Разберете повече за Мартин Смоленски – Какви са целите пред младия футболист и защо победата над Лудогорец не го е изненадала?!
- Кой всъщност е Мартин Смоленски?
Това, което виждат хората, това съм аз. Надявам се да съм показал, че съм трудолюбив, упорит и не се отказвам от целите, които си поставям. С хората и приятелите си се стремя да съм добър и честен. А най-добре, разбира се, ме познават най-близките ми хора, семейството ми, които вярвам, че не съм разочаровал с нищо.

- Какви са целите ти в личен кариерен план? Къде би искал да играеш някой ден? В кое първенство и отбори, на които симпатизираш?
Моята най-голяма цел във футбола е да развия максимално своя потенциал и да покоря наистина големия футбол. Работя 24/7 за постигането на тази цел и силно вярвам, че е постижимо. Като отбор, на който симпатизирам извън България, това е Арсенал. Фен съм им от времето, когато в отбора бяха Санчес, Йозил, Жиру, Венгер… Силно се надявам този сезон да спечелят титлата с този млад и симпатичен отбор.
- Как се почувства след гола си срещу Левски?
Когато топката влезе във вратата бях най-щастливият човек на света. Моменти като този ти показват, че има смисъл от всичко, което си влагал като усилия и те мотивират да продължаваш да го правиш въпреки трудностите.
- Какви са целите на Пирин и каква е ситуацията в отбора? Как се чувстваш там?
Имах проблем с адаптацията първите няколко месеца, но след това падна малко напрежението в мен и започнах да показвам все по-добра игра. Момчетата са страхотни. Въпреки трудностите не спират и те да се трудят и да оставят сърцата си на терена. Смятам, че на отбора изобщо не му приляга позицията в класирането, на която се намира и се надявам да се изкачим възможно най-скоро.

- Имаш ли планове за скорошно завръщане в ЦСКА?
На този етап не мисля за това, защото тук работата и целта, която сме си поставили в момента е на дневен ред. Фокусиран съм в това да направя още по-добър полусезон от предния, а какво ще стане след това ще видим.

- Какво беше настроението след последната победа и то над Лудогорец? Разкажи ни малко как беше мача отвътре на терена.
Мачът беше изключително тежък, още повече, че предимно се защитавахме, но се бяхме подготвили психически, че това ще е един от най-трудните ни мачове, ако смятаме да вземем нещо от него. Отидохме с ясната нагласа да вземем нещо от този мач и успяхме да поднесем изненадата за много хора. Аз не съм изненадан, защото знам как и какво тренираме, знам какви са качествата на тази съблекалня и това беше просто резултатът от работата в подготовката и тренировките след нея. Когато се прибрахме в съблекалнята бяхме на седмото небе от радост, но сега е важно да се концентрираме върху предстоящите мачове срещу преките ни съперници в битката за оцеляване.

- Кои са любимите ти футболисти и имаш ли идол, от когото взимаш пример?
Честно казано през годините имах няколко любими футболисти. Като малък се възхищавах на Ван Перси, след това Алексис Санчес ме впечатляваше, когато беше в Арсенал. Има много футболисти, от които можеш да се учиш и точно това правя и аз. Все пак, ако трябва да дам едно конкретно име, това ще е Кристиано Роналдо, най-вече заради своята отдаденост и трудолюбие – качества, които смятам, че притежавам и аз в голяма степен благодарение на него.
- Защо избра на този етап да отидеш в Пирин? Сигурно е имало и други оферти. Как се стигна до трансфера?
До Пирин се стигна, след като тогавашният треньор Красимир Петров ме поиска. Тогава Петър Занев ми се обади да ми разкаже малко повече и скоро след това офертата за наем беше на Армията. От там ми се обадиха, обясниха ми, че това би било най-правилният ход на този етап и аз се съгласих. Радвам се, че надградих нивото спрямо миналата година и се надявам всяка година да надграждам.

- Какви според теб са проблемите в българския футбол? От къде започват?
Според мен лично всичко тръгва от юношеските школи, условия за тренировки, начин на работа с децата. Ставал съм свидетел на треньори, които крещят в лицата на 8-9 годишни момчета…Също така това, че на повечето деца не им е толкова интересно да тренират, а биха предпочели на бъдат на компютъра. Жал ми е много за това нещо и съм благодарен, че успях да изживея детството си в училищния двор с топката.
- Кой смяташ, че ще бъде шампион на България?
Повече от ясно е, че искам ЦСКА да е на първото място с титлата. Мисля, че шансът тази година е на наша страна и “червените” ще успеят да зарадват огромната фенска маса с това отличие!

- Каква специалност следваш, кога тренираш и как съчетаваш университета с футбола?
Уча в НСА. Първа година съм – специалност треньор по футбол. Тренираме предимно сутринта с отбора, като гледам да отида малко по‐рано от останалите, за да се подготвя по-добре за тренировката, защото се чувствам по-добре по този начин. Няколко пъти в седмицата ходя следобед на фитнес, но без да прекалявам, защото все пак натоварванията са доста големи и просто не би било разумно да се прекалява с работата. Няколко пъти като юноша имах този проблем с претренирането, но мисля, че сега намирам един хубав баланс и все по-добре започвам да опознавам тялото си. В университета съм на индивидуален план, тъй като няма как да смогна с всички тренировки и още повече, че живея в друг град. Все пак когато имам изпити правя всичко възможно да се подготвя и да ги взема.
- В социалните мрежи споделяш, че си имаш сериозна приятелка. Остава ли ти време за нея, за семейството и приятелите?
Честно казано, откакто съм в Благоевград доста рядко се виждам с приятелите си, просто все не остава време, много трудно се съчетава това, тъй като искам да се видя със семейството си, когато съм в София. Също така често се налага да направя възстановяване, когато се прибера, тъй като почивката ни е в деня след мача, но те ме разбират напълно и са много наясно с нещата. С моята приятелка след по-малко от месец правим 5 години заедно. Изключително голям късметлия съм с това момиче и сме много щастливи. На нея, както и на цялото ми семейство съм изключително благодарен за подкрепата и любовта, която ми дават всеки ден.
- Какво би пожелал на феновете на “Ритнитопъ”?
Бих им пожелал да са живи и здрави, да се наслаждават на любимата игра и да бъдат добри хора.
Мнението на Ритнитопъ: Представихме ви Мартин Смоленски в една по-различна светлина. Такъв, какъвто е! Истински! Дано успее да развие потенциала си! Ние му желаем само успехи и покоряване на върхове!
Be First to Comment