Лайпциг има своите герои повече от век преди появата на РБ (Ред Бул). Футболната история на Германия започва да се пише именно в немския саксонски град.
Визитка на отбора
Име: 1. ФК Локомотиве (Лайпциг)
Година на основаване: 1893 г.
Стадион: “Бруно Плахе”
Дивизия: Регионална лига – Североизток (4. дивизия)
Въпреки че резултатите, които показва, не са никак лоши, модерният футбол меко казано не се нрави на по-крайно настроените футболни привърженици. Пък и не само на тях. Така в днешна Германия голяма част от футболната общественост недолюбва Ред Бул (Лайпциг) – рожба именно на модерния футбол. От “Борусия” (Дортмунд) дори отказаха да предоставят лиценза за логото си на РБ (с цел изработка на шал) преди прекия им двубой през 2016 г.
Предисторията
Век преди австрийският концерн да стъпи на футболната сцена в Германия обаче, град Лайпциг е имал своя шампион. Първият шампион на Германия, при това трикратен – ВФБ Лайпциг (на немски: VfB от Verein für Bewegungsspiele ).
В края на XIX век в града е имало различни отбори. Два от тях – “Лайпцигер БЦ” и “Шпортбрюдер Лайпциг” – се обединяват през 1898 г. и се създава ВФБ Лайпциг. Две години по-късно клубът вече е член на Германския футболен съюз.
През сезон 1902/03 а в Германската империя се провежда първият национален шампионат по футбол. Той се е провеждал на принципа на директната териториална елиминация. ВФБ без проблем става градски шампион, а след това и първенец на средна Германия. За финалната фаза се класират шест отбора. На финала, на стадион “Екзерциервайде” в хамбургския квартал Алтона, лайпцигчани побеждават със 7:2 ГФК (Германски футболен клуб) Прага – отбор на етнически германци от днешната чешка столица, по-късно разформирован заради тесни връзки с еврейството.
Три години по-късно, през сезон 1905/06 идва и втората титла за лайпцигчани. Финалната фаза на турнира е в Нюрнберг. На четвъртфинал ВФБ елиминира столичния “Нордвест” с гръмкото 9:1, а финалът е подсигурен след 4:0 срещу “Херта”. За разлика от лесния финал, сега Лайпциг побеждава трудно “Пфорцхайм” с 2:1 след голове на Блюер и Хайнрих Ризо, вкарал хеттрик в предишния финал.
Седем години и един изгубен финал по-късно, ВФБ отново е първенец – през сезон 1912/13. В Мюнхен пред погледите на близо 5000 зрители е победен “Дуисбургер Шпилферайн” с 3:1. Тимът има общо пет титли за градски първенец и три за шампион на средна Германия.
След Първата световна война тимът продължава да е водещ на местната и националната футболна сцена. От 1922 г. отборът се мести на новото си игрище в квартал Пробстхайда, където се подвизава и до днес.
След установяването на режима на Хитлер, ВФБ Лайпциг се класира за Окръжната лига на Саксония – най-високото ниво на футболната пирамида в изцяло реорганизираната държава. През 1937 г. лайпцигчани вдигат и първия си трофей – Купата на Германия. Отличието тогава носи името „Купа Чамер“ по името на Ханс фон Чамер унд Остен – спортен функционер по време на нацисткия режим в Германия. Финалът се играе на Олимпийския стадион в Берлин пред 70 000 зрители, от които само 4000 са от Лайпциг. И точно тази малка групичка ликува в края на мача, защото тимът им побеждава “Шалке” с 2:1. Тази победа е по-особена за ВФБ, тъй като “Шалке” тогава се превръща в любимия отбор на Адолф Хитлер.
След края на Втортата световна война Лайпциг попада в рамките на ГДР. Там протичат процеси, подобни на тези в нашия футбол в края на 40-те, а именно поставянето на много футболни клубове под нечие ведомство. Така ВФБ Лайпциг минава под ведомството на железниците, а новото име на клуба е “Локомотиве” (Лайпциг).
Новоизлюпените „железничари“ се утвърждават като водещ отбор в ГДР, но така и не достигат до златните медали, единствено печелят еднократно Купата на страната.
Новият апогей на “Локомотиве” идва през 80-те години на XX век, когато играещите в жълто-синьо лайпцигски „железничари“ осъществяват няколко големи европробива в турнира за КНК (Купа на носителите на купи). Преди тях нито един отбор от Източния блок не е правил нещо по-забележимо на международна сцена. През 70-те години пред германците свеждат глави тимове като “Торино”, “Улвърхямптън” и “Ипсуич”. Два пъти, през 1983 г. и 1987 г., “Локомотиве” побеждава “Бордо”, в чийто състав се изявяват имена като Тигана, Жирес и Батистон. Втората победа над жирординците изпраща източногерманците на финал в турнира, което го прави първият тим от Изтока, достигащ до финалната права. Там обаче “Аякс”, воден от Йохан Кройф, взима своето и постига победа с 1:0.
“Локомотиве” все пак се гордее със свой трофей на международната футболна сцена. Това е трофеят от Купа Интертото от сезон 1965/66. На финала немците побеждават шведите от Норшьопинг.
След обединението на ГДР и ФРГ клубът си връща старото име “ВФБ” и заиграва във Втора Бундеслига, а през сезон 1993/94 дори изкарва и един сезон при майсторите.
След това всичко в клуба се обърква. Стига се до организационен хаос, финансови проблеми и фалит. През новия век футболните неволи в Лайпциг не спират. В различни периоди в града съществуват различни тимове, носещи имената ВФБ и “Локомотиве”, често пъти дори като отделни дружества. Към днешна дата наследник на тази футболна традиция е “Локомотиве”, играещ в четвъртото ниво на футбола в страната и домакинстващ на стадион “Бруно Плахе”. За градски съперник минава “Хеми” (Лайпциг), с когото “Локомотиве” играе люти местни дербита. „Жълто-сините“ обаче имат една шампионска звездичка повече от „химиците“.
Мнението на “Ритнитопъ”: “Локомотиве” е един от отборите, носещи романтиката на някогашната източногерманска Оберлига. Техните фенове и тези на “Хеми Лайпциг” заслужават единствено поздравления за това, че в трудните за тях години и наличието на нов силен конкурент в града, не изоставят тима си и са неотлъчно до него.
И като че ли не се приема толкова тежко, когато модерният футбол се прилага в отбори с вече утвърдени традиции и фенска маса. Обединяваме се около мнението, че РБ Лайпциг е всичко друго, но не и такъв отбор.
Be First to Comment