополд Нич пристига в София обаче, той разбира, че ще разчита предимно на играчи от столицата, тъй като представителите на морската столица не могат да уредят отпуските си със своите работодатели. По пътя за Париж българите минават през Виена, където на 21 май 1924 г. записват първия двубой в историята си, а техен съперник е Австрия.

Отборът ни по време на първия мач през 1924г.

На игрище “Симерингер домакините нямат никакви сантименти към дебютантите и печелят с убедителното 6:0. Жребият на олимпийския футболен турнир отрежда за противник на България друг отбор, за който това е първо появяване в международна среща – Ирландската свободна държава (днес Ейре).

Мачът на парижкия стадион ,,Коломб’’ предизвиква минимален интерес, като на трибуните по официални данни има 1659 зрители, 1137 от които са с безплатни билети. Срещата не блести с особени качества и неслучайно френският съдия Анри Анрио впоследствие ще признае, че никога преди не е виждал такава ,,сбирщина от нервни играчи’’.

Тежкият терен допълнително пречи на двата тима, но за ирландската доминация свидетелстват трите случая, в които гредите спасяват вратарят Петър Иванов след ударите на Кендрик, Фарел и Ханън. Решителният момент идва в 75-ата минута, когато Дънкан се разписва след центриране на Мъри в ситуация, в която преобладаващата част от присъстващите смятат, че той е в засада. След мача българите, които в този мач играят в зелени фланелки, подават контестация срещу редовността на попадението, но впоследствие я оттеглят, претърпявайки първото си голямо разочарование.

През следващата 1925г. мачове играят два напълно различни национални отбора – съставеният от софийски играчи губи с 1:2 гостуването на Турция, където Никола Мутафчиев – Колишчето, става първият голмайстор на националния отбор, а варненци са надвити с 2:4 от Румъния на игрище ,,Юнак’’.

Трябва да минат цели осем мача, за да могат българите да запишат резултат, различен от загубата. Това се случва на 17 юли 1927 г. при домакинството на Турция на игрище ,,Славия’’. До 7-ата минута югоизточните съседи повеждат с 2:0, а селекционерът Павел Грозданов е принуден да направи две принудителни смени след контузиите на Цветан Генев и Фридрих Клюд.

Въпреки това българите изравняват, а макар че съперникът им отново повежда, седем минути преди края Велчо Стоянов оформя крайното 3:3. Игрище ,,Славия’’ е свидетел и на историческата първа победа на националния отбор, постигната на 12 октомври 1930 г. с 5:3 срещу Румъния.

В самото начало българите са шокирани от липсата на дясното крило Никола Стайков, който не успява да приключи работа навреме за началото на двубоя. Малко след като реферът Йован Ружич дава първия съдийски сигнал, Толето нахлува на игрището, тичайки, а в 11-ата минута вече е в прегръдките на съотборниците си, успявайки да реализира дузпа. Той бележи и петия гол в срещата, а след нейния край публиката понася на ръце… съдията Ружич, определян като ,,най-добрия рефер, когото сме виждали’’.

Само година по-късно българите взимат участие във футболния турнир на първите комплексни балкански игри, носещ името Купата на БОК. Възпитаниците на Ото Файст се изправят срещу Турция в първия си мач и не оставят никакви съмнения в своето превъзходство – 5:1.

Решителната среща за трофея е срещу Югославия – отбор, който само година по-рано играе полуфинал на първото световно първенство в Уругвай. ,,Плавите’’ изглеждат като много по-класния отбор и до 20-ата минута повеждат с 0:2. В този момент обаче игрище ,,Юнак’’ става свидетел на безпрецедентна до този момент проява на българския дух на спортното поле и с попадения на Михаил Лозанов – Танка, Любомир Ангелов – Старото, и Асен Панчев – Панчето, домакините стигат до пълен обрат, който им носи купата.

Така, седем години след формирането си, българския национален отбор успява да декларира своето присъствие пред съседите си, а съвсем скоро той ще им потвърди нагледно своите качества.

Мнението на “Ритнитопъ”: Българите са били готови на всичко за да прославят нашето знаме в онези трудни времена за началото на пътят на националния отбор по футбол. Затова трябва да подкрепяме до край нашите момчета и да опитаме да върнем духа и вярата на Лъвското българско сърце, което носим, но за всичко това е нужно търпение.