Постиженията на българския футбол от 1960 до 1980 година

Нека си спомним за великите постижения на българския футбол между 1960 и 1980 година

Развитието на футбола в България преминава през периоди, които носят отличия, гордост, радост и сълзи от щастие. Има и моменти, в които си мислим, че това е един кошмар, който няма край. Дали поставеният на пауза български футбол отново някога ще достигне постиженията от периода 1960 -1980 г?

Нека оставим българския футбол през ХХI век настрана и разкажем приказката от XX век, която всички ценители на играта трябва да знаем.

Имало едно време малка България, която на футболната карта заемала едно голямо и почетно място. Независимо от лошата социално-икономическа ситуация в страната, спортният хъс, който българските футболисти имали, бил на ниво, далеч от това в момента. Спортът бил нещо незаменимо, талантът бил поощряван, а треньорите знаели как да повеждат отбора си към победи. Имало е и държавна подкрепа за българските футболисти.

60-те години на миналия век били първите златни времена за футболната ни история. През 1953 г. е отхвърлена системата ДСО (сборен отбор на доброволните спортни организации) и младите футболисти започват развитието си. Тези години дават възможност на отборите ни да мерят сили с международни отбори и да участват на големите форуми. ЦДНА (София) дебютира на европейската клубна сцена през 1956 г. срещу “Динамо” (Букурещ).

1962 година. Годината, в която се класираме за първото си Световно първенство, след победа над Франция в квалификациите. “Петлите” завършват трети на Мондиала, провел се четири години по-рано.

През сезон 1967/1968г., ЦСКА “Червено знаме” (София) постига победа над “Интер” (Милано) на полуфиналите на Купата на европейските шампиони. По това време италианският отбор е считан за най-силния в цяла Европа.

Поради успехи на българските отбори, стадион “Васил Левски” е реконструиран през 1966г.

В периода 1965-1970г., националният отбор на България сбъдва мечтите на феновете. Под ръководството на д-р Стефан Божков България изиграва едни от най-запомнящите си мачове. Сред тях е и двубоят срещу Белгия – решаващ мач за класиране на Световното първенство в Англия през 1966 г. Националният отбор побеждава с 2:1 след брилянтно представяне на Георги Аспарухов – Гунди. България елиминира отбори като Нидерландия, Португалия и Полша и вече разполага с футболисти на много високо ниво, доказали се пред родните фенове.

Няма как да не споменем имена: Добромир Жечев, Димитър Пенев, Георги Аспарухов, Никола Котков, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев – Чико и Петър Жеков. Те повеждат националния отбор до нови висоти – сребърен медал от Олимпиадата през 1968 г. и поредно участие на Световното първенство в Мексико през 1970 г.

Клубните ни отбори също се катерят по стълбата на успеха.

ЦСКА “Септемврийско знаме” показва страхотни резултати, след като три пъти отстранява действащ европейски клубен шампион. “Барселона” губи от пловдивския “Тракия“, а скоро и “Байерн Мюнхен” е споходен от подобна съдба. През 1979 г. “Локомотив” (София) отстранява “Динамо” (Киев). Този двубой за малко да доведе до голям скандал между България и СССР. “Левски” на Георги Аспарухов – Гунди, прави истински фурор по това време. “Сините” успяват да отстранят “Аякс” след изпълнението на дузпи, вкарват пет гола на ,,Барселона” и елиминират на два пъти отбора на “Щутгарт“. “Марек” побеждава “Байерн” (Мюнхен) в Дупница.

За всяка държава участието на световен шампионат е запомнящ се момент. В периода 1960-1980 г. България участва три пъти на Световно първенство. 

Имената, които носят със себе си успехи и гордост за страната ни, са много. Тези хора добре знаели какви качества притежават. Но един отбор е нищо без треньор. Имената на наставниците от тези златни години и до днес се помнят.

Георги Берков например. Наричан още “белия орел”, Берков е бил футболист на ,,Локомотив” (София).  Именно със столичните “железничари” той достига и до Националната купа през 1953 година. Берков е единствения треньор, който извежда националния отбор до финал на Олимпиада – както вече спонемахме, това се случва през 1968 година в Мексико. 

Една от легендите на ЦСКА, а във впоследствие и отличен треньор, е Стефан Божков. Ръководи националния отбор в общо 34 мача. 

Във времена на огромен просперитет, се случва и огромна трагедия, която се помни и до днес. Загубата на легендите Георги Аспарухов и Никола Котков. За времето си, двете легенди носят на цялото българско футболно семейство много щастливи мигове.

Мнението на ,,Ритнитопъ” : Неслучайно започнах статията с изречението “Имало едно време…”. За жалост аз съм от поколението, което не е било свидетел на постиженията на великия български футбол. Любовта към играта, обаче, не се определя от добро или лошо представяне. Защото великите спомени, макар и написани толкова отдавна ни напомнят, че и ние някога сме били сред най-добрите.

Вярвам, че бъдещето на родния футбол е добро и някой ден ще видим България отново на футболната карта. А защо пък не и на футболния връх?

Прочетете и други наши материали, свързани с националния отбор на България през миналия век тук: https://ritnitop.bg/2022/08/26/bulgaria-road-to-france/