Press "Enter" to skip to content

Да си футболен съдия. И то в България. Как се случва и заслужава ли си?

Да си футболен съдия със сигурност не е мечтата на децата, които си играят с топката по цял ден. Въпреки това, не трябва да пренебрегваме тази професия, тъй като ако не успеем във футболната кариера, съдийството е възможност, която трябва да бъде разгледана. Дори и не с топка в крака, да бъдеш футболен съдия ти гарантира присъствие на зеления килим.

Едно е обаче да си футболен съдия в Европа, а съвсем друго е да бъдеш футболен съдия в България. Въпреки че професията е една и съща, локацията играе огромна роля в случая. Именно това е и причината на края на настоящата статия да намерите интервюто на Теодор Антонио Георгиев от „Ритнитопъ“ с Димитър Димитров – Херо. Както ще разберете и от разговора – не този Херо, за когото си мислите. Става дума за бившия футболен съдия и секретар на съдийската комисия в Зоналния съвет на БФС – Варна където по-късно е отговарял за съдийските назначения в тази зона. Повече ще разберете от самото интервю. Преди това обаче ще се потопим в съдийството и неговата истроия!

Както много пъти сме твърдели, футболът е най-популярният спорт в световен мащаб(1). Характерни за този спорт са различните видове позиции, които биват заети от 10 полеви футболиста и един вратар. Освен футболистите, неделима част от играта е футболният съдия и неговите помощници. Решенията на съдиите доста често са обект на дискусии от треньори, публика, играчи, журналисти дори и зрители пред телевизионните екрани, но не това е най-интересното около тази роля на терена.

Футболните съдии се явяват личности, към които играчите трябва да имат респект, но и педагози, които могат да контролират емоциите на 22-мата на терена. Хората, които гарантират спазването правилата на играта и т.нар. „феърплей“ са именно официалните съдии. Всичко това се прави с цел футболната среща да излъчи най-резонния победител(2).

Съдиите не са били част от играта от самото й начало. През 19-ти век отговорността за решенията е падала върху капитаните, като преди началото на двубоите те са се договаряли за правилата, които ще бъдат спазвани, съответно те са били и отговорните фигури за спазването на правилата по време на играта(3). Това е и причината за начина, по който са се назовавали, а именно „джентълмени“. Разбира се обаче, в действителност нещата не стоели точно така и в един момент се е наложила появата на по-обективно, независимо мнение – това на арбитъра, който да решава сериозните спорове на терена.

Футболна рисунка, показваща играта през 19-и век.

Така възникнала идеята да се заимства от крикета, като се въведат т.нар. „ъмпайери”. Те били лица, излъчвани като представители от всеки клуб, разбиращи същността на играта, имащи за задача да вземат неутрално решение при възникване на спорна ситуация, да следят игровото време и да броят головете. Всеки един от тях заставал в половина на игрището, която се защитавала от неговия отбор и носел бастунче или флаг(4).

И така – в края на 19-ти век Английската ассоциация официално въвежда „рефера“. С популяризирането на това решение и нуждата от осигуряване на рефери се сформира и реферската асоциация през 1893г. в Лондон от Фредерик Уол и Уилям Пикфорд(5). До началото на 20-ти век съдийските съюзи са почти 30, а техните членове над 700 души(6).

Логото на Асоциацията на съдиите

Не са драстични промените в съдийството през миналия век, въпреки че такива се наблюдават. Самата игра придобива доста по-различен вид, въведени са нови правила и са сформирани големите организации като ФИФА. През настоящия век обаче наблюдаваме истински революционни решения в съдийството.

Футболна снимка от началото на 20-и век.

През 2009 г. УЕФА реши да се опита да направи експеримент с участието на още две официални лица към четири-членния съдийски екип. Всеки от тях, разположен зад крайната линия в единия край на наказателното поле, за да наблюдава какво се случва, когато действието се развива в него(7). През 2012 г. тези допълнителни съдии се превърнаха в постоянни в европейските първенства, включително Шампионската лига и Европейската купа.

Снимка, показваща разположението на трима от съдиите, както и нововъведеният съдия зад гол линията.

Така стигаме и до заветната 2016г., през която се провежда историческото годишно Общо събрание на БМФА (Борд на Международната футболна асоциация), на което е одобрен тестовия период на видео-асистент съдиите, по-известни като ВАР. Философията, която се изповядва чрез това решение е „минимум вмешателство – максимум полза“(8). През 2018г. системата ВАР бе използвана и на световното първенство в Русия(9).

Снимка, на която съдията използва технологията за видео-асистент.

През почти целия футболен път футболните съдии са били неизменна част от играта. Както виждаме и от последните събития, промените в играта са свързани именно с тях, което още веднъж подчертава тяхната важност. Всички се сещаме за големите имена в сектора, чиито имена са гравирани със златни букви във футболната история – Пиерлуиджи Колина, Маркус Мерк, Хауърд Уеб и други. В България традиционно ситуацията е по-различна.

В родината ни футболният съдия определено не е издигнат на пиедестал. Всички сме чували неприятните скандирания, които следват от агитките, при неправилни решения, а понякога и при правилни, които обаче не задоволяват единия от двата отбора. Преди няколко месеца се натъкнахме на поредната грозна сценка в съдийството в България. В мача между Костинброд и “Торнадо” (Безден) Калоян Караджинов налетя на съдията, като за секунди целият стадион се озлоби срещу главния арбитър.

Все пак бяха взети мерки и нападателят на четвъртодивизионния “Торнадо” бе лишен от игрови права за период от 2 години(10). На пръв поглед може би си казвате “Какво пък толкова? Това е четъврта дивизия…там това е нормално”. Освен че не е нормално, въпросният Караджинов има и мачове за българския национален отбор по футбол, така че действията му са крайно недопустими. Неприятното в ситуацията е, че това не е частен случай, а се случва редовно.

Грешни или не, съдиите не заслужават такова отношение от страна на играчите. Но какво ще бъде отношението към тях зависи не само от грешките им, а и от начина, по който ръководят срещата. Именно за този аспект от съдийската професия може да научите от интервюто с Димитър Димитров, което е прикачено към настоящата статия.

Съдийската професия определно не е най-простата задача на този свят. Нужни са сериозни качества и колкото и да изглежда лесно отстрани, да си съдия, и то в България, е доста трудно! Тук обаче изниква по-важният въпрос – заслужава ли си? Заслужава ли си целият този стрес? Заслужава ли си заплащането? Заслужава ли си да съм футболен съдия в България?

Отговорите на всички тези въпроси ще намерите в интервюто с Димитър Димитров! Приятно гледане!

Бившият футболен съдия Димитър Димитров-Херо в интервю за “Ритнитопъ”.

Пътят на футболното съдийство е един от възможните начини да останете на футболния терен. Дали ще поемете по този път зависи единствено от вас. Ако все още имате възможност да станете футболист, то тогава запретвайте ръкави и се отдайте на сериозни тренировки! Ако пък не знаете как да го направите, имаме две статии по темата:

как да стана футболист

Има много късмет, свързан с това да станете професионален футболист, но можете да си дадете по-голям шанс, като следвате определени принципи.

(Прочети повече тук)


футболист в България

Да бъдеш футболист в България – труд, късмет или просто връзки?

(Прочети повече тук)

Мнението на “Ритнитопъ:
Да си футболен съдия не е лесна задача. Когато към урванението прибавим и българската действителност нещата стават още по-сложни.

В голям процент от случаите футболната кариера приключва преди да е започнала. Има огромен брой деца, които не знаят как да продължат. Съдийството е една от възможните опции.

Да, не е същото както когато си с топка в краката, но все пак оставаш част от играта. Редно е тази възможност да бъде добре обмислена. Това е и причината да ви срещаме с човек, който е направил именно този избор. Така че, ако не сте гледали интервюто – сега е моментът.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

(1) Социална отговорност във футбола: Спасението. (2021, April 2). Българският футбол – решенията на проблемите – Ритнитопъ. https://ritnitop.bg/2021/02/03/socialna-otgovornost-vav-futbola/
(2) Димтров, Д. (2018). Развитие на футбола, футболните правила, и съдийството.
(3)(4) Referee (association football). (2004, March 3). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved April 27, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/Referee_(association_football)
(5)(6) Taylor, M. (2005). The leaguers: The making of professional football in England 1900-1939. Oxford University Press.
(7) Български Футболен Съюз – Начало. https://bfunion.bg/uploads/import/files/PRAVILANAIGRATA.pdf
(8)(9) Video assistant referee. (2016, December 16). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved April 27, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/Video_assistant_referee
(10) 2 години наказание за побойника Калоян Караджинов. (2021, March 18). bTV Новините. https://btvnovinite.bg/sport/2-godini-nakazanie-za-pobojnika-kalojan-karadzhinov.html

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Logo otzasada Logo flashscore Logo mislqfutbol
P