През сезон 2003/2004 “Арсенал” успява да спечели Висшата лига без нито една загуба. 26 победи и 12 равенства. Рекорд, който стои и до днес.
Арсенал, воден от легендарния треньор Арсен Венгер, блестеше по футболните терени. Те достигнаха полуфиналите за ФА Къп и Купата на Лигата, както и четвъртфиналите в Шампионската лига. Най-голямата им звезда Тиери Анри заби 39 гола във всички турнири. Днес ще проследим какво се случва в момента с някои от замесените в този невероятен рекорд.
Арсен Венгер
През 2018 г., след 22 години начело на “Арсенал”, Арсен Венгер напусна отбора на сърцето си. Впоследствие заработи за ФИФА, като стана неин ръководител за глобалното развитие на футбола. Най-скорошната информация гласи, че 73-годишният французин ще работи съвместно с Индия за развитието на футболни таланти, докато националната федерация се опитва да промени своята “идентичност и философия”. Французинът е един от най-големите поддръжници на идеята да има световно първенство през 2 години, а не през 4.
Патрик Виейра
В този отбор на “Арсенал” френската връзка определено беше доста силна. Виейра изкара 9 години в клуба, а след това последваха трансфери в “Ювентус”, “Интер” и накрая през сезон 2010/2011 в “Манчестър Сити”. Там, две години по-късно, стартира треньорската си кариера във втория отбор на “гражданите”. След това Виейра изкара периоди в “Ню Йорк Сити” и “Ница”, а от 2021 г. води отбора на “Кристъл Палас”.
Тиери Анри
Тиери Анри не спираше да бележи за “Арсенал”. Правеше го с лекота и за това си заслужи любовта на публиката. Той, обаче, мечтаеше да триумфира в Шампионската лига и след като не успя да го направи с “топчиите”, премина в Барселона. Той изпълни целта си и също спечели любовта на феновете. През 2012 г. се завърна в “Арсенал” под наем от “Ню Йорк Ред Булс”. В САЩ завърши и кариерата му две години по-късно.
През 2016 г. започна треньорската му кариера. Два пъти беше асистент в белгийския национален отбор, водеше канадския шампион “Монреал”, както и тимът, от който започва кариерата му – “Монако”. Към този момент не води никой отбор, но редовно е канен да коментира големи футболни сблъсъци. След като Белгия остана без треньор след отчайващото представяне на Световното първенство в Катар, легендарният французин изяви желание да наследи Роберто Мартинес. Белгийската федерация, обаче, реши да заложи на Доменико Тедеско.
Йенс Леман
Още в първата си кампания за “артилеристите” Йенс Леман изигра всички 38 мача в първенството. Изкара пет сезона в “Арсенал”, премина за две години в “Щутгарт”, а през 2011 г. се завърна в Лондон, за да завърши кариерата си в отбора на сърцето си. Впоследствие стана треньор на вратарите в “Арсенал”, беше помощник-треньор в “Аугсбург”, а за последно беше част от борда на “Херта” (Берлин).
Робер Пирес
През този невероятен сезон Пирес беше използван предимно по лявото крило. Така той успя да вкара 19 гола във всички турнири и развали усмивките на толкова много защитници. Изкара шест сезона в “Арсенал”, а след това премина във “Виляреал”. Той остана недоволен от решението на Арсен Венгер да го пусне в игра само за 18 минути на финала на Шампионската лига в Париж. Част от причината за малкото игрово време на франзузина беше червеният картон на Йенс Леман. След престоя си в Испания отиде в “Астън Вила”, а през 2014 г. замина за Индия, за да завърши кариерата си там. В момента се подвизава като коментатор на големи футболни мачове, подобно на много от неговите съотборници.
Ашли Коул
Със своите 32 мача във Висшата лига през сезона, Ашли Коул се превърна в титулярния ляв бек на отбора. Честите му включвания в атака помагаха много на нападателите. За “Арсенал” той изигра 156 двубоя, преди да премине в градския съперник “Челси”. След престоя си при “сините” Коул изкара период в “Рома” и “ЛА Галакси”, а през 2019 г. завърши кариерата си в “Дарби Каунти”, където след това беше в треньорския щаб на Франк Лампард. Следват периоди в академията на “Челси”, в националния отбор на Англия до 21 г. и в “Евертън”, където отново е помощник на Франк Лампард.
Сол Кембъл
Големият Сол Кембъл бе тарторът в защитата на “Арсенал”. Изигра 35 мача в шампионата и отбеляза един гол. През 2006 г. напуска в посока “Портсмут”, където изиграва три сезона. Следва кратък престой в “Нотс Каунти” и завръщане в любимия “Арсенал”. През 2010 г. подписва с “Нюкасъл”, където завършва кариерата си през 2011 г. Започва да се занимава с треньорство като води различни тимове, последният от които е “Саутенд Юнайтед”. Напуска през лятото на 2020 г.
Коло Туре
Със силната игра на Сол Кембъл и Коло Туре “Арсенал” остана непобеден в лигата. През 2009 г. се присъединява към “Манчестър Сити”, а впоследствие играе за “Ливърпул” и “Селтик”. През 2017 г. прекратява кариерата си и влиза в треньорския щаб на отбора на Кот д’Ивоар до 23 години, както и за Купата на африканските нации. През тази година е назначен и за технически асистент в “Селтик”. През 2019 г. се присъединява към “Лестър”. На 29-ти ноември 2022 г. застава начело на “Уигън Атлетик” с договор за три години, но само след два месеца след поредица от загуби е уволнен.
Денис Бергкамп
През този сезон Денис Бергкамп е използван повече като втори нападател. На 35-годишна възраст това е един от последните му сезони. Все пак вкарва четири гола и допринася за така ценната титла. През 2006 г. след загубения финал от “Барселона” прекратява кариерата си. След пенсионирането си Бергкамп заявява, че няма да се насочи към треньорството, а ще се съсредоточи върху пътувания и прекарване на време със семейството си. Въпреки това през 2008 г. изкарва своята треньорска диплома и поема роля на стажант в бившия му клуб “Аякс”. През 2011 г. официално става помощник-треньор на първия отбор. През декември 2017 г. е уволнен.
Жилберто Силва
Със своите 32 мача Жилберто Силва изиграва важна роля по пътя към титлата. Здрав и борбен на терена, без да позволява на съперника да владее спокойно топката. Изиграва 170 срещи за шестте си сезона в “Арсенал” и завинаги остава член на “Непобедимите”. През 2008 г. напуска Англия в посока южната ни съседка Гърция, заигравайки за “Панатинайкос”. През 2011 г. се завръща в родната си Бразилия, подписвайки първо с “Гремио”, а после с “Атлетико Минейро”, където завършва и кариерата си. Силва е патрон на “The Street League” – благотворителна организация за бездомни хора и бежанци. През 2014 г. работи като експерт в ESPN. Две години по-късно става технически директор на “Панатинайкос”, но бързо напуска. Запален музикант е и свири на мандолина и китара. Интересен факт за него е че има гигантски мравояд, който нарича “Моят малко по-космат брат”.
Лорън
Лауреано Майер изиграва 32 двубоя в първенството, тъй като беше глобен и наказан за четири мача за словесната си обида към Рууд ван Нистелрой след пропуснатата дузпа на “Олд Трафорд”. Въпреки това камерунецът с испанско гражданство помогна много в защита и днес гордо носи званието си като един от “Непобедимите”. Напуска “Арсенал” през 2007 г., подписвайки с “Портсмут”, където отново е съотборник със Сол Кембъл. През 2010 г. преминава в “Кордоба”, където завършва и кариерата си. Днес Лорън е легенда на “артилеристите” като редовно посещава стадион “Емирейтс”. Посланик е на “Арсенал” в Африка и е технически експерт на ФИФА. В момента работи като телевизионен коментатор.
Фредерик Люнберг
Фреди Люнберг изиграва 30 мача през сезона на дясното крило. Бележи три попадения, с които дава своя принос за спечелването на титлата. През 2007 г. напуска в посока “Уест Хям Юнайтед”. Играе до 2014 г. като се пенсионира на 37-годишна възраст. През 2016 г. става треньор в школата на “Арсенал”, а през 2019 г. дори временно поема първия отбор. Работи като модел на бельо и спортно облекло.
Мнението на Ритнитопъ: Един невероятен отбор с още по-невероятен треньор. Уникална сплав от различни футболисти, които поставят рекорд, който едва ли скоро ще бъде достигнат. Рекорд, който направи феновете на отбора завинаги горди. Днес “Арсенал” отново е там, където му е мястото. На върха, борещ се за титлата. Мислите ли, че това е годината на отбора от северен Лондон? Дали титлата ще се завърне при “топчиите”? Предстои да разберем.
Be First to Comment