Press "Enter" to skip to content

Александър Гицов – най-младият треньор в професионалния футбол на Австрия!

Александър Гицов е старши треньор на подвизаващия се в австрийската столица Виена футболен отбор – „Флоридсдорфер АК“. Българският треньор започва работата си в отбора преди точно две години, а му отнема само една, за да се добере до мечтаната позиция! Днес темата ще бъде неговата визитка и знанията, които носи със себе си!

Кой е Александър Гицов?

Как се стига от Красна Поляна до Виена? Точно на този въпрос най-добре може да отговори Александър Гицов. На пръв поглед – съвсем случайно. Идвайки в австрийската столица планът е бил съвсем различен. Идеята за реализация във футболното треньорство дори не е била родена. Българинът записва висше образование в областта на публицистиката и масовите комуникации, но това не се оказва областта, с която Гицов ще се занимава и до ден днешен. По стечение на обстоятелствата 24-годишният българин поема по футболния път, прехвърляйки се да учи спортен мениджмънт.

Междувременно треньорската си кариера стартира в „Пост ШФ“ (Виена), където Гицов е треньор в детско-юношеската школа на отбора. Успехите в следващите няколко години са непрестанна част от ежедневието на нашенеца и през 2018 година успява да стане и шеф на школата на отбора. Това се оказва и трамплинът в кариерен аспект, тъй като година по-късно той се оказва на мястото, на което работи и днес – „Флоридсдорфер АК“.

Александър Гицов като треньор на “Флоридсдорфер АК”

Какво прави “Флоридсдорфер АК” уникален отбор?

Ако трябва да отличим едно име, което е свързано с този отбор, това несъмнено е Марко Арнаутович. Австрийският национал започва кариерата си именно във Виена, след което продължава в посока Холандия и познатия на Николай Михайлов – „Твенте“. Какво обаче представлява „Флоридсдорфер АК“?

„Ако мога да го сравня с някой български клуб, то може би е нещо подобно на „Септември“ (София) – малък, столичен, клуб, който не може да се сравнява с големите отбори във Виена като „Аустрия“ или „Рапид“. По никакъв начин. Но преди около 10-15 години този отбор беше в четъврта девизия и имаше проект със сериозни инвестиции, чрез който отборът успя да се добере до Втора лига. Ако не се лъжа това е шести или седми пореден сезон във Втора лига.

Целта е тимът да се утвърди в средата на таблицата, тъй като в последните години борбата за оцеляване винаги е била неизменна част от съдбата на отбора. Няколко пъти сезонът приключва на едно място от зоната на изпадащите или отборът отпада, но по административни причини се спасява, тъй като някой друг клуб не получава лиценз. Последните два сезона са едни от най-успешните сезони, тъй като вече борбата е за средата на таблицата.

Започват редица проекти за реконструкция на стадиона и тренировъчната база и когато тези неща достигнат по-далечен етап вече може да започне и кампания за атакуване на призовите места в шампионата.“

Опитът и знанията на Гицов: приложими ли са в България?

Чувайки въпроса за наученото в чужбина и прилагането му в родината ни, Гицов светкавично се сети за реформата в австрийския футбол, която според него е в основната на постигнатото от Австрия на настоящото европейско първенство. Държавата от Централна Европа успя да се класира за първи път в историята си на 1/8 финали на европейско първенство(1).

Нациоанлният отбор на Австрия на настоящото Евро 2020

Но това определено не са празни приказки. Казаното от Гицов определно събуди интреса ни и решихме да проверим какво пък толкова са направили австрийците. Планът се казва „Der Österreichische Weg” или преведено на чист български – „Австрийският път“(2).

Този т.нар. „път“ е цялостна концепция за обучение на играчи и треньори, част от Австрийския футболен съюз (ÖFB). Главната цел на плана е масовият и женският футбол да бъдат насърчавани на максимум. Други важни точки са елитарната, индивидуална, подготовка на кадри за националния отбор и висококачественото образование на футболните треньори. Търсеният краен ефект е превръщането на австрийският национален отбор по футбол в стабилен играч на европейската сцена. С показаното на това европейско можем да заключим, че мисията е изпълнена.

Проектът стартира в началото на 2000 година и дори на пръв поглед да не забелязвате успехите на австрийския национален отбор, те хич не са малко. След домакинството на европейското първенство през 2008-а година, заедно с Швейцария(3), австрийският футбол започва постепенното си изкачване. Ето някои от най-големите успехи през последното десетилетие:

  • Класиране на 1/8 финалите на европейското първенство през 2020
  • Класиране на европейскoто първенство през 2016г. във Франция
  • Трето място на европейското първенство за жени през 2017г. в Нидерландия
  • Класиране на 1/8 финалите на световното първенство за юноши до 20г. през 2015г. в Нова Зеландия
  • Трето място на европейското първенство за юноши до 19г. през 2014г. в Унгария
  • Класиране за европейските първенства за юноши до 19г. през 2015г. и 2016г. в Гърция и Германия
  • Постоянно класиране за европейските първенства за юноши до 17г. от 2003г. насам

Освен тези успехи, голяма част от желаното е имплементирано в австрийския футбол(4):

  • Инсталиране на отлични мерки за насърчаване на таланти в рамките на Бундеслигата
  • Основаване на национален център за женски футбол
  • Създаване на международно конкурентни футболни академии
  • Създаване на 29 регионални футболни центрове за обучение
  • Единни правила за младежкия футбол (Футбол 2, 3, 5, 7 и 9)

Шест са ключовите стълбове, върху които се гради австрийският футбол през последните 20 години. Те бяха споменати в горните редове, но не е изключено да насочим вниманието си към „австрийския път“ в отделна статия, която да го разглежда в детайли.

„Тази реформа помогна на австрийския футбол страшно много. Друго важно нещо бе създаването на академиите от U15 нататък. Заплащането в тези академии е на средно ниво за австрийските стандарти и човек може да живее спокойно и също така инфраструктурата е на изключително сериозно ниво. Както и специалистите и персоналът, които работят в тези академии. Инвестицията в такава академия е от порядъка на 1млн. евро на година, а тук не става дума за професионален и мъжки футбол.

И тези академии в момента са на истински високо ниво, което се вижда чрез продаването на футболисти. Когато продадеш един млад футболист на „Байерн Мюнхен“ от „Санкт Пьолтен“, както се случи през последните шест месеца можеш да реинвестираш пари и да задвижиш колелото, което в един момент да се върти само.“

Какви обаче са проблемите в треньорството в България, които Гицов открива?

Според Гицов, нивото на организация в треньорството в австрийския и българския футбол е сходно. В този ред на мисли проблемите в треньорството опират до организацията в самите клубове, тоест на работните места на специалистите:

„Ще дам един пример. Тук в детско-юношеския футбол на по-сериозно ниво един треньор гледа така да са структурирани наборите и съответни клубове, че на един треньор да се падат между 7 и 10 деца. Моите наблюдения са, че в България треньорите работят с 30 деца. Или двама с 40 деца. Тази масовост пречи да бъде отделено индивидуално внимание на всяко едно дете. Липсата на индивидуалния подход пречи на развитието на юношите ни.

Също така технологиите и иновациите навлязоха с изключителни темпове в Австрия. Отборът на „Ред Бул“ (Залцбург) има поне по един видеоанализатор за всеки един от наборите си, понякога дори и два. Въвежда се и т.нар. „статистически анализатор“. Монтират се gps камери, следят се различни статистически показатели. Не говоря само за кондиционна подготовка, говоря за видове подавания, пространствено мислене…неща, които могат да бъдат пропуснати на видео, но след това статистиката ти показва всичко.

Като цяло тази ориентация към големите първенства като тези в Германия и Англия спомага да се развива треньорството и футбола като цяло. Последните три треньора на „Барнзли“ са взети от Първа лига на Австрия. Отделно Германия взима много треньори от тук и треньорите започват да бъдат търсени.“

Ще се завърне ли Александър Гицов в България?

Отговорът на този въпрос, както и съветът, който българският специалист отправя към бъдещите треньори, можете да чуете в интервюто му пред Теодор Антонио Георгиев от „Ритнитопъ“:

Интервю на Александър Гицов пред Теодор Антонио Георгиев от “Ритнитопъ”

Мнението на „Ритнитопъ“:
Докато има хора, които не успяват целенасочено да се превърнат в успешни футболни треньори в България, други тръгват случайно по този път в чужбина и се превръщат в едни от най-младите специалисти в треньорството. Това е случаят на Александър Гицов.

Това е и причината ние, от „Ритнитопъ“, да търсим именно такива българи, които в един момент могат да се превърнат в липсващото парче от пъзела на българския футбол. Дали това ще се случи, зависи от всички нас. Едно е сигурно – България има огромен футболен потенциал.

Много е важно не просто да виждаш проблема, но и да намираш решение за него! Това е нашата мисия.

Източници:
(1) Historisch! osterreich erstmals im EM-achtelfinale. (2021, June 21). Kronen Zeitung. https://www.krone.at/2442421
(2) Der österreichische Weg. (n.d.). oefb.at. https://www.oefb.at/oefb/Fussball-Aktiv/Talentefoerderung/Der-Oesterreichische-Weg
(3) UEFA euro 2008. (2004, May 18). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved July 2, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/UEFA_Euro_2008
(4) ÖFB – Österreichischer Fußball-Bund | oefb.at. https://www.oefb.at/oefb/Der-Oesterreichische-Weg-1.pdf

More from ИнтервюMore posts in Интервю »

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.