“Чудото от Истанбул” – един мач, който няма как да бъде забравен от феновете на Ливърпул. Един от най-великите обрати в историята.
25-ти май 2005 г. Истанбул. Стадион “Кемал Ататюрк”. Милан и Ливърпул се изправят един срещу друг във финала на Шампионската лига. Мач между два от най-успешните клубове в Европа. Милан печели трофея само две години по-рано, докато Ливърпул се класира за първи път на финал от 1985 г. Финалът през 2005 г. завинаги ще бъде запомнен като “Чудото от Истанбул”.
Пътят на двата отбора до Истанбул
Пътят на Ливърпул започва от предварителния кръг. “Червените” се изправят срещу австрийския “Гак” (Грац). В първия мач, игран в Австрия, мърсисайдци печелят с 2:0 като гост и класирането им за груповата фаза на Шампионската лига изглежда сигурно. В реванша на “Анфийлд” английският гранд губи с 1:0, но все пак стига до групите.
Там съперници са Монако, Олимпиакос и Депортиво (Ла Коруня). Преди последните срещи в групата, Ливърпул се намира на третата позиция и се нуждае от победа с два гола разлика над Олимпиакос.
Тя е постигната, като мърсисайдци печелят с 3:1 с невероятен гол на Стивън Джерард в 86-ата минута.
На осминафиналите Ливърпул се изправя срещу Байер (Леверкузен). Мърсисайдци печелят и двете срещи с 3:1. Следва сблъсък с Ювентус. “Червените” постигат успех на “Анфийлд” – 2:1. В реванша не падат попадения.
На полуфиналите е време за английско дерби с Челси. Двете срещи са изключително оспорвани, като първата в Лондон завършва при нулево равенство. В реванша, победният гол пада още в 4-ата минута, а негов автор е Луис Гарсия. Попадението остава спорно, защото на повторенията се вижда, че топката по-скоро не минава с целия си обем голлинията. Голът остава известен като “гол призрак”.
“Това беше гол, който дойде от Луната – от трибуните на “Анфийлд.”
“Усетих силата на Анфийлд, беше великолепно. Усетих, че не повлия на играчите ми, но може би пречеше на други хора и може би повлия на резултата.”
– казва Жозе Моуриньо за гола на Гарсия
Милан започва похода си към Истанбул в група “Ф”, където са още отборите на Барселона, Шахтьор (Донецк) и Селтик. “Росонерите” не срещат трудности и печелят групата си с актив от 13 точки.
Елиминациите започват с труден съперник – Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън. Грандът от Милано печели и двата двубоя с 1:0. На четвъртфиналите е ред за миланско дерби с Интер. “Росонерите” не срещат трудности и печелят сблъсъка с общ резултат 5:0.
Полуфиналът се оказва истинска борба за оцеляване. Милан печели първата среща срещу ПСВ (Айндховен) с 2:0, но губи реванша с 3:1. “Росонерите” продължават напред единствено заради правилото за гол на чужд терен.
“Чудото от Истанбул”
Преди двубоя Милан е голям фаворит за трофея. В отбора, ръководен от Карло Анчелоти, личат имена на футболисти като Малдини, Неста, Пирло, Кака, Креспо. Истински супер отбор.
Първото полувреме минава изцяло под контрола на Милан. Тимът повежда с 3:0 с два гола на Ернан Креспо и един на Паоло Малдини. Попадението на защитника идва преди да е изтекла първата минута.
На полувремето всичко изглежда решено. Рафаел Бенитес, който е поел “червените” преди началото на сезон, прави тактическа смяна, като на мястото на Стийв Финан на терена влиза Диди Хаман. Така Ливърпул играе с трима защитници до края на полувремето. Промяната позволява и на капитана Стивън Джерард да играе в малко по-предни позиции. Но една реч на Джерард променя настроението на играчите. Джибрил Сисе, който се появява като резерва, разказва следното:
“На полувремето Рафа произнесе реч. Той беше наистина оптимистично настроен. Но това, което наистина промени мача, беше речта на Стиви.
Той помоли любезно щаба да остане насаме с играчите и каза, че е дете на Ливърпул, винаги е бил неговия клуб и не иска да вижда клуба си по този начин, да бъде унижаван.
И каза, че ако вкараме гол през първите 15 минути, ще спечелим мача. Той е човекът, който вкара първия гол.
Той произнесе най-добрата капитанска реч, която някога съм чувал в кариерата си. Помоли всички да си тръгнат, включително и Рафа, просто поиска да бъде с играчите.”
– казва Сисе
Трябва да отбележим и ролята на феновете на Ливърпул. Дори при този резултат те продължават да вярват в успехa и пеят “You’ll Never Walk Alone” на полувремето.
Останалото, както се казва, е история. Мърсисайдци успяват да вкарат 3 гола за 7 минути. Първо Стивън Джерард в 54-ата минута с глава връща едно попадение. Следват голове на Владимир Шмицер и Шави Алонсо. До края на редовното време не падат още попадения и се стига до продължения.
Там също няма отбелязан гол, като главен виновник за това е вратарят на Ливърпул Йежи Дудек. Той прави страхотно двойно спасяване срещу Андрий Шевченко в 117-ата минута. Така се стига до дузпи.
При дузпите италианците пропускат първите си две изпълнения. Виновниците са Сержиньо и Андреа Пирло. Първият изпраща топката над вратата, докато ударът на италианския маестро е спасен от вездесъщия Дудек. За Ливърпул Хаман и Сисе са точни. Томасон е първият футболист на Милан, вкарал 11-метровия си наказателен удар. Рийзе пропуска за мърсисайдци, а Кака отбелязва втора дузпа. Следва точно изпълнение на Шмицер. Така се стига до решаващия момент. Петият изпълнител за “росонерите” е Шевченко, но неговият удар отново е спасен от Дудек, който се превръща в истински кошмар за великия нападател.
Мнението на “Ритнитопъ”: Със сигурност “Чудото от Истанбул” завинаги ще бъде помнено от всеки фен на Ливърпул. И не само. Това е мач за историята. Най-великият обрат на финал в Шампионската лига! Защо не в целия турнир?
Be First to Comment