Всички ние, които обичаме футбола, сме обвързани пряко с българския национален отбор. Макар и от доста време насам да е трудно да се гледат мачовете на националите ни, ние ги гледаме с трепет. Просто защото това е българският национален отбор.
Поглед назад към българския национален отбор
Чакаме всички квалификации с нетърпение, имаме някакви надежди за класиране на голям форум, но последните 17 години историята се повтаря.
Започваме с надежда и завършваме групата си посредствено на едно от предпоследните места. Мнозина играчи минаха през националния през годините, но така и не се намериха лидери, които да поведат отбора напред. След времето на Стилян Петров, Мартин Петров и най-голямата ни звезда в съвременния футбол – Димитър Бербатов, сякаш потъваме само надолу.
Отбори като Малта, Люксембург и Черна гора ни бяха абонати, а след 2010г. играят като равен с нас. Даже равенството срещу тях се превърна в лукс. От много години насам отборът ни не само няма лидери, които да го поведат напред, но сякаш няма и колектив.
Дълги години повиквателни за българския национален отбор получаваха едни и същи играчи – Страхил Попов, Васил Божиков, Петър Занев, Симеон Славчев, Ивелин Попов, Николай Михайлов, Николай Бодуров… Все играчи, които имат някакви качества и сякаш имаха твърдо място в първия състав, независимо от тяхната форма.
Доста треньори също бяха начело на “трикольорите”. Промяната сякаш се очакваше главно от тях, но тя така и не дойде.
Христо Стоичков, Лотар Матеус, Георги Дерменджиев, Красимир Балъков, Петър Хубчев бяха част от имената, които водиха през годините българския национален отбор. Имена, които са известни на българския фен, някои от тях не се справят зле в професията си, но отново не се стигаше до желания резултат. Отборът ни беше непостоянен и посредствен.
Най-накрая след толкова години при настоящия ни селекционер Ясен Петров се наблюдава най-после промяна в състава. Налагат се играчи, които са във форма, дава се и шанс на младите.
Настоящ състав 2021г.
България се представи възможно най – добре в последните си 2 мача в квалификациите за световното първенство в Катар през 2022г. Равен мач с еврошампиона Италия (1-1) във Флоренция и победа срещу последния в класирането Литва с (1-0).
Срещу Италия “трикольорите” излязоха със схема 4-3-2-1 , като отборът на Италия тотално ни надигра и отрави общо 27 удара, а 8 от тях бяха точни, но благодарение на добрите намеси на Георги Георгиев резултатът остана 1-1 до края на мача.
Ние отправихме общо 4 изстрела като 2 от тях бяха във вратата на Джанлуиджи Донарума, а един от тях влезе във мрежата му, благодарение на Атанас Илиев, който засече центриране с външен фалц на Кирил Десподов в 40-тата минута.
Срещу последния в класирането, отборът на Литва, Ясен Петров излезе със схема 4-3-2-1, но далеч по-офанзивно бяха позиционирани футболистите ни. Смяната на Петър Витанов с Кристиян Малинов повлия мигновено на играта ни в атака. Отправихме общо 14 удара, като 5 от тях бяха точни, а в 82-та минута резервата Ивайло Чочев засече центрирана топка от пряк свободен удар на Кирил Десподов и донесе така чаканата победа на България в официален мач от 17.11.2019г., когато последно “лъвовете” ни победиха отборът на Чехия.
В контролата срещу Грузия националите ни показаха игра, която отдавна не бяхме наблюдавали. Тодор Неделев безспорно бе най-добрият в мача след като отбеляза от пряк свободен удар за 1-0 в 20-тата минута, а малко по-късно асистира на Спас Делев и Андреа Христов, които добавиха по едно попадение.
Димитър Илиев отбеляза от дузпа в 34-тата минута и покачи за 2-0. На полувремето водехме с 3 гола, благодарение на пас на Тодор Неделев и опит за овладяване на Делев, който влезе във вратата на Грузия. Последният гол дойде в 53-тата минута отново след центриране на Неделев, а реализатор бе Андреа Христов. Грузия върна един гол в края на мача след суматоха в наказателното ни поле, а голмайстор беше Давиташвили.
Прекрасен мач изнесен от възпитаниците на Ясен Петров. Националите ни бяха спокойни през целия мач и контролираха темпото на игра. Далеч по-убедителни изглеждаме в приятелските мачове, когато няма напрежение. Всичко се получава – пасовете, центриранията, ударите и цялата игра.
Последно националите ни бяха вкарали 4 гола през 2016г., когато победиха отбора на Люксембург с 4-3.
И сега, след като започнаха да се налагат играчи, които наистина са във форма и се даде място на млади играчи да се доказват и да израстват в българския национален отбор, започна (макар и леко) да се вижда някаква надежда за бъдещето. Добро впечателние правят братята близнаци Андреа и Петко Христови, Валентин Антов, Илиян Илиев-младши, Димитър Велковски и други.
)
Вратарският пост
От времето на Владислав Стоянов до момента, националният ни отбор нямаше оптимален вариант за вратарския пост. Но се появи Даниел Наумов, който е юноша на “Лудогорец” и настоящ играч на ЦСКА 1948. Наумов има 18 мача за младежкия национален отбор до 21г.(1) и е един от най-добре представящите се вратари у нас.
Вратарят на “Черно море” Георги Георгиев също е вариант и именно затова получава шанс. В мача срещу Италия получи най-висока оценка, бяха отправени 27 удара от италианците, като 8 от тях бяха точни, а Георгиев успя да спаси цели 7.
Срещу Литва отново беше титуляр, но нямаше много работа през целия мач. Играчите на Литва отправиха общо 3 удара за целия мач, като само 1 беше в рамките на вратата на Георгиев.
Играчи, които заслужават да получат шанс за изява: Димитър Митов (Кеймбридж Юнайтед, Англия), Димитър Евтимов (ЦСКА София), Красимир Костов (Ботев Враца).
Защита
В защитата приятна изненада се оказаха братята близнаци Андреа и Петко Христови. И двамата са юноши на Славия и имат опит по терените на апенините. Андреа Христов изкара наем в третодивизионния “Козенца”, а брат му Петко бе закупен от “Фиорентина” през 2017г.
След като бе закупен от “Фиорентина”, Петко Христов игра 3 години в “Серия Ц” за отборите на “Тернана”, “Бисчелие” и “Про Верчели” и от тази година премина с директен трансфер в отбора на “Специя”, който е се намира във най-високото ниво на италианския футбол – “Серия A” (2). Никак лесна няма да бъде тяхната задача. Те ще трябва да заместят опитните играчи като Николай Бодуров, Васил Божиков и Страхил Попов.
В центъра на защитата най-накрая се намери място и за един от най-добре представящите се млади футболисти у нас – именно Валентин Антов. Най-младият капитан в “А група” направи трансфер в Серия Б в отбора на “Монца”(3).
През изминалият сезон Антов бе под наем в “Болоня” и изигра 5 мача, но така и не успя да се наложи в състава на италианския клуб и бе върнат в “ЦСКА София”.
Антов показваше силни игри и беше твърд титуляр в отбора на България до 21г. и напълно заслужено получи доверие в представителния ни тим.
Антон Недялков е левият бек в защитата ни и е един от най-постоянните ни футболисти в днешно време. Футболистът е твърд титуляр в клубния си отбор и капитан от този сезон на“Лудогорец”. От играчи като Недялков се очаква да поведат отбора напред. През 2020г. Антон Недялков бе избран за “Футболист на футболистите” , анкета в която гласуват всички професионални играчи от А и Б групите на Бългаия (4).
Играчи, които заслужават да получат шанс за изява: Кристиян Димитров (Хайдук Сплит, Хърватия), Стефан Велков (Дуисбург, Германия), Живко Атанасов (Черно Море), Виктор Попов (Черно море)
Централна линия
На този етап най-слабото звено в националния ни тим сякаш е централната линия. В нея наблюдаваме от дълги години Георги Костадинов, който е капитан на своя “Арсенал Тула” (Русия) и настоящ капитан на националния ни отбор. Костадинов се опитва да диктува играта в централната част, но сякаш често му липсва координация, постоянство и стабилност.
Кристиян Малинов – бившият играч на “ЦСКА София” и настоящ твърд титуляр на белгийския “Льовен” е друг игач в центъра на терена. Отиграването му с пета срещу Литва за малко можеше да се превърне в най-красивия гол от световните квалификации, но топката мина до страничната греда на вратата. Изключително борбен и динамичен, Малинов трябва да бъде в сърцето на този български отбор.
Тодор Неделев е най-добрият играч на “Ботев” (Пловдив) и заслужено получи шанс за изява в националния още през 2013г. До момента талантът от с. Белозем има 34 мача и 2 гола. Но често с изявите си на национални ниво Неделев е непостоянен и всички очакват много повече от него, при положение, че се води една от звездите в този отбор.
Ивайло Чочев е най-стабилният ни халф в последно време, че даже и голмайстор в този състав. Борбен и упорит, той е човекът, който започна да внася баланс и спокойствие в центъра на терена. Чочев бе един от най-талантливите български футболисти в периода 2014г. – 2018г. като бе продаден на “Палермо” от “ЦСКА София” през 2014г. и записа 116 мача, в които има 12 гола за италианския отбор(5).
След тежка контузия бе продаден в “Пескара”, където не успя да играе поради травмата и от сезон 2020/21г. се завърна в България, заигравайки в отбора на ЦСКА 1948, а от този сезон е и техен капитан.
Чочев се започва да набира скорост и да навлиза във формата, в която бе през най-силните си години. Именно от такива играчи тимът ни има нужда. След гола си срещу Литва, Ивайло Чочев има 26 мача и 4 гола за първия състав на България.
Играчи, които заслужават да получат шанс за изява: Борислав Цонев (Левски), Филип Кръстев (Камбур, Нидерландия), Янис Карабельов (Кишварда, Унгария), Антонио Вутов (Мезьокьовешд-Жори, Унгария)
Атака
В нападение нещата изглеждат далеч по-обещаващи за разлика от централната част. От доста време насам имаме добри футболисти по фланговете и централни нападатели, които имат какво да дадат на отбора.
Георги Йомов – след трансфера си от “Славия” в ЦСКА София играта на крилото върви само на горе. Йомов получи шанса си с националната фланелка в баража за класиране на Евро 2020 и хвана здраво този шанс. Стабилното му представяне с червената фланелка в първенството и в мачовете от евротурнирите също показва, че Йомов има място в националния ни тим и често е първи избор в стартовия състав.
Кирил Десподов – безспорно това е най-добрият ни футболист в отбора. След трансфера си от “Каляри” в “Лудогорец” за 2 млн. евро, Десподов върна формата си, която го изпрати на апенините преди 3 години. От началото на сезона Десподов не спира с асистенциите си, а и често бележи. Изключително креативен и бърз футболист. Беше му дадена и капитанската лента в няколко мача на националите ни. Очаква се много от него, до момента спокойно може да кажем, че Десподов покрива отправените очаквания и е един от изявените лидери в състава.
Атанас Илиев – голмайсторът на “Ботев” (Пловдив) вкара 16 гола в Първа лига през миналия сезон и заслужено от този сезон си спечели трансфер в Италия. Таранът бе продаден за 400 хил. евро. в отбора от Серия Б – “Асколи”(6). Наско Илиев е играчът, който националният ни тим търсеше от много време – типичен централен нападател, който знае как да бележи. Всички ние му стискаме палци да се наложи в Серия Б и да не спира да ни радва с националната фланелка, така както го направи в мача срещу Италия.
Димитър Илиев – капитанът и лидерът на “Локомотив” (Пловдив) бе избран за най-добрият български играч последните две години подред – 2019 и 2020г. Индивидуалната класа на Илиев е видима с почти всяко негово докосване. Умее да задържа топката с лекота и бележи често. Един от най-добрите ни играчи в днешно време започва все по-често да получава шанс в националният ни тим, който вярваме, че ще оправдае.
Играчи, които заслужават шанс за изява: Мартин Минчев (Славия Прага, Чехия), Николай Тодоров (Дънфърмлин Атлетик, Шотландия)
Мнението на “Ритнитопъ”: За пръв път от десетилетие насам, българският национален отбор отново има солиден облик. В последно време повиквателни за представителния ни тим получават играчи, които са титуляри в клубните си отбори и наистина са във форма, (с малки изключения, всички знаем кои са те). И след последните мачове виждаме, че има някакъв резултат, образува се колектив, който, макар и бавно привдига нивото на футбола ни. Изисква се още много време, за да се създаде един добър и здрав колектив, но ние от “Ритнотопъ” вярваме, че ако работата продължи в тази посока много скоро ни чакат добри мигове на национални ниво.
Източници:
(1) Daniel Naumov. (2017, April 18). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved September 8, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/Daniel_Naumov
(2) Petko Hristov. (2016, August 29). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved September 8, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/Petko_Hristov
(3) Valentin Antov joins AC monza – Associazione Calcio monza S.p.A. (n.d.). Associazione Calcio Monza S.p.A. / https://www.acmonza.com/en/news/2841/
(4) Антон Недялков спечели “Футболист на Футболистите”. (n.d.). А група – Новини, Класиране, Кръгове, Сезони, Отбори, Градове, Стадиони, Мачове, Статистика. https://a-pfg.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-133063/References
(5) Ivaylo Chochev. (2013, March 10). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved September 8, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/Ivaylo_Chochev
(6) Атанас Илиев е играч на Асколи – Труд. (n.d.). https://trud.bg/atanas-iliev-e-igrach-na-askoli/
Сега, имам няколко съображения по отношение на тази статия. Идеята е прекрасна, но секцията “Играчи, които заслужават шанс за изява” е пълна със скандални предложения. Нека видим кои са те:
ЗАЩИТА. Кристиан Димитров е резерва в Хайдук, а за националния ни отбор се отчете с множество грешки и неточни отигравания. Безспорният му талант е “компенсиран” от тежка тактическа неграмотност. Неслучайно е и резерва в отбор, който изпитва трудности, в първенство, което не мога да нарека много по-силно от нашето.
Стефан Велков играе в Трета (3!!!!!!!) лига на Германия. Никой уважаващ себе си национален отбор не трябва да има играчи от третото ниво на което и да било първенство, освен може би Англия, където в Лига 1 определено има и качествени играчи, но там конкуренцията е голяма. Освен това отборът на Стефан се бори за оцеляване (и никак не върви добре тази борба).
ХАЛФОВЕ. Янис Карабельов и Антонио Вутов, играещи в първенство, по-слабо от българското (Унгария), единият се бори за оцеляване. Без голове, без асистенции, често резерви, и двамата. Те също получиха своя шанс за националния отбор и се провалиха звучно. И двамата са на по 25 и кой знае колко по-добри няма да стават. Така погледнато само ще заемат мястото на някой перспективен младеж. Ужасни предложения.
НАПАДЕНИЕ. Какъв Николай Тодоров?! Отборът му е на дъното на Второто (2!!!) ниво на Шотландия. Плюс това не впечатлява със статистика – 2 гола в 8 мача. В Б групата на Шотландия. Как точно такъв футболист ще помогне да се борим срещу отбори с редица играчи в топ 5 първенствата, като Швейцария например?
Ето и моите предложения за това кой по-често трябва да влиза в отбора и да помага на гореспоменатите (безспорно добре подбрани) ключови футболисти: Станислав Шопов (Хееренвеен), Илия Груев (Вердер), Асен Дончев (ЦСКА), Мартин Петков (Левски), Андрей Гълъбинов (Реджина).
Отново казвам, идеята на статията е добра, но тези предложения нямаше как да не ги изкоментирам. Другото което е проблем е, че такива подобни статии излизат през 4-5 години, националите като направят серия силни мачове (разбирай 2-4 мача) или когато изненадаме някой силен съперник. Надежда, този е добър, онзи перспективен, другия става, и т.н. Трябва да стане ясно, че този национален отбор е тръгнал леко нагоре, но няма как да стигне далеч само с тези футболисти. Футболът ни има нужда от голяма промяна, за да имаме в близките 5-6 години национален отбор, с който да се гордеем.
Забравих да добавя Тонислав Йорданов към тези, на които трябва да се дава шанс. Бъдете здрави!
Благодаря за добрия коментар с още по-добрите аргументи. Споделям мнението ви донякъде! Поздрави!
[…] Ние, от “Ритнитопъ”, посочихме към Митов още на 10-и септември, когато написахме, че той е един от играчи…. Тогава много от “експертите” не се впечатляваха […]