Англия: следващата стъпка е трофей!

Английският национален отбор е сред най-осмиваните, заради вечните си нереализирани надежди за трофей на голям форум. Златните медали от 1966 година са толкова далеч, че не са особено чувство за гордост за страна, която се определя за родина на футбола.

Последните две участия на “трите лъва” на национални футболни финали дават повод за оптимизъм. Селекционерът Гарет Саутгейт сякаш е изправен пред последното си участие на голям форум като мениджър на Англия.

Но настроението на Острова – както винаги – ще бъде футболно. Фен зони ще се намерят във всеки голям или малък град. Населението от 56 милиона души ще се интересува от Световното в Катар почти в максимален процент.

Фен зоната в Хайд Парк, Лондон, по време на мача Англия-Хърватия през 2018 г.

Пътят към Катар’22

Не пропускайте всяка сутрин от 9:30 представяне за поредния отбор от Световното първенство!

Англия беше в Група “I” от световните квалификации в зона Европа. Противниците на “трите лъва” бяха Полша, Унгария, Сан Марино, Андора и Албания.

Младият отбор на Гарет Саутгейт просто се разходи из групата. Англичаните записаха 8 победи и 2 равенства. Единствено Полша и Унгария измъкнаха точици от тоталния фаворит в групата.

Хари Кейн се превърна в голмайстор както за отбора си, така и за целия квалификационен цикъл. С неговите 12 гола нападателят на “Тотнъм” подели лидерската позиция с Мемфис Депай.

Англия на Мондиал

Първото участие на островитяните е чак през 1950 г. в Бразилия. Причината – Англия не е член на ФИФА преди това. Преди триумфа през 1966 г. “трите лъва” два пъти отпадат още в групите (в Бразилия’50 и Швеция’58), но и два пъти достигат до 1/4-финали (в Швейцария’54 и Чили’62).

Англия три пъти не е успявала да се класира за Световно първенство. 70-те години не са най-успешните за страната – през 1974 г. и 1978 г. селекциите на Алфи Рамзи и Доналд Риви не достигат до финалите.

Превъзнасянето по триумфа на англичаните през 1966 г. напомня на нашия поглед към бронзовата 1994 г.

Само три пъти пък англичаните са били част от финалната четворка на турнира. Два пъти финишират на четвъртото място (1990 г. в Италия и 2018 г. в Русия), а веднъж, както стана ясно, печелят турнира – на родна земя през 1966 г.

Статистиката е живото доказателство, че англичаните не са най-изкусните участници на световни първенства, колкото и да претендират за това. Но в последно време английските футболисти показват най-важното – постоянство, така че не изключваме техните шансове за триумф на идния шампионат.

Добрите практики на федерацията

Освен инвестициите в най-добрата футболна методика в школите, която дава резултати, англичаните трансформираха женския футбол до невиждани висоти.

Най-посетеният мач на голям форум при дамите е именно при домакинството на Англия на Евро 2022. На 31 юли тази година 87 192 души изгледаха триумфа на англичанките във финалната среща, в която опонент бе Германия (победа с 2:1 след продължения).

Истински празник създават феновете на Острова и при футболът за жени.

Футболната асоциация на Англия работи в тясно сътрудничество с държавата. Футболът е обявен за национален спорт в страната, което обяснява достатъчно защо финансирането е толкова голямо. Всъщност, именно чрез държавната политика спрямо спорта, футболът в Англия се превръща в този частен продукт, който наблюдаваме днес.

Звездите в турнира

Голмайсторът Хари Кейн, който е и капитан на отбора, трябва да поведе отбора си към успех. Десетката на “Тотнъм” навлиза във форма.

Кейн ще има нужда от своя партньор. Рахийм Стърлинг е доста подценявана фигура, но познанството между двамата на терена е незаменимо за Гарет Саутгейт. Когато Кейн прави залъгващи движения, той освобождава пространства за бързоногото крило. Стърлинг отвръща с решаващи пасове, както и един съмнителен компонент – умението му да печели дузпи, които Хари реализира.

Фил Фоудън и Мейсън Маунт са другите двама футболисти, които трябва да допринесат с енергията си в нападение. Крилото на “Манчестър Сити” е във феноменална форма през този сезон. Маунт започна да открива най-добрите си дни, откакто Греъм Потър застана начело на “Челси”.

Мнението на “Ритнитопъ”: Парадоксално или не, този отбор на Англия е все още много млад, но сякаш се чувства изхабен. Като че ли това е последният шанс за Гарет Саутгейт да триумфира на голям форум. Но дори и това да не се случи, младият специалист създаде неповторима атмосфера в съблекалнята, на която се подчинява всеки един футболист. Той ще остави богато наследство, разбира се ако това е последната му изява като наставник на “трите лъва”.