Футболна емиграция - един от най-големите проблеми в българския футбол?

„Целта ми е да изляза да играя в чужбина“^(1,2,3,4,5). Колко пъти сме чували тези слова? Някак вече сме свикнали и не прави впечатление, че почти всеки млад (и не само) български футболист е фиксиран в идеята да играе извън България. От трансферите, които правят нашите играчи по-скоро разбираме, че целта им е да играят където и да е, освен в България.

Защо и за кого това е проблем?

Преди всичко е важно да споменем, че целта на този текст не е българските футболисти да бъдат посочени с пръст. Всеки има избор как да живее живота си и съответно къде да упражнява професията си.

Както във всеки друг сектор, „футболната емиграция“ е признак за слабата работа у нас. Затруднявайки се да видят поле за развитие в България, играчите търсят просперитет на друго място. Това обаче бавно, но сигурно руши основата на футбола – връзката между клуб и фенове.

Виждаме, че в повечето отбори най-тачените играчи са българските звезди. Това са футболистите, с които всеки иска да се снима. Те са част от нашето общество и по този начин са много по-близки до българския фен. Кой „канар“ не иска да гледа Тодор Неделев? Кой „смърф“ не иска да се снима с Митко Илиев? Същото важи за братя Цоневи при левскарите, както и за Валентин Антов при „червените“.

Тези имена са рядкост, изключение. Дали причината е в това, че малко футболисти достигат до нужното ниво, или пък много таланти не получиха шанс – причината едва ли можем да научим с абсолютна точност. Проблемът обаче остава, а характерите в българския спорт са на изчезване. За това загатнахме и в статията за лидерите, чието присъствие също е ограничено.

Трансферът на Илиан Илиев мл. от „Черно море“ в „Аполон“ (Лимасол) ни хвърли в размисли. Толкова по-добро ли е нивото на кипърския футбол? Замислихме се за големите трансфери на български футболисти в чужбина и реализацията им.

В списъка са Божидар Краев, Валентин Антов, Кирил Десподов, Мартин Минчев, Филип Кръстев и др. Процентът на успешна адаптация е стряскащо нисък. Излиза, че целта на нашите футболисти е да направят трансфер в чужбина, но това не изглежда по-добра стъпка в кариерите им. Дори напротив. Челен сблъсък с реалността. Затова ни е интересно да се заровим в евентуалните причини, които водят до този избор.

Обетованата земя

До 1989 г. изходящите трансфери зад граница са невъзможни⁽⁶⁾. Когато една възможност е недостъпна, интересът към нея „гръмва“ внезапно, веднага щом е позволена. Комбинирайте силното желание с великолепни качества – получавате Емил Костадинов в „Порто“ и „Байерн“, Стоичков в „Барселона“, Балъков в „Щутгарт“, Мариян Христов в „Кайзерслаутерн“ и много други.

Общото между всички тях е, че те първо градят име в българския футбол. В последствие идва големият трансфер. Тогава те са придобили опит и знание как да се справят с напрежението, което несъмнено настъпва с преминаването в нов клуб, особено пък зад граница. Тук третираме чужденците с очакване те да са класа над българските футболисти. Точно такова е възприятието към нашите момчета, когато те заминат зад граница. Но за да бъдеш характер на терена, в повечето случаи, отнема години. Когато целта да играеш в чужбина е по-значима от това да станеш добър футболист, то естественият път е нарушен.

По-добри финансови условия

Няма какво да се лъжем. Финансовите параметри със сигурност са основен критерий, когато взимаш решение да смениш работното място. Във футбола това е така. Футболистите не го и крият, особено тези, които са в зенита на своята кариера:

“Много първенства ме привличат, но е ясно, че няма да играя в Англия или Испания. На 28 години съм ясно е, че няма да направя кой знае каква кариера. Важна в момента е финансовата част.
Мирослав Иванов – Шуменският Деко ⁽⁷⁾

За тях е важно да натрупат богатство преди сравнително краткия им футболен живот да приключи. Проблемът е, че по същия начин изпускаме и младите ни надежди. Лесно решение на този проблем едва ли има. Винаги ще има клубове извън България, които да могат да предложат по-примамливи условия, за да привлекат един футболист. В това лошо няма. За да може да направи разликата, той трябва да си дава сметка каква атмосфера напуска и къде отива.

Един футболист може да приеме по-ниски условия единствено ако има сигурност, че ще получи шанс за изява. Виждаме и примери. Българските футболисти в „Левски“ искат да останат, защото знаят, че ще получават шанс. Да, романтиката е налице и тя не е точно мерило, но е факт, че тези играчи ще получат шанс да играят на най-голямата сцена в България срещу ниско заплащане.

Ако не можем да се преборим финансово, то нека поне да запазим традициите и чувството за клубна/национална идентичност. Това гарантира основа за атрактивност, която би могла да привлича младите футболисти да остават.

По-добро ниво на футбола

Споменахме вече, че целта на един футболист би трябвало да бъде професионалното развитие. Основна причина за трансфер би трябвало да бъде нивото на новия шампионат, в който един футболист ще играе. Спорен е въпросът кои първенства са от нашата черга и кои – не. Със сигурност с времето става все по-гъсто, когато погледнем към по-развитите футболни страни.

За съжаление можем да обобщим, че нивото на футбола у нас на този етап не може да бъде главната причина за един играч да остане в България…

Мнението на ‘Ритнитопъ’: „Износът“ на футболисти на ранна детска възраст не е особено печеливша тактика, що се отнася до развитието на този спорт у нас. В България трябва да се стимулира чувството за национална гордост навсякъде, както и във футбола.

Нашите подрастващи трябва да знаят, че със спортна борба в България и в родните им клубове ще получат такъв шанс, какъвто зад граница трудно биха могли. Затова е важно и в клубните отбори, и в националния ни отбор младите да бъдат „закърмени“ с чувство за идентичност.

Тези футболисти трябва да познават историята на клуб, държава и първенство, за да изпитват уважение, благодарност и гордост към футбола ни. А той, макар и далеч в миналото, има с какво да се похвали.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници: