Мишел Платини – арогантният чаровник

Нека проследим част от успешната кариера като футболист на именития французин Мишел Платини.

Чаровна арогантност. Това е начинът, по който Мишел Платини описва футболните си качества.

“Най-голямата ви слабост?”

“Може би левият крак. Но пък имам добър външен фалц с десния и напълно компенсирам това несъвършенство”, отговаря със самочувствие той. За Платини легендарният френски треньор Мишел Идалго казва, че “и краката му са интелигентни”. Платини уточнява, че десният му има професорско звание.

Наричат го “Шарл де Гол на френския футбол” заради дългата и успешна кариера като играч, капитан, треньор, а след това и бюрократ, изкачил се до върха в УЕФА. Корупционните скандали хвърлят сянка върху изключителната му биография.

Платини обаче винаги си е давал сметка за футболните си качества. “В началото никой не можеше да определи точния ми пост”, разказва той. “Когато слагах “десетката” вкарвах много голове. Като обличах “деветката” и правех много асистенции, веднага се появяваха претенции, че не бележа достатъчно. Мога да обобщя, че имах уменията и възможностите да играя на осем различни поста.”

Началото

Бащата Алдо е човекът дал първите футболни уроци на Платини. Той е причината на седемнадесет години Мишел да избере “Нанси”, когато е искан от още четири клуба.

Макар че с баща си никога не е провел и една официална тренировка, Платини не крие, че е взел най-ценното. “Той ми обясни основата. Около милиард са играещите футбол на планетата”, споделя той. “От тях мнозина тичат бързо или имат добра техника. Но много малко са тези, които могат да интерпретират играта. А това отличава добрите от великите футболисти.”

Платини никога не се е отличавал с добра физика. При дебюта му за “Нанси” чупи крак в един от първите си сблъсъци на терена. През 1979 г. преминава в “Сент Етиен”, но малцина са тези, които прогнозират, че ще направи добра кариера. Даже вестниците отбелязват, че без него Франция играе значително по-добре. Но най-важният човек не губи вяра в качествата му. “Винаги съм се чудел, защото хората във Франция не вярват на очите си”, коментира треньорът на “петлите” Мишел Идалго. “В Испания или Италия Платини щеше да е обожествен за това, което показва.”

“Сент Етиен”

Футболистът предпочита да отговори на терена. Почти сам извежда “Сент Етиен” до титлата през сезон 1980-1981, след като най-силното поколение на “зелените” е преминало своя пик. Платини е плеймейкър, но и голмайстор. Престоят му в “Сент Етиен” приключва след Световното през 1982 г. и полуфинала срещу ФРГ, загубен след дузпи.

“Играл съм много хубави мачове, губил съм и съм печелил. Но има един над всички”, твърди Платини. “Двубоят срещу ФРГ в Севиля е този, в който показахме най-много класа, но едновременно и емоции. Въпреки загубата съм горд, че бях на терена. Никога повече не съм виждал такава смесица от радост, насилие, омраза, нещастие, тъга и въодушевление.”

“Ювентус”

Платини решава да избере “Ювентус” пред големия местен съперник “Марсилия”. “Няма как да съм бил в “Сент Етиен” и да отида там”, категоричен е той. Друга е причината да отхвърли даже без да е изслушал докрай офертите на лондонските “Тотнъм” и “Арсенал”. Платини е чул слуха, че съотборникът му Жан-Франсоа Лариос ще отиде да играе в Лондон, а няколко години Платини се тормози от слуховете за любовна афера между Лариос и съпругата му Кристел.

В Италия показва най-доброто от себе си. Грацията и фантазията му на терена карат феновете да говорят за стила на Платини. Доказателство са трите “Златни топки” между 1983 и 1985 г. При първата от тях французинът печели 128 от 130 възможни точки, което го прави най-убедителния победител в историята.

Национален отбор

Единственият трофей, който му убягва е световната титла. През 1978 г. Франция отпада в групите. На следващите два Мондиала е спряна от ФРГ на полуфинал. “Ние играехме по определен начин и този стил ни носеше победи”, казва Платини. “Стигнахме два полуфинала на световни първенства и спечелихме европейската титла. Това поколение има с какво да се гордее. Реално паднахме само два пъти, но и двата пъти срещу немците и то на полуфинал. Всички оабче помнят Бразилия от 1982 г. много повече от отбора им, спечелил титлата през 1994 г. Същото важи и за нас.”

Марио Кемпес – първият аржентински футболен месия

Франция през 80-те има фантастична халфова линия в лицето на Платини, Жирес, Тигана и Фернандес, но именно Мишел е шефът. “Когато идваше нов играч в отбора му казвах да бъде спокоен. Да прави каквото може и ние ще се адаптираме към него. Ако някой е силен с десния крак, логигаката е да му подадеш така, че да може да отиграе най-добре”, обяснява той.

Голяма сила са изпълненията на свободни удари. Платини се шегува, че стената срещу него винаги изглеждала “създадена в Китай”. Още в първия от седемдесет и двата си мача за Франция при 1:1 срещу Чехословакия той отива при Анри Мишел и го моли да му остави да изпълни свободен удар, а след секунди вкарва дебютното си попадение за “петлите”.

Краят

Някои смятат, че оттеглянето само на 31 г. е било преждевременно. Но Платини има логично обяснение. “Ако играех например в “Барселона” можех да издържа още един сезон. Но в “Ювентус” нямаше как тялото ми да отговори на очакванията, които бяха огромни”, твърди той.

Малко познат факт е, че последният мач на Платини е с … екипа на Кувейт. На 27-и ноември 1988 г. по покана на местния емир и с разрешение на ФИФА записва двадесет и една минути в приятелски мач срещу СССР, загубен с 0:2. Така той е един от малкото играчи записали мачове за два национални тима.

Почти веднага поема националния тим като треньор, защото “петлите” са в безнадеждна ситуация и не се класират на Мондиал 90. “По-добре да изглеждам глупак, отколкото страхливец”, казва Платини. Класира Франция на Евро 92 след 19 поредни мача без загуба. Но там в ролята на фаворит тимът не печели нито един мач и отпада.

Другите за него? Думата отново има Мишел Идалго – “Имахме добро поколение с 10-годишен опит. Няма как да постигнеш тези резултати със слаби играчи. Но имаше и един незаменим футболист в лицето на Платини. Невъзможно е да тренираш някого така, че да стигне неговото ниво. Платини е като красиво цвете – можеш да го откъснеш, но няма как само с него да стане букет.”

Мнението на ”Ритнитопъ”: Мишел Платини е поредният пример в поредицата ни, който доказва, че дори след 3 “Златни топки” няма гаранция, че ще бъдеш успешен треньор. Управлението му на УЕФА слага до голяма степен черно петно върху името му.

Източник:

⁽¹⁾ https://www.book.store.bg/p350221/svetovnite-pyrvenstva-v-100-istorii-vasil-kolev.html