Даниел Серехидо със специален материал за “Ритнитопъ”. Темата? Финансовото отвличане във футбола!
Все по-често се случва богати хора, които често, но погрешно, се наричат “бизнесмени”, да бъдат привлечени от ямата за пари, каквато е футболът. Олигарси, шейхове и други подобни все по-често си позволяват да купуват футболни клубове. Макар че в някои случаи зад тези странни покупки може да стоят нелегитимни причини, в повечето случаи това поведение се дължи основно на факта, че на тези хора не им е останало нищо друго за купуване. Да притежаваш футболен клуб е забавно и готино. А освен това е и редовен актив в арсеналите на много милиардери от магнетични мадами. Така че, защо не?
От другата страна на уравнението, много футболни клубове са в драматично икономическо положение и отчаяно се нуждаят от финансови инжекции, просто за да оцелеят. Така че имаме взаимоотношения, които вместо да отразяват сърцето на общността и феновете, отразяват желанията на водачите и световните икономически тенденции.
Така започва един брак, макар и фиктивен, в който няма абсолютно никаква любов, а по-скоро токсична зависимост, като всички клаузи са написани от една от страните, която е уведомена, че в случай на евентуален развод богатата страна ще продължи напред някъде другаде, но клубът ще изчезне.
Коренът на проблема се крие дълбоко в система, която напълно изключва традициите, феновете и футбола от уравнението и позволява на богати хора да идват и да похищават финансово исторически институции с много малък контрол и под вечната заплаха от фалит. Система, която не разбира социалната част на футболния клуб и разчита единствено на желанията на този, който плаща, независимо колко абсурдно звучат те от гледна точка на бизнеса.
Защо използвам термина “финансово отвличане”? Просто, тъй като тези хора са толкова богати, че не им се налага да се грижат за пари, те абдикират от ефективността и започват да изграждат огромни организации с десетки нищо не значещи свръхплатени директори – често приятели помежду си – създавайки институции с абсурдни финансови показатели, които са 100% зависими от техните пари. Следователно не са необходими бизнес таланти или устойчиви процеси и впоследствие няма друга стратегия освен мениджърите да харчат пари, сякаш няма да има утре – защото истината е, че няма да има утре!
Много клубове се превърнаха в играчки, управлявани с пирамидална некомпетентност, увенчана от собственик, който не гледа на клуба като на бизнес. Следван от мениджъри, които гледат на него като на бизнес, но за себе си. И така до треньорския екип, на който се плаща не само да тренира, но и да бъде изкупителна жертва в случай на провал.
И, проблемът на този модел е, че той се затвърждава, защото когато на собственика му омръзне играчката, която не е устойчива без неговата финансова подкрепа, клубът трябва незабавно да намери нов собственик със същото мислене, който да изчисти бъркотията. В противен случай може да се стигне до банкрут.
Допълнителен проблем е широко разпространената версия за връзки с обществеността, състояща се в това, че повечето хора вярват, че има пряка връзка между заплащането и победата, но всъщност това не е точно. Единственото сигурно е, че правилно и редовно разпределяните пари могат да убедят хората, че това, което е лъжа, е истина.
Мнозина, включително и аз, смятахме, че решението на УЕФА за финансов феърплей, тестовете на собствениците и други финансови правила могат да сложат край на някои от тези практики на финансов допинг, които опорочават състезанията и поставят добре управляваните клубове, спазващи закона, в неравностойно положение спрямо клубовете с лошо управление, но с финансов допинг.
Въпреки това регламентът, който изглежда справедлив, рядко се прилага правилно, а тестовете на собствениците са шега, която лесно може да се заобиколи с помощта на прост корпоративен инженеринг.
Все пак би било наистина несправедливо да се поставят всички богати хора под един знаменател, но е задължително да се въведат строги правила и контрол на всички нива, като се започне от прилагането на финансовите правила, създаването на нови, които да гарантират устойчивостта на бизнеса в средносрочен план, като се изискват надеждни бизнес планове с гаранция, покриваща загубите – предварително – поне за 5 години. Или просто като се въведе задължителна форма на модел на собственост, като например правилото 50+1%.
Мнението на “Ритнитопъ”: Мисията на “Ритнитопъ” не е просто да показва проблемите в българския футбол, но и да дава решения за тях. Един от начините да достигнем до най-добрите решения е давайки трибуна на специалисти като Даниел Серехидо!
Серехидо прекара известно време в “Ботев” (Пловдив), където бе член на борда на директорите и CEO на клуба. Тогавашният изпълнителен директор на “канарчетата” напусна клуба, защото действията на ръководството не отговаряха на това, което той е възнамерявал да се случи в Пловдив.
Трябва да отбележим, че Серехидо има солиден футболен опит и то на ръководни позиции, като най-голямо впечатление прави ролята му в испанската Ла Лига като ръководител отдел “Бизнес развитие и стратегия” за Източна Европа.
До средата на миналия месец Серехидо бе част от управата на ФК Крумовград, който успя да се класира във Втора лига.
[…] Финансово отвличане – как паричният излишък може да… […]