Лигата на конференциите – отрязан път към европейската „приказка“ или нова възможност за българския футбол?

“Лигата на конференциите прави така, че евротурнирите ще бъдат по-всеобхватни от всякога. Ще има повече мачове за повече клубове, а повече страни ще имат представители в груповата фаза на европейски турнир“

Горният цитат е на президента на УЕФА Александър Чеферин по повод стартирането на най-новия турнир на УЕФА – Лигата на конференциите ⁽¹⁾. Надпреварата изпраща много клубове, включително и българските, в третото „колело“ на евротурнирите. Очаквано, това предизвика доста интерпретации сред хората, които се интересуват от футбол у нас.

Истината е, че ние не знаем по какъв начин този турнир ще въздейства на нашите клубове, но според гореизложения цитат можем да приемем, че има очаквания да подейства мотивиращо. За да стигнем до някакъв извод, трябва да си отговорим на доста по-сложни въпроси, разискващи смисъла на евротурнирите. Но всяко нещо с времето си. Нека първо обобщим какво знаем за Лигата на конференциите.

С поставянето на старта на футболния сезон 2021/22, евротурнирите ще бъдат три. Първият по интерес, финансови облаги и конкуренция – Шампионската лига, запазва своята идентичност. Тридесет и два отбора, разпределени в осем групи по четири, ще мерят сили, за да излъчат европейския крал. На второ място остава Лига Европа, където забелязваме една съществена промяна. Форматът предвижда 32 квоти в груповата фаза – с 16 по-малко сегашния вариант на турнира. Така стигаме и до Лигата на конференциите, където схемата е същата – 8 групи с по 4 тима.

Простите сметки показват следното – досега до есенно участие в турнирите достигаха 80 отбора в Шампионска лига и Лига Европа. С инаугурацията на новия турнир бройката набъбва на 96. Следователно, г-н Чеферин не лъже, когато казва, че ръководената от него УЕФА дава възможност на повече отбори да достигнат до груповата фаза на евротурнирите.

Нека задълбаем малко повече в новия турнир – все пак е нов, а човекът по своята същност е любопитен. Да започнем от разпределените квоти.

От гледна точка на българските отбори, знаем следното: евроучастниците запазват бройката си – четири. Шампионът на България ще участва в квалификациите на Шампионската лига, докато за останалите пътят към Лига Европа почти се затваря. Другите три тима, спечелили си правото на участие, ще намерят имената си в квалификационната фаза на новата надпревара и по-точно в нейния втори предварителен кръг. Там те ще се съревновават с отбори от други, съседни или далечни, близки по коефициент държави, но не само. Участие ще взимат и класиралите се на трето и четвърто място в първенствата на Португалия, Холандия, Русия и др. В плейофната фаза пък се включват завършилите на шесто място в най-силните 5 първенства в Европа.

Ще си кажете, че все пак местата в групите са 32 и това прави шансовете сравнително високи… И ще сгрешите. Защото квотите от квалификационния поток са 17 на брой. В груповата фаза ще намерят място 10-те отбора, отпаднали от плейофите на Лига Европа. Останалите 5 места ще се заемат от тимове, идващи от шампионския поток“ в Лигата на конференциите, колкото и абсурдно да звучи това. На базата на тази информация, бих допуснал да направя предположението, че шансът да намериш място в групите на Лигата на конференциите се равнява на възможността, която досега ни се отдаваше в Лига Европа. Тук стигаме и до смисъла на евроучастието.

Най-коренната цел на евротурнирите е да противопоставя най-добрите отбори на континента. Те мерят сили в името на това да бъдат провъзгласени като европейски шампиони. Но това трябва да се случи официално. Така през 1955 г. е създаден предшественикът на Шампионската лига – КЕШ (Купа на европейските шампиони). В него право на участие имат само шампиони на страната. В последствие и други турнири като КНК (Купа на носителите на купи) се развиват, като целта остава същата – най-добрите отбори мерят сили.

В началото на 90-те години на ХХ век Европейските турнири, заедно с най-добрите първенства зараждат могъщото европейско футболно кралство, което днес наистина дава финансовият стимул на асоциациите на Стария континент да участват в него. Каква обаче е дистанцията и защо българските отбори остават далеч от съревнованието с големите?

Бърза справка с реалността показва, че повечето родни клубове не са самоиздържащи се. Последните години ни показаха суровата действителност – дори най-големите грандове не са застраховани от фалит. Но защо? Какво караше през всички тези години те да харчат пари, с които на практика не разполагат? Поглеждайки хронологично, тези харчове започнаха с попадането на Лудогорец в първия ни ешелон. А целта на Лудогорец? Да бъде възможно най-успешен на европейската сцена. Със същото желание Левски и ЦСКА се юрнаха да си връщат първото място, изобщо без да усетят, че попаднаха в бездната на непосилните дългове и фалита. Единият от двата клуба вече прекрати съществуването си в автентичния му вид, а съдейки по най-новия финансов отчет, в сегашната си форма ЦСКА-София не е много далеч от задълженията на прекратилото функциониране дружество ⁽²⁾. На теория излиза, че българските клубове започнаха да харчат безумни пари, за да успеят да си върнат първата позиция и да правят по-дълги европоходи. Провал. При това грандиозен. Дойде и 2021 г., в която УЕФА, чрез създаването на Лигата на конференциите каза на нашите грандове, както и много други, че нямат шанс да стигнат до турнира, който ще обоснове всичките тези харчове. Не е ли иронично?

Мнениението на “Ритнитопъ”:
Екипът ни споделя мнението, че с цел да се котира на сочния европейски футболен пазар, българският футбол загуби своята идентичност. Клубовете ни са зависими от собственици, като в момента, в който политическия свят в България се разтресе (той кога не се?), клубовете изпитват трудности да свържат двата края.

Това може да се промени, само ако се помисли за вътрешния продукт, който би поставил стабилна основа за нашите клубове при успех. „Връщане към корените“ не би трябвало да е просто клише. В последните години българинът загърби родния футбол за сметка на чуждия, което се отрази на посещаването на стадионите.  За да не бъдем разбрани погрешно – това не са обвинения, хвърлени напразно и без адресат.

Футболът ни, в медийната му обвивка, е една сапунена опера. А как един човек би могъл да се състезава с най-добрите, ако той самият не бъде оптималната версия на себе си? Това би трябвало с пълна степен да важи за нашите футболни клубове и не по-малко за Българския Футболен Съюз. Но това е тема за друга статия, че дори и книга.

Нека този път използваме шанса да поправим собственото си първенство, да му бъдем почитатели и чак след това да се състезаваме с напредналите.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

⁽¹⁾UEFA Europa Conference League: Everything you need to know. (03.12.20г.) https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/news/0264-10fe90612aa3-37b2bc77f89e-1000–europa-conference-league-lowdown/

⁽²⁾ ЦСКА-София и ЦСКА-1948 с големи приходи, заплати и дългове от над 46 млн. лв. (07.10.20г.) https://www.sportal.bg/news.php?news=866413