Лъвовете доминират.

България по пътя към ФРГ 74‘.

В днешно време тече ожесточена кампания целяща да убеди младото поколение, че родните футболисти нямат качества, успехите на зеления килим са само мираж, а пък домашното първенство е на аматьорски начала. Следващият материал ще разбие на пух и прах тези твърдения и ще покаже истината – когато се е играл футбол на високо ниво по българските ширини днешните мастодонти в играта тепърва са се учели от коя страна се рита кълбото. Приятно четене!

Световното първенство по футбол проведено през 1974г. в Западна Германия се пада 10-тият поред турнир от подобно естество. Немците биват избрани за домакини през 1966г. в Англия само няколко дни преди началото на 8-я световен футболен форум проведен на Острова.

На турнира във ФРГ е запланувано да участват 16 държави. За зона Европа където са и ‘‘лъвовете‘‘ са предвидени 9.5 места. Домакините от Западна Германия се класират директно което прави позициите 8.5. Това означава, че 8 отбора ще се класират директно, а последният 9-ти тим ще трябва да играем междуконтинентален бараж с тим от Южна Америка.

За тези 8.5 места на Стария континент се борят точно 32 държави. Те са разделени на 9 групи като само победителите взимат визи за Мондиала. България попада в група 6 като сме в компанията на Северна Ирландия, Кипър и Португалия. По всичко изглежда, че ще се борим с ‘‘мореплавателите‘‘ за първата позиция.

По това време българският национален отбор е един от най-добрите на континента и всички имат респекта на нашите момчета. Влизаме в квалификациите със самочувствието на държава класирала се успешно за предните 3 световни първенства ( 1962, 1966,1970).

Треньор на националите е Христо Младенов. Завършил спортното си образование в  Будапеща роденият през 1928г. в село Крушовица специалист е натоварен със задачата да класира националите за 4-то поредно световно първенство. Бива назначен на поста през 1972г.

В състава ни всички играчи се подвизават в родната ‘‘А‘‘ група поради простия факт, че държавниците в лицето на комунистическата партия БКП просто не желаят нашите момчета да играят на Запад и да се докоснат до ‘‘вредното капиталистическо влияние‘‘. Комунистите може и да не допускат никого да припари навън, но пък за сметка на това осигуряват перфектните условия за футбол в страната. Силите са разпределени равномерно и всеки областен център има развит отбор, който играе всяка седмица пред 10-20 000 души публика. Конкуренцията е голяма и всеки иска да надхитри другите. Точно тази конкуренция ни донася 3 поредни класирания на Мондиал и то във времена когато е много, много трудно да се добереш до визи за световния форум.

Капитан на нашия отбор е невероятният майстор на кълбото Христо Бонев по прякор ‘‘Зума‘‘. Футболистът на ‘‘Локомотив‘‘ (Пловдив) е един от най-добрите играчи на континента и е широко известен във футболните точки на Европа.  В защитата се подвизават дефанзивните колоси от ЦСКА Божил Колев и Димитър Пенев. Кръвният враг ‘‘Левски‘‘ предоставя за защитния вал сърцатите Добромир Жечев и Стефан Аладжов. Пред тях играта с хирургическа точност връзва легендата на ЦСКА Георги Денев, а пък в предни позиции Павел Панов (‘‘Левски‘‘), Атанас ‘‘Начко‘‘ Михайлов (‘‘Локомотив‘‘ София) и капитанът Бонев са истинско страшилище за противниковите защитници и вратари.

Играчите ни имат сериозен опит както с националния отбор на световната сцена, така и с клубните си отбори в евротурнирите. Допълнителното закаляване по българските терени е нещо което още повече укрепва силата на нашите момчета.

По време на самата кампания се представяме като тим достоен да представлява Европа на световните финали. От 6 мача записваме впечатляващите 4 победи и 2 равенства. Христо Бонев бележи 7 от 13 попадения за нашите момчета. Това му отрежда първото място в голмайсторската листа на квалификациите. Малка подробност е, че Бонев трябва да раздели призовото място с още трима играчи отбелязали по толкова голове. Това са Йоаким Стрейх от Източна Германия , италианецът Луиджи ‘‘Джиджи‘‘ Рива и носителят на златната топка Йохан Кройф от Холандия.

Печелим групата с 10 точки и се класираме убедително с директни визи за Мондиала. На второ място със 7 точки остават португалците, а Северна Ирландия с Джордж Бест остава на трета позиция с 5 пункта. Най-ключови са двубоите с ‘‘мореплавателите‘‘. В първата среща на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘ пред 70 000 зрители в гладиаторска битка печелим с 2:1. Головете са дело на Христо Бонев и Георги Денев, докато почетното попадение за Португалия е дело на нападателят на ‘‘Бенфика‘‘ Нене.

След това следва грешна стъпка при гостуването в Белфаст на Северна Ирландия. Успяваме да си тръгнем само с точка след нулево реми. По този начин все още сме на първо място само два кръга преди края, но ни очаква тежко гостуване в Лисабон. Ако загубим този мач сме изправени пред угрозата да сдадем първото място.

Христо Бонев обаче е на друго мнение. След 2 попадения на ‘‘Зума‘‘ геройски успяваме да изтръгнем точката след бойко 2:2. В последния кръг шамаросваме рутинно с 2:0 Кипър. Попаденията са дело на отново на Бонев и защитника Божил Колев. В това време португалците пък се дънят с равен 1:1 със Северна Ирландия.

По този начин се класираме за Мондиал за рекордния 4-ти пореден път с което затвърждаваме статута си на константа в европейския футбол по време на 60-те и 70-те години на миналия век.   

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : В момента ситуацията в която се намира родният футбол е крайно незадоволителна. Надежда обаче има и като за начало е добре да си припомни нашите корени в играта и да почерпим вдъхновение от старите легенди стъпвали по българските терени в средата и края на миналия век. Хора играещи със стил, хъс и грация. С правилна и методична работа в следващите години е напълно възможно да се върнем там където ни е мястото.

Прочетете още подобни истории тук :

Еузебио и неговият живот в “Бенфика”