Дойде време и за втория ни материал под заглавието “Европа срещу Света”. В него ще сглобим най-добрата единадесеторка от футболисти, родени в Европа. За да направим селекцията по-интересна ще следваме едно правило. От всяка страна ще имаме право да изберем само един единствен представител.
Треньор: Хосеп Гуардиола (“Манчестър Сити”, Испания)
Кой друг? Кой друг може да застане начело на отбор, изграден изцяло от суперзвезди, и да го превърне в една добре смазана машина? Където всеки знае своето място и където никой не стои на пиадестал над отбора. Футболът, практикуван от отборите на Гуардиола, е близо до перфектния и често може да бъде описан като изкуство. Позиционната игра на неговите отбори създава множество проблеми за противниците, а бързината и гладкостта при разиграването на топката изглеждат почти нереални.
Най-ценното качество в арсенала на испанския специалист е неговият постоянен глад за успехи и за развитие на футболната игра. Неговият мозък постоянно работи с цел приближаване до перфектния футбол, а зъбните му колела могат да бъдат чути чак от червената страна на Манчестър. За целта на днешния материал обаче Пеп заложи на емблематичната си система – 4:3:3. Без да се задълбава в тактиката си като във важен мач от финалните етапи на Шампионската лига.
Вратар: Джанлуиджи Донарума (“ПСЖ”, Италия)
22 години. На такава възраст Донарума погледна в окото на камерите, докато целият италиански отбор се хвърли върху гърба му. Той бе героят на една цяла нация, след като спаси финалната дузпа на англичаните, изпълнена от Букайо Сака. Той донесе европейската титла в Рим. Днес, две години по-късно, младият италианец е човекът, който пази вратата на суперотбора на “ПСЖ”, като дори успя да измести от пространството между гредите опитния Кейлор Навас.
Донарума не се слави с прекрасната си игра с крака. От това може да пострада цялостната картина на нашия отбор, но останалите качества на европейския шампион компенсират тази му слабост. Неговият ръст, възлизащ на 1,96, му позволява да бъде истински господар в наказателното поле, а рефлексите му и играта му един срещу един с противниковите нападатели му отреди място в европейската единадесеторка. А когато към това прибавим и съвпадението с името на легендарния вратар на “Ювентус” и Италия Джанлуиджи Буфон, то тогава изборът ни за номер 1 изглежда безкомпромисен.
Ляв бек: Александър Зинченко (“Арсенал”, Украйна)
Бековете играят основна роля в тактическите постройки на Гуардиола. С времето той промени своята философия относно тяхното използване, но те си останаха основен компонент от неговите успехи. Именно затова и двата бека в нашия отбор са бивши възпитаници на каталунския спец. От левия край ние залагаме на човека в сянка за “Арсенал”. Въпреки че всички се вглеждат в покупката на Габриел Жезус, истинският трансферен удар на “артилеристите”, който ги приближи максимално до титлата, бе точно украинския краен защитник.
Неговата позиционна поливалентност и футболната му интелигентност позволиха на Артета да доразвие идеите си върху тактическото табло в Северен Лондон. Зинченко може да играе като традиционен краен защитник, да влиза навътре почти като халф, да минава от външния край на крилата или понякога дори може да се озове в полупространствата или на върха на атаката във финалната третина. В нашата система той ще играе като обърнат бек, като ще влиза към центъра на полето, за да подсили халфовата линия на европейския отбор.
Централен защитник: Йошко Гвардиол (“РБ” (Лайпциг), Хърватия)
Югославската школа е произвела толкова много талант, че той трудно се побира в ограниченото пространство на Балканския полуостров. Въпреки че в последните години кривата на балканските таланти започва лека полека да спада, хърватите си остават константна величина в световния футбол. Доказателство за това е младият защитник на “РБ” (Лайпциг) Йошко Гвардиол. Неговата звезда изгря преди 4 години в родния му “Динамо” (Загреб), а през 2021-ва години стабилните му игри му осигуриха трансфер в немската “Бундеслига”.
Едно от най-големите предимства на Гвардиол е силният му ляв крак. В днешно време трудно се намират централни бранители, които да използват предимно левия си крак, което ги прави апетитна хапка за големите отбори. Хърватинът също така притежава изключителна повратливост, скрита зад респектиращите му физически качества. А стабилната му игра с топка в крака го прави идеална съставка за нашия тим.
Централен защитник: Върджил ван Дайк (“Ливърпул”, Холандия)
В днешно време футболните специалисти и фенове сякаш изградиха идеала си за перфектния централен защитник около образа на Върджил ван Дайк. Въпреки спада в неговата форма, холандецът си остава един от най-добрите бранители в света, като той продължава да води световните защитни трендове. Елегантната му игра, задушаващия поглед и страничната му стойка правят играта му кошмар за всеки един нападател.
Оранжевата фланелка, която носи в срещите на националния си отбор, го задължава да притежава завидни способности при играта с топка в крака. Ван Дайк може да раздава къси подавания настрани към бековете или напред към фалцовете до безкрай. Но най-емблематичното му качество с топката винаги са били дългите му диагонални пасове, с които той може да отключи противниковите отбрани и да освободи бързите нападатели в неговия отбор. И именно затова той намира място в нашата единадесеторка.
Десен бек: Жоао Кансело (“Байерн” (Мюнхен), Португалия)
Може би най-странният трансфер от януарския трансферен прозорец. Кансело играеше редовно в отбора си и за всеки един футболен фен трансферът му в немския шампион дойде малко изненадващото. Дали заради разрив в отношенията с Гуардиола, пренасищане с успехи или просто заради смяната на схемата на игра на “Манчестър Сити”, истинската причина за напускането на португалския бек и до днес остава загадка.
Неговите футболни качества обаче му отреждат място в европейската единадесеторка. Той ще оформи тройката пред защитата в началната фаза на играта, като подобно на колегата си от другия край, Кансело ще се прибере навътре в ролята на халф. Така ще получим един стабилен дефанзивен блок, който също така ще може да разрежда противниковите линии със своето позициониране или с умните си пасове. А между двата обърнати бека ще стои дефанзивния ни полузащитник.
Дефанзивен полузащитник: Родри (“Манчестър Сити”, Испания)
Спокойно можем да кажем, че дефанзивният полузащитник е сърцето на всеки един отбор на Гуардиола. А този тук не прави изключение. Родри някак си остава в дълбоката сянка на колегите си от “Манчестър Сити” в лицето на Кевин де Бройне и Ерлинг Холанд. Но въпреки това той прави феноменален сезон.
Точно както Серхио Бускетс беше барометъра на “Барселона” в продължение на дълги години, така и Родри в момента изпълнява същата роля в английския шампион. Неговото перфектно разбиране за играта му позволява да открива малки джобчета свободни пространства, да се позиционира там, да получава топката и да я изнася със своите ювелирни пасове. Освен това той предлага и изключително много в защита. Погледът му над играта му позволява винаги да е на правилното място в точния момент. Което ще е от изключителна полза в нашия отбор. А той вече става доста стабилен в защитен план.
Централен полузащитник: Джамал Мусиала (“Байерн” (Мюнхен), Германия)
Няма как в европейската единадесеторка да липсва представител на една от най-големите футболни нации – Германия. Тук съществуваше известно колебание между Мусиала и Джошуа Кимих, но в крайна сметка преценихме, че Мусиала най-добре ще влезе в калъпа на нашата схема. Нищо че Кимих е играл под ръководството на Гуардиола.
Мусиала е едва на 20 години, а вече има 20 мача за представителния тим на своята нация. Неговите пасове и високият му интензитет при пресата му помогнаха да измести дори и легендарен футболист като Мюлер в клубния им отбор, а също така и в националния. В нашия тим той ще оперира в полупространствата, като оттам ще дава решаващи пасове за нападателите.
Централен полузащитник: Кевин де Бройне (“Манчестър Сити”, Белгия)
Поредният представител на синята част на Манчестър. Магията на Кевин де Бройне ще озари и нашата единадесеторка. Неговите ювелирни пасове, погледът му върху играта, далечните удари. Всички тези негови качества ще доставят изключително голяма опасност за противниковите отбори. Всеки един от тях ще гледа със страх още от тунела, а симпатичния белгиец просто ще се наслаждава на своята игра.
Той продължава да води своя отбор към поредната шампионска титла в Англия, а защо не и към историческата първа ушата купа. Де Бройне блести под напрежение, като тогава той изнася най-добрата си продукция. Какво по-подходящо попълнение за европейския отбор. А тук дори ще му позволим и да говори.
Ляво крило: Килиан Мбапе (“ПСЖ”, Франция)
2017г. Килиан Мбапе преминава в “ПСЖ” с умопомрачителна сделка. Първата година той играе под наем във френския шампион, а следващата те откупуват правата му срещу 180 милиона евро. Това превръща младия французин в най-скъпия тийнейджър в историята. А също така и в лицето на самия клуб. Около него се градят всички отбори на “ПСЖ” оттогава насам, а колко успешно е това начинание, е тема на друг разговор.
Мбапе се превърна в човека клуб. С годините, от страх да не загубят главното действащо лице в своя проект, парижани превърнаха французина в човек, стоящ над клуба. Над отбора. Това няма как да се случи в единадесеторката на Гуардиола, като Мбапе ще трябва сериозно да подтисне егото си. Няма как обаче да се лишим от неговата скорост и от неговия дрибъл. Той трудно може да бъде спрян, а головият му нюх също буди респект. В комбинация с централния ни нападател, те ще образуват едно бомбастично дуо.
Централен нападател: Ерлинг Холанд (“Манчестър Сити”, Норвегия)
3-ти май 2023г. Холанд вкарва гол в мрежата на Лукаш Фабиански от “Уест Хям”. С това си попадение норвежкия гигант чупи рекорда за най-много голове в една кампания в английския футбол. Точно 35. Този рекорд трябваше да чака цели 28 години, за да бъде подобрен, а неговият предишен носител е не кой да е, а Алан Шиърър. Той забива 34 попадения през сезон 93/94, колкото има и Анди Коул година по-рано. Но в сезони с по 42 мача.
Холанд се превърна в легенда. И то само на 22 години. Хищническият му нюх и невероятната физика го прави почти невъзможен за спиране. Неговата скорост и инстинкта му за позициониране в наказателното поле го правят може би най-добрия нападател в света в този момент. А още повече, че Гуардиола започна да развива в него и други качества като подаванията му и общия поглед над играта. А в комбинация с Мбапе нашия отбор притежава дуо, невъзможно за опазване.
Дясно крило: Букайо Сака (“Арсенал”, Англия)
След финала на Европейското първенство през 2021г. множество расистки коментари и подвиквания се изляха по адрес на младия англичанин. А причината? Изпуснатата последна дузпа срещу Италия, която коства първи голям трофей на англичаните от 1966г. насам. Това направи живота на Сака истински ад. Особено като се има предвид темперамента на английските фенове. А неговият отговор след това? Две години по-късно младата надежда на английския футбол почти успя да докосне с пръсти трофея от “Висшата лига”.
Всеки път, когато “Арсенал” изпитат трудности, те подават топката в краката на Сака. Всички разчитат на него да направи нещо, да внесе нужната искрица в атакуващите действия. На моменти този товар тежеше много на още неукрепналите му рамене, но сякаш той ден след привиква към отговорността. В европейския отбор тя ще бъде донякъде намалена заради качеството на футболистите, с които Сака е обграден. По този начин той ще може да покаже оптималното ниво на играта си.
Мнението на Ритнитопъ: Европейският отбор събра в себе си невероятно количество талант. Като се почне от върха на пирамидата, а именно треньора Гуардиола, и се стигне до топ изпълнителите на терена. Този тим ще минава през противниците като валяк, включително и през този на световните звезди. Поне според нас. А дали такъв мач някога ще се случи? Можем само да гадаем.
А ако искате да видите и световната единадесеторка, натиснете тук:
Be First to Comment