Методът “БАЩИЦА”. Защо това е проблем за българския футбол?

Нека разгледаме проблемите на българския футбол при метода „Бащица“!

Преди няколко дни от футболен клуб “Локомотив” (Пловдив) публикува революционно предложение за управлението и финансирането на спорта в Бъгария.

Тъй като вече трудно може да се намерят сериозни хора, които да инвестират във футбол, или както цяло в спорт, новото ръвкодство на пловдичани се обърна с предложение към държавата и останалите професиоанални клубове.

В него се упоменава, че финансповте балгодетели на клуба са готови да инвестират собствени средства за направата на тренировъчна база върху общински терен, като в посредстовм с това, издържат и развиват футболния отбор. В замяна упрвителното тяло иска да бъдае компенсирано с данъчни обещетения или с имоти, които да помагат за развитието на клуба.

Ако това предложение бъде прието, както от държавата, така и останлите футболните клубове, ще се отоври врата, която ще доведе до много спонсори и рекламодатели, такива каквито липсват в родната „А“ група. Също така, може да доведе до премахването на модела на управалние тип „Бащица“, който се оказва все по-неуспешен в последните години.

Точно поради липсата на такъв управленски метод, едно от топ пет първенствата в Европа, Бундеслигата, е толкова печелившо. Методът на управление там се нарича „50+1“ и ще обясним на кратко, как работи той.

Описание на правилото 50+1

Постоянният растеж на Бундеслигата е възможен до голяма степен чрез избягване на инжекциите в брой, които превърнаха средни клубове от Висшата лига като Манчестър Сити в гиганти на трансферния пазар. Спазвайки правилото 50+1 на германската футболна федерация, всички клубове в Бундеслигата имат един и същ мажоритарен собственик – своите фенове, които поддържат контрол върху 50 процента от акциите плюс един.

Правилото 50+1 е неформален термин, използван за обозначаване на клауза в правилника на Deutsche Fußball-Liga (Германската футболна лига). Клаузата гласи, че за да получи лиценз за състезание в Бундеслигата, клубът трябва да притежава мнозинство от собствените си права на глас. Правилото има за цел да гарантира, че членовете на клуба запазват цялостния контрол, като притежават 50% от акциите, +1 акция, защитавайки клубовете от влиянието на външни инвеститори.

Преди 1998 г. футболните клубове в Германия бяха собственост на асоциации на членове. Това означаваше, че клубовете се управляваха като организации с нестопанска цел и частната собственост не беше разрешена при никакви обстоятелства. Това се промени след решение на Германската футболна асоциация (DFB) през октомври 1998 г., което позволява на клубовете да преобразуват своите футболни отбори в публични или частни дружества с ограничена отговорност.

Въпреки това, “правилото 50+1” изисква клубът майка да притежава поне 50% плюс една допълнителна акция от футболната компания, като се гарантира, че членовете на клуба все още притежават по-голямата част от правата на глас.

Правилото 50+1 означава, че германският футбол избягва икономическата нестабилност, която идва от предприемачи с дълбоки джобове, които се впускат, за да закупят клуб. Такива договорености се влошават поне толкова често, колкото работят (вижте: Нюкасъл Юнайтед, Портсмут).

Това е политика, която се сгъва в общата стратегия на Бундеслигата за избягване на рискове. Докато клубовете на континента с удоволствие хващат парите, които могат да получат, без много да се притесняват как ще се измъкнат от дългове, правилата в Германия принуждават клубовете да спазват строга финансова линия.

Купете сега, задавайте въпроси по-късно – няма да се случи в Бундеслигата. Ключовият въпрос е да се види дали даден клуб има ликвидност, за да му позволи да играе през предстоящия сезон, като се подчерта, че нито един клуб не е освободен, независимо от неговия ръст. DFB се уверява, че системата за лицензиране не работи по начин, който някой просто написва писмо и рисува цветя около числата. Те се уверяват, че всички цифри са надеждни, защото трябва да бъдат проверени от професионални счетоводители и одитори.

Клубове, които не се справят добре с финансовите си прогнози, се глобяват и им отнемат точки. Изпълнителният директор на Бундеслигата Кристиан Зайферт каза:

“Имате страхотни и сериозни инвеститори, но въпросът е: Какво ще стане, ако имате инвеститори, които може би имат само краткосрочен интерес, които искат да търгуват с акциите си в клубовете? Вместо това лигата предпочита да гарантира, че конкуренцията като цяло става по-силна. Инвестициите помагат на повече от един клуб, което може да е добро за феновете, но лошо за [цялостното] състезание“.

– заяви Зайферт

С други думи, формулата на германския футбол – хармония от фенове и платежеспособност!

Изключения

В случаите, когато дадено лице или компания е финансирало значително клуб за непрекъснат период от 20 години, е възможно това лице или компания да притежава контролен дял в клуба. Това изключение се отнася най-вече за Bayer 04 Leverkusen (собственост на фармацевтичната компания Bayer) и VfL Wolfsburg (собственост на автомобилния производител Volkswagen), тъй като те са били собственост на техните компании-майки от самото им създаване преди Бундеслигата.

Наскоро SAP съоснователът Дитмар Хоп получи разрешение да получи контрол над бившия си младежки клуб от 1899 г. Хофенхайм. Но и в трите случая собствеността все още е базирана на общността.

Критика

Правилото е критикувано многократно. Един от най-явните противници на правилото е президентът на Хановер 96 Мартин Кинд, който твърди, че правилото може да е в нарушение на правото на ЕС за конкуренцията. През 2009 г. Хановер представи предложение за промяна на правилото 50+1, но то беше отхвърлено с мнозинство, като 32 от 36 клуба гласуваха против предложението.

Ефективността на правилото също беше поставена под въпрос след възхода на РБ Лайпциг. Въпреки че теоретично е възможно да станете член с право на глас в асоциацията, източногерманският отбор си запазва правото да отхвърли всяка молба за членство, без да посочва причина. В резултат на това РБ Лайпциг има само шепа членове, повечето от които са агенти на Red Bull GmbH. Критиците също така отбелязват, че годишният членски внос е сравнително скъп в сравнение с други клубове.

Ползата за феновете

Здравата финансова основа на Бундеслигата означава, че богатството е доста равномерно разпределено. Никой отбор не може да похарчи значително повече от друг. Нетният резултат: Относителният паритет управлява лигата.

Въпреки че Байерн Мюнхен спечели титлата 10 пъти през последното десетилетие, четири други отбора също я спечелиха, а състезанието за вътрешна купа, DFB-Pokal, имаше 11 различни финалисти през този период.

„Трябва да останем забавни. Смятаме, че колкото по-забавно и непредсказуемо е състезанието, толкова повече ще развълнува феновете. Докато достойнствата на паритета са спорни, ефектите му изглежда насърчават продажбите на билети в Германия. Бундеслигата поставя рекорди по посещаемост за седем години подред.”

– заяви шефът на Бундеслигата.

Клубовете от Бундеслигата твърдят, че не биха вдигнали много цените, дори и да могат. На върпос, защо не увеличиават цените на билетите, отговорът беще, че ще се загубят пари от спонсори, защото искат те да видят пълни стадиони. Тази стратегия се отплаща. Смята се, че Бундеслигата получава повече спонсорски пари – около 800 милиона долара годишно – от която и да е друга лига.

Така че не трябва да е изненада, че посещаемостта в Германия е най-високата в Европа. Средно 41 900 зрители идват на всеки мач от Бундеслигата, надминавайки английската Висша лига (35 600), испанската Примера дивисион (28 500), италианската Серия А (25 300) и френската Лига 1 (21 000) .

И това не е бригадата за сандвичи със скариди. Мачовете от Бундеслигата са празнични поводи за “истински фенове”, както се казва, извлечени от много по-голяма социално-икономическа демографска група от другите лиги.

Някои отхвърлят бума на посещаемостта в резултат на това, че Германия беше домакин на Световното първенство през 2006 г.

“Почти винаги е голям тласък за националното първенство. Подобрявате стадионите и ги правите много привлекателни и карате хората да се вълнуват от футбола. Но ако [посещаемостта] намалее след няколко години, трябва да задавате въпроси.“

В Германия никой не задава тези въпроси. Като е приятелски настроен към феновете и прави футбола достъпен, Бундеслигата се превърна в най-печелившата лига в света. Въпреки че все още не печели повече от EPL.

Хубаво е да си фен в Германия. Не само получавате състезателни мачове, но и не е нужно да поставяте голяма вдлъбнатина в портфейла си, за да подкрепите любимия си отбор. Тъй като феновете притежават контролираща собственост върху своите клубове, те могат да поддържат цените на билетите достъпни – средно около $28, приблизително същото като билет за MLS и по-малко от половината от достъпа за EPL мач.

– каза английският спортен икономист Стефан Шимански.

Малко цифри, за да се докаже успеха от този вид управление.

3,8 млрд евро са генерираните приходи от 18-те клуба от Бундеслигата. 194 млн евро е сумата, инвестирана в развитието на младежта от професионалиста

Клубове – увеличение от около 8 милиона евро спрямо предния сезон. 726 млн евро са генерираните приходи от 18-те клуба в Бундеслига 2. 1,4 млрд евро е общият размер на данъците и митата, платени на финансовите власти и социалните институции за сигурност от 36-те професионални клубове. 52,786 човека също бяха наети на работа пряко или косвено в Бундеслига или Бундеслига 2.

Мнението на “Ритнитопъ“: Вижда се, че при правилно изграден метод на работа. Футболът – и като цяло и спорта – могат да се преврънат в много печеливши институции.

Тук трябва да се отбележи, че и за да бъде ефективен този метод, трябва да има и необходимата инфраструктура, която е на път да бъде изградане в Пловдив в лицето на двата гранда “Локомотив” и “Ботев”.

Призива ни към всички управлявващи е, да помагат, а не да пречат на развитието на футбола и спорта. Все пак това дава отражение върху лиспата на кадри и успехи в българския спорт.

Методът 50+1 е само един от печелившите в топ първенствата на Европа. Вижда се, че е и футболен клуб “Левски” искат да се отърват от този метод „Бащица“. И нека не се лъжем, че подобен ход ще доведе до още повече инвеститори и рекламодатели в България и спорта.