Press "Enter" to skip to content

Финансово отвличане – как паричният излишък може да убие един клуб

Даниел Серехидо със специален материал за “Ритнитопъ”. Темата? Финансовото отвличане във футбола!

Все по-често се случва богати хора, които често, но погрешно, се наричат “бизнесмени”, да бъдат привлечени от ямата за пари, каквато е футболът. Олигарси, шейхове и други подобни все по-често си позволяват да купуват футболни клубове. Макар че в някои случаи зад тези странни покупки може да стоят нелегитимни причини, в повечето случаи това поведение се дължи основно на факта, че на тези хора не им е останало нищо друго за купуване. Да притежаваш футболен клуб е забавно и готино. А освен това е и редовен актив в арсеналите на много милиардери от магнетични мадами. Така че, защо не?

От другата страна на уравнението, много футболни клубове са в драматично икономическо положение и отчаяно се нуждаят от финансови инжекции, просто за да оцелеят. Така че имаме взаимоотношения, които вместо да отразяват сърцето на общността и феновете, отразяват желанията на водачите и световните икономически тенденции.

Бившият собственик на “Чесли” Роман Абрамович бе един от най-силните на трансферния пазар през последните години. Интересно е да се наблюдава ерата след него.

Така започва един брак, макар и фиктивен, в който няма абсолютно никаква любов, а по-скоро токсична зависимост, като всички клаузи са написани от една от страните, която е уведомена, че в случай на евентуален развод богатата страна ще продължи напред някъде другаде, но клубът ще изчезне.

Коренът на проблема се крие дълбоко в система, която напълно изключва традициите, феновете и футбола от уравнението и позволява на богати хора да идват и да похищават финансово исторически институции с много малък контрол и под вечната заплаха от фалит. Система, която не разбира социалната част на футболния клуб и разчита единствено на желанията на този, който плаща, независимо колко абсурдно звучат те от гледна точка на бизнеса.

Авторът на материала: Даниел Серехидо!

Защо използвам термина “финансово отвличане”? Просто, тъй като тези хора са толкова богати, че не им се налага да се грижат за пари, те абдикират от ефективността и започват да изграждат огромни организации с десетки нищо не значещи свръхплатени директори – често приятели помежду си – създавайки институции с абсурдни финансови показатели, които са 100% зависими от техните пари. Следователно не са необходими бизнес таланти или устойчиви процеси и впоследствие няма друга стратегия освен мениджърите да харчат пари, сякаш няма да има утре – защото истината е, че няма да има утре!

Много клубове се превърнаха в играчки, управлявани с пирамидална некомпетентност, увенчана от собственик, който не гледа на клуба като на бизнес. Следван от мениджъри, които гледат на него като на бизнес, но за себе си. И така до треньорския екип, на който се плаща не само да тренира, но и да бъде изкупителна жертва в случай на провал.

В България имаше цели 24 треньорски рокади през изминалия сезон.

И, проблемът на този модел е, че той се затвърждава, защото когато на собственика му омръзне играчката, която не е устойчива без неговата финансова подкрепа, клубът трябва незабавно да намери нов собственик със същото мислене, който да изчисти бъркотията. В противен случай може да се стигне до банкрут.

Допълнителен проблем е широко разпространената версия за връзки с обществеността, състояща се в това, че повечето хора вярват, че има пряка връзка между заплащането и победата, но всъщност това не е точно. Единственото сигурно е, че правилно и редовно разпределяните пари могат да убедят хората, че това, което е лъжа, е истина.

Мнозина, включително и аз, смятахме, че решението на УЕФА за финансов феърплей, тестовете на собствениците и други финансови правила могат да сложат край на някои от тези практики на финансов допинг, които опорочават състезанията и поставят добре управляваните клубове, спазващи закона, в неравностойно положение спрямо клубовете с лошо управление, но с финансов допинг.

Въпреки това регламентът, който изглежда справедлив, рядко се прилага правилно, а тестовете на собствениците са шега, която лесно може да се заобиколи с помощта на прост корпоративен инженеринг.

Все пак би било наистина несправедливо да се поставят всички богати хора под един знаменател, но е задължително да се въведат строги правила и контрол на всички нива, като се започне от прилагането на финансовите правила, създаването на нови, които да гарантират устойчивостта на бизнеса в средносрочен план, като се изискват надеждни бизнес планове с гаранция, покриваща загубите – предварително – поне за 5 години. Или просто като се въведе задължителна форма на модел на собственост, като например правилото 50+1%.

Мнението на “Ритнитопъ”: Мисията на “Ритнитопъ” не е просто да показва проблемите в българския футбол, но и да дава решения за тях. Един от начините да достигнем до най-добрите решения е давайки трибуна на специалисти като Даниел Серехидо!

Серехидо прекара известно време в “Ботев” (Пловдив), където бе член на борда на директорите и CEO на клуба. Тогавашният изпълнителен директор на “канарчетата” напусна клуба, защото действията на ръководството не отговаряха на това, което той е възнамерявал да се случи в Пловдив.

Трябва да отбележим, че Серехидо има солиден футболен опит и то на ръководни позиции, като най-голямо впечатление прави ролята му в испанската Ла Лига като ръководител отдел “Бизнес развитие и стратегия” за Източна Европа.

До средата на миналия месец Серехидо бе част от управата на ФК Крумовград, който успя да се класира във Втора лига.

More from Пробмлематика в българския клубен футболMore posts in Пробмлематика в българския клубен футбол »

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.