Press "Enter" to skip to content

Къде са юношите на “Берое”?

В предишен материал на “Ритнитопъ” стана ясно, че “Берое” въобще не е единственият български клуб, облагодетелстван с държавни пари. (Четете ТУК) При “Берое” обаче парите идват на равни вноски, през еднакви интервали. Парите вероятно идват като компенсация за мръсния въздух, който старозагорци са принудени да дишат. Хората на стадиона обаче с всеки изминал сезон намаляват. А уж компенсацията е именно към хората..

Защо тогава публиката намалява? Та кога преди старозагорци са гледали екзотика подобна на Елиаш да Силва, Игор Джоман, Гаюс Макоута? Заралии ли са неблагодарни или клубът не функционира в полза на града?

За никого не е тайна, че трофеите и високите постижения се обезпечават с цената на всичко. Понякога това означава отхвърляне на собствени кадри. Какво става обаче, когато хем приемствеността между школа и мъжки отбор липсва, хем отличията ги няма? Играят чужденци, които взимат заплати с известен произход (държавни пари), а нито играта, нито крайното класиране е задоволително. Недоволството от страна на феновете е неизбежно!

След като накрая шестото място, което нито е престижно, нито дава право на участие в евротурнирите, е максимумът, който може да се постигне, защо тогава да се хрантутят разни чуждестранни играчи? Вместо на мястото на поне половината от тях да играят старозагорски момчета, плод на академията на Берое?

Къде са всъщност продуктите на тази академия?

Най-популярното име и може би с най-добра визитка е това на Мартин Райнов, който бе и капитан на зелените. Райнов обаче не хваща периода от 2011 до днес като юноша, тоест е продукт на Берое от времето преди ТЕЦ Марица Изток 2 да поеме финансирането. Други примери за повече или по-малко успели в родното първенство са Здравко Илиев, Мирослав Енчев, Симеон Мечев, Георги Динков, Спас Георгиев. Всички те обаче приключват юношеската си кариера преди 2011г.

Днес обаче по-скоро искаме да насочим обектива към продуктите на беройската школа след акостирането на ТЕЦ в клуба. Трудно е да определим по колко годни за професионален футбол момчета е редно да изкарва една провинциална школа от набор. Затова и не се наемаме с точно число.

Открай време обаче “Берое” вяло разчита на свои кадри. Всъщност от школата почти не излизат футболисти, които да се състезават редовно в най-високото футболно равнище у нас. Сещаме се за Георги Русев от ЦСКА 1948, чийто юношески път не е изцяло прекаран в Стара Загора. В състава на Берое за настоящия сезон личат имената на Джунейт Али, Христо Митев и Божидар Пенчев , както и резервният вратар Иван Гошев. През през по-голямата част на миналата кампания Али бе или извън групата, или рядко използвана резерва. Дали за него и останалите това ще се промени, или ще бъдат използвани за запълване на групата и технически смени, предстои да разберем.

Във втория ни ешелон някои от представителите на беройската академия са Димитър Видев, подвизаващ се във втория отбор на ЦСКА 1948, Руси Чернаков и Ивелин Илиев от “Струмска слава”, Пламен Тенев и Богомил Цинцарски от “Янтра” (Габрово), Мариян Тонев от “Марица” (Пловдив).

За десетте години на финансово спокойствие в Берое резултатът не е много задоволителен – футболистите от школата, играещи в efbet лига, се броят на пръстите на едната ръка. Какво ще се случи, когато парите от ТЕЦ-а ги няма? Както стана ясно, този момент наближава. И когато клубът не се е погрижил за обезпечаване чрез собствени кадри, въпросителните са налице.

Не оставяйте с впечатление, че това е критика само към директорите в Стара Загора. Никой не е подсигурен финансово завинаги и всеки трябва да инвестира в бъдещето, докато има поток от пари, които се наливат. Само че, в случая с “Берое” инвестицията в академията и в развитието на детско-юношеския спорт не е просто препоръчителна, тя е и абсолютно задължителна поради явния начин на финансиране. Когато боравиш с държавни пари, е задължително да предлагаш перспективно развитие на децата в града и околността. Тази аксиома е трябвало да бъде заложена още през 2011 в план за дългосрочно развитие на футболния клуб.

Сигурността, с която разполагаше “Берое” досега, предразполагаше към моментен разход на пари за заплати. За всеки българин, следящ ситуацията, бе ясно, че краят на “балона” ТЕЦ е близо. При наличие на добре квалифицирани кадри със средни характеристики, които отборът е успял да задържи във футбола, било то и в сателитни отбори, след евентуалния крах на ТЕЦ, “Берое” би могъл да разчита именно на тях.

Всъщност практиката със сателит, в който да се изпращат момчетата, преминали U19, бе внедрена през 2018г. Такава бе целта на намиращия се близо до Стара Загора “Миньор” (Раднево). Там за треньор бе избран бивш ръководител на старшата възраст в “Берое”. А голяма част от състезателите бяха бивши юноши на Берое. (1) Нишката обаче някъде се късаше. При такъв вариант старши треньорът на мъжкия отбор и неговият щаб трябва да следят момчетата и в сателитния отбор, без обаче да могат да им разчитат.

От тази година Берое ще разполага с втори отбор в трети ешелон. Стъпка, която трябваше да се предприеме доста по-назад във времето. В него основната част от състезателите са именно беройци, минали заветните 19 години. (2) Интересно е, че техният първи двубой, имаше завиден брой зрители.

Мнението на „Ритнитопъ“:
Чия е вината за ниската продуктивност на академията на „Берое“? Със сигурност не е на момчетата, минали през нея! Когато за период от десет години тенденцията продължава, проблемът е генерален. И се крие в ръководството на школата. И на клуба.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:
(1) https://tvstz.com/2018/06/20/ofitsialno-minor-radnevo-stava-sateliten-otbor-na-beroe/
(2) https://bnr.bg/starazagora/post/101492552/vtoriat-otbor-na-beroe-zapochva-podgotovka-v-ponedelnik

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.