Мачът променил историята на английския футбол.
Материалът който четете в момента ще ви върне 30 години назад във футболната история. Ще си припомним един двубой определян от мнозина като отправна точка на големите промени настъпили в родината на футбола Англия в края на стария и началото на новия век. Ще се потопим отново в един различен футболен свят, но арена на действието ще бъде стадион името на което продължава упорито да се споменава и до ден днешен по всички футболни ширини. Става въпрос за една от катедралите на футбола – митичният ‘‘Анфийлд‘‘. Ще преживеете отново историята на един от най-великите двубой игран на това съоръжение. Мач олицетворяващ магията на футбола. Мач решил шампиона на Англия в юбилейния 100-тен сезон от основаването на футболната лига на Острова.
В средата и края на 80-те години на миналия век нещата не вървят никак добре за футбола в Англия. Играта с коженото кълбо придобива черна слава на Острова след няколкото трагични инцидента с буйни английски фенове. Това довежда и до 5 годишната забрана за участие на английските клубове в евротурнирите. Наказаниeтo идва от УЕФА след неприятните обстоятелства свързани с феновете на ‘‘мърсисайдци‘‘ по време на финала за КЕШ между ‘‘Ливърпул‘‘ и ‘‘Ювентус‘‘ през 1985г.
В такава обстановка влизаме в сезон 1988\1989. Сезон определян за един от най-драматичните във футболната история на Англия. За титлата спорят два от шлагерните за Британия отбори – колосите ‘‘Ливърпул‘‘ и ‘‘Арсенал‘‘. Тимът от града до река ‘‘Мърси‘‘ защитава златните си медали от предишния сезон, докато пък ‘‘артилеристите‘‘ се стремят към първо шампионско отличие от 18 години. За последно лондончани се окичват със златните медали през 1971г.
През по-голямата част от сезона воденият от мениджъра Джордж Греъм отбор на ‘‘Арсенал‘‘ е лидер в подреждането и дава сериозна заявка да свали от трона отбора на ‘‘Ливърпул‘‘ воден от играещият мениджър и легенда на клуба Кени Далглиш. Нещата през сезона се развиват по такъв начин, че титлата остава да се реши в последен мач между двата тима през май 1989г.
Този двубой трябва да се изиграе на 26 май пред страстните привърженици на ‘‘Ливърпул‘‘. Положението за ‘‘артилеристите‘‘ е допълнително усложнено и от факта, че те се нуждаят от победа с поне 2 гола разлика. Всичко друго ще остави трофея в шампионския кабинет на ‘‘мърсисайдци‘‘ за още година.
Оригинално мачът между двата тима трябва да се изиграе месец по-рано, но е отложен от уважение към близките на жертвите от ужасната човешка катастрофа случила се на стадион ‘‘Хилзбъро‘‘ в Шефийлд по време на двубоя от F.A CUP между ‘‘Нотингам‘‘ (Форест) и ‘‘Ливърпул‘‘. При трагични обстоятелства загиват повече от 90 привърженици на тима от града на Бийтълс.
Само няколко дни преди двубоя момчетата на Кени Далглиш печелят трофея от F.A Cup и влизат в последния мач за сезона с повишено самочувствие. Самият шотландец може да се превърне в първият мениджър печелил дубъла ( първенство + купа) цели два пъти след като прави това за първи път преди 3 сезона.
Мачът игран на 26 май също така привлича и невероятно голяма телевизионна аудитория за времето си. В края на 80-те практиката да се предават на живо футболни мачове не е особено разпространена като рядко се предава дори 1 двубой на седмица. Повече от 12 милиона зрители проследяват гладиаторската битка за титлата на Англия. Число невиждано във футболните среди на Албиона когато говорим за мач от домашната сцена.
Всички тези съпътстващи факти нажежават обстановката до червен цвят преди началото на срещата. Двата отбора излизат с най-добрите си възможни единайсеторки. Тимът на ‘‘Арсенал‘‘ е предвождан от капитана Тони Адамс по това време на едва 22 години. Край него в защитата оперират Лий Диксън, Стив Боулд и Найджъл Уинтърбърн. Пред тях с вещина играта в центъра бива контролирана от Майкъл Томас и Дейвид Рокасъл. Напред пък е дългокосият Пол Мърсън и 190-сантиметровият Алън Смит. Под рамката на вратата застава роденият в Честърфийлд Джон Лукич.
Кени Далглиш от своя страна гласува доверие за решаващата среща на опитни бойци вряли и кипяли в подобни сблъсъци. На вратата е роденият в Зимбабве Брус Гробелар. Известен с ексцентричният си нрав, високият 185 сантиметра страж е един от най-добрите в дивизията на позицията си за последните 5 години. Пред него в центъра на защитата са шотландецът Алън Хансен и англичанинът Гари Аблет. Дефанзивният вал се допълва от десния бек Стив Никол роден в Шотландия и ирландецът Стив Стонтън. В халфовата линия е неговият сънародник и капитан на тима опитният Рони Уилън защитаващ цветовете на тима от далечната 1979г.
Нападението е атомно и включва креативната сила по левия фланг Джон Барнс и коравият Стив Макмахон връзващ играта в центъра. Най-отпред като последна инстанция пред гола действат головите машини Джон Олдриж и Иън Ръш.
Темпото на играта е убийствено като повече от 40 000 зрители изпълват трибуните на ‘‘Анфийлд‘‘ до краен предел. Гостуващата агитка от Лондон респектиращо наброява няколко хиляди души което допълнително обогатява атмосферата. Невероятната акустика на домашното съоръжение на ‘‘Ливърпул‘‘ придава на песните на двете агитки специфичен оттенък можещ да се намери само по английските стадиони от онова време.
През първата част въпреки множеството положения пред двете врати резултатът се запазва в непокътнато нулево равенство. Второто полувреме обаче започва вихрено и ‘‘артилеристите‘‘ успяват да открият резултата в 53-тата минута давайки надежда на гостуващата агитка, че титлата може да отиде в столицата. Алън Смит е голмайсторът. Високият нападател се оказва най-съобразителен при центриране от свободен удар и безкомпромисно праща топката в мрежата на Гробелар след прецизен удар с глава. Асистенцията е за Найджъл Уинтърбърн предоставил центриране като по учебник.
До края на мача резултатът се запазва в този си вид, като Джон Олдридж и Джон Барнс са много близо до това да вкарат скъпоценния изравнителен гол за домакините и практически да затворят мача. Това не се случва и се стига до последните две минути на срещата. Две минути останали завинаги в аналите на английския футболен фолклор.
Тече последната минута на срещата. Кълбото е във вратаря на ‘‘артилеристите‘‘ Джон Лукич. Той я продължава късо към десния бек – играчът с номер 2 Лий Диксън. Защитникът от своя страна пуска дълга топка дълбоко в полето на ‘‘Ливърпул‘‘. Кълбото бива овладяно по прекрасен начин от авторът на първото попадение Алън Смит. С първото си докосване снажният нападател укротява топката, а с второто си такова я праща към тръгналият в коридор Майкъл Томас. След щастлив рикошет Томас се успява да преодолее двама защитници на домакините и да се озове сам срещу вратаря Гробелар.
Без да му мисли много халфът с номер 4 праща топката в мрежата. Резултатът става 2:0 в последните мигове от срещата. Гостуващата агитка избухва в неистова радост докато играчите на ‘‘Арсенал‘‘ се радват бурно на гола заедно с неговия автор Майкъл Томас. Време за повече няма и само минута след като играта е подновена главният съдия Дейвид Хътчинсон свири края на срещата.
По този начин и след тези невероятни обстоятелства отборът на ‘‘Арсенал‘‘ успява да прекрати 18-годишното си чакане за шампионска титла и превръща Тони Адамс в един от най-младите капитани в историята имали възможност да вдигнат ценното отличие.
Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Двубоят между ‘‘Ливърпул‘‘ и ‘‘Арсенал‘‘ решил спора за шампионската титла на Острова през сезон 1988\1989г. се смята за крайъгълен камък в посоката в която се движи играта на зеления килим в родината на футбола. Само година след този сблъсък европейската забрана на английските тимове е вдигната. Също така е започната модернизация на базата на отборите и са изградени основите на днешната Висша Лига на Англия. Това в комбинация с драматичния завършек на срещата прави мача един от най-запомнящите се във вековната история на играта на Острова.
Прочетете още истории тук :
Be First to Comment