Ние, от „Ритнитопъ“ смятаме, че не е достатъчно единствено да се критикува, трябва да бъдат предлагани и решения. Затова днес представяме на вашето внимание алтернативите, предложени от футболния треньор и методист Митко Джоров.
Джоров е откривател на футболисти като Радо Терзиев, Лазар Марин, Петър Чобанов, Владо Айтов, Серафим Михайлов, Тодор Тимонов, Дормушали Саидходжа, Павел Станев, Георги Курдев и други. Освен имената на тези футболисти, в биографията на Джоров се отличават също магистратурата му от НСА, дипломата му за кондиционен треньор, треньорското му обучение към УЕФА, неговият треньорски ПРО лиценз и редица дигитални умения, с които борави!
В професионален аспект е бил методист в ДЮШ (детско-юношеска школа) на ЦСКА (София), треньор в школите на “Спартак” и “Ботев” (Пловдив), като във втората е и скаут, директор на школите на „Локомотив“ (Пловдив) и “Берое” и старши треньор на “Видима” (Раковски) и Евроколеж. Целият му кариерен път е белязан и с редица титли. От 2019 година специалистът е в Германия, в Едевехт, където продължава да се занимава с футбол и юноши. Това е и темата на днешната статия-интервю.
Не е лесно да станеш професионален футболист(1). И то в България(2). Понякога обаче това не зависи изцяло от младите играчи. Неслучайно успешните академии в европейски и световен мащаб разполагат с невероятни професионалисти в школите си. За да функционира правилно една футболна школа трябва да бъдат съобразени редица фактори. Особено в българската действителност. Днес с помощта на Митко Джоров ще резюмираме пет от тях, а детайлите им можете да откриете в интервюто със специалиста в края на статията(3).
1. За собственика на академията:
„Ако дадената академия (школа) осигурява цялата екипировка, участието в мачовете от елитните групи (плюс подготовките), месечните възнаграждения на треньорите (около 10 треньора) и пълния пансион храна, то тогава разходите възлизат на над 200-300 хиляди лева на година. Собственикът на професионален футболен отбор, който е задължен да има академия, предпочита да назначи т.нар. „удобен директор“ в академията си, който да играе ролята на „буфер“ между него и действителните проблеми, защото по този начин въпросният собственик си осигурява комфорт, оставяйки тези пари да изтекат в канала…“
В случая Джоров визира именно проблема с управлението на кадрите в един футболен клуб. Посочената сума изобщо не е малка, но в същото време това трябва да бъде една невероятна инвестиция, която да бъде многократно възвърната от продажбата на футболисти – нещо, с което „удобните директори“ не се справят. Какво обаче е решението на този проблем?
„Необходимо е назначението на отговорен екип от специалисти, които взаимно да се допълват и контролират: директор (главен координатор), скаут, методист и треньори. Трябва да бъдат изготвяни профили на най-перспективните играчи, заедно с техните силни и слаби страни. За целта отговарят скаутът и треньорът.
Друга важна част е изготвянето на съдържание и план на тренировъчния процес с кратко- и дългосрочни цели. Отговорите на въпросите „Какво“, „Кога“, „Колко“, „Защо“ трябва да бъдат първоначално зададени, след което трябва да се търси отговор на въпроса „КАК“. Отговорите трябва да бъдат получени от методиста и треньора.
Освен последното, методистът и треньорът трябва да изискват контрол и анализ на извършената работа. Целият този пъзел трябва да бъде допълнен от финалното парче – последната дума на директора. За целта той трябва да притежава достатъчно компетентност, характер и власт!“
2. За селекцията:
„Не е тайна, че най-талантливите състезатели, с потенциал за професионални футболисти постигат всичко без усилие и дисциплина още преди 16 годишна възраст, защото им липсва нужната конкурентна среда. Играчите, които визирам, биват прекалено обгрижвани, не получават забележки, защото, видите ли, могат да се обидят и да избягат в друг клуб. Тяхното бъдеще е заложено на оценката на техния треньор, който зависи от резултатите и не иска да допусне загуби и отслабване на отбора. Затова не може да си позволи да изгуби дадените играчи.“
Липсата на дисциплина в детско-юношеските школи е видим проблем, който се отразява и в мъжкия футбол. Строгата ръка на треньора ли е обаче решението на този проблем? Или нещо друго?
„Най-талантливите състезатели трябва да бъдат извадени на индивидуален план на обучение, за да могат да тренират допълнително на базата на профила, който им е направен, включвайки силните и слабите им страни. Ако им бъде отпусната стипендия трябва тя да е символична, а допълнителните средства трябва да бъдат под формата на хранителни добавки и физикално възстановяване.“
3. За нивото на конкуренция в отборите:
„Нивото на конкуренция в отбора спада заради изоставащите състезатели. По този начин тези, които трябва да се развиват също страдат.“
Конкуренцията е истинският път към успеха. И не само във футбола. Но как конкуренцията да бъде гарантирана в един клуб?
„За целта трябва да бъдат сключени договори с т.нар. „сателитни клубове“. Те не биха имали интерес да похабяват таланта на играчите. Ако се партнира с клуб, който има позиции в детските градини и разполага с широка членска маса, трябва да бъде договорено разплащане за перспективно дете моментално (примерно хиляда лева). Освен това трябва да бъде сключен и договор за обезщетение или процент при подписване на професионален договор. По този начин всеки състезател от академията, който не покрива кратко- или дългосрочните цели, заложени в тренировъчния план, бива пращан в клуба-сателит!“
4. За треньорите:
„Игровият опит няма нищо общо с треньорските знания и опит! Треньорите, които разчитат на субективния „игрови опит“, вместо на обективните „треньорски знания“ са най-големият проблем в обучението! Според мен няма как да изградиш един конвертируем футболист, ако го научиш само на това, което ти знаеш и ти е харесало да правиш като футболист! За съжаление повечето треньори са бивши, самоуки футболисти, които са играли интуитивно и отказват да се обучават. В този смисъл тези треньори, които планират, анализират и отчитат извършената работа, са изключения, но не се афишират, за да не настройват останалите срещу себе си.“
Това е тема, която е изключително интересна и заслужава вниманието ни. Винаги се сещаме за Сър Алекс, чиято футболна кариера е един виц в сравнение с постигнатото от него като треньор. Днес обаче фокусът е България, а тезата е на Митко Джоров. Мнението, което той изказва, съдържа голяма доза логика и е интересно какво е решението на този казус.
„Решението на този проблем е просто. Директорът в ролята си на координатор трябва да задължи треньорите да следват плана за обучение, който е изготвен от методиста. Това би функционирало по същия начин както учителите в училище следват тематичното съдържание на плана за обучение, който се спуска от Министерството на образованието. Както всеки добър учител подбира сам средствата и методите за обучение, за да предразположи най-добре своите ученици да усвоят учебния материал, така всеки треньор сам трябва да подбере упражненията, с които да представи технико-тактическите детайли, заложени в тренировъчния план!“
5. За извършената работа:
„Липсва отчет на извършената работа, защото „когато планът ти е в главата“ и не си документирал, положението е „моята срещу твоята дума и на когото повярва собственикът“.
Това несъмнено може да бъде една от причините за липсата на отчет на извършената работа в школите. Друга причина би била липсата на капацитет това да се случи. Какво обаче е решението, за да бъде реализиран въпросният отчет?
„Когато всичко е документирано и описано, всеки може да поеме част от отговорността и да се коригира. Състезателят, треньорът, методистът или скаутът ще работят отговорно, ако директорът е обективен и справедлив. Чак тогава парите, които се инвестират в ДЮШ, могат да се превърнат в успешна инвестиция.“
Това е само част от мислите, които текат в главата на Джоров. Ако искате да достъпите и детайлите, можете да гледате интервюто със специалиста:
Мнението на „Ритнитопъ“:
Средствата и методите, които могат да бъдат използвани в изграждането на успешни професионални футболисти, нямат значение, ако в края на деня мисията е изпълнена. В България за жалост треньорите все по-често не успяват да изпълнят мисията си – да изградят професионални играчи.
Разбира се – не всички. Някои се справят наистина добре. И тук вината не пада задължително върху треньорите. Понякога виновните са част от ръководството на дадения клуб. Ситуации различни. Едно обаче е едно и също. Продължаваме да страдаме от липса на качествени играчи.
Ние обаче няма да се откажем да търсим отговорите на въпросите с цел подобряване ситуацията в родния ни футбол. Именно това е и целта на настоящата статия-интервю. Специалисти има, но трябва някой да ги покани на работа! И да не им пречи!
Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!
Източници:
(1)Как да стана футболист (2021, February 27). Българският футбол – решенията на проблемите – Ритнитопъ. https://ritnitop.bg/2021/02/27/kak-da-stana-futbolist
(2)Да си футболист в България: Мисията (не)възможна. (2021, March 12). Българският футбол – решенията на проблемите – Ритнитопъ. https://ritnitop.bg/2021/02/26/kak-da-stana-futbolist-v-balgariya/
(3) Професионалният футболен треньор и методист Митко Джоров в интервю за “Ритнитопъ”. (n.d.). Youtube. https://www.youtube.com/watch?v=GDlfQ39cOJk
Be First to Comment