Press "Enter" to skip to content

Проблемът с детско-юношеския футбол в България

Къде е проблемът в детско-юношеския футбол? Само в БФС ли е вината или клубовете и треньорите имат своите грешки?

Ще започнем от там, че ние талантливи играчи имаме и винаги докато България я има, ще ги има и тях. Къде бъркаме и защо остават просто таланти без да разгърнат потенциала си? Може би всеки се е питал как от четвърти в света се стигна дотук? Първо проблемът не е в играча, а в треньорите и ръководителите в академиите. Треньорите в детско-юношеския ни футбол са хора с познания и компетенции, но това не е достатъчно.

Мач между юношите на “Левски” и ЦСКА София до 15 години.

За съжаление проблемът в целия ни спорт е, че в последните три десетилетия, разчитаме на остаряла методика. Още по-жалкото в случая е, че ние имаме на разположение достъп до модерна техника, до големите клубове, а вместо да се учим и да взаимстваме от тях, ние сме заровили глави в пясъка и се стараем да не се развиваме. Често чуваме думата развитие, но в модерния футбол, още от ранна детска възраст с децата работят добри специалисти, които всекидневно следят новостите и се обучават, за да успеят да създадат играчи.

В България е малко по-различно имаме остаряла методика и схващания, ужасна материална база и треньори, които по никакъв начин нямат сигурност и достатъчно материално осигуряване. В никакъв случай не бихме искали да оправдаваме треньорите, но факт е, че често пъти работят на още едно място за да успеят да си докарват прилични доходи, с които да живеят.

Националите на България до 17 годишна възраст.

Работата с деца и младежи е изключително отговорна, но без да се осигури финансовата част на нещата в клубовете, както и треньорите да не разчитат на таксата от децата, нищо добро не ни чака. Футболът не е задължителен и е напълно безмислено всеки втори човек да създава собствена школа, в която “да развива” таланти. Това съсипва таланта на младите играчи, понеже често пъти в малките частни школи конкуренцията между играчите я няма. В пъти по-добре е да имаме по-малък брой клубове и в тях да са събрани най-добрите деца. По този начин се изгражда силна конкурентна среда. Освен, че ще има конкуренция между самите играчи, така ще се роди конкуренция и между треньорите.

Треньорската професия е трудна и отговорна професия. В България обаче всеки гледал няколко мача може да се превърне в треньор, коментатор или по-лошо ръководител в някой отбор или БФС. Крайно време е да се разбере, че работата с деца е специфична и безкрайно сложна, когато проумеем този факт ще имаме и футбол на ниво. Не желаем под никаква форма да нападаме треньорите, но те имат също вина за лошото качество и неподготвени играчи. Защо футболистите на 17-18 години, които трябват да влязат в мъжкия футбол не са подготвени?

Тренировка на юношите на ЦСКА 1948

За да не кажете, че ние също само нападаме и не даваме конкретни решения, ще дадем пример как го правят големите държави във футбола.

Ще се опитаме да ви покажем как Нидерландия създават играчи. Може да разделим подготовката на един футболист на няколко етапа.

Първи би бил периодът, в който започва с футбола 6-7 годишна възраст. Това е перфектният период играчът да бъде обучаван на контрол на топката (подаване, спиране на топката и тн.). След това между 7-10, да се съсредоточим върху отбелязване на гол (да им създадем ситуации в тренировките). Периодът 10-12 години е времето да ги обучаваме да играят заедно футбол, да усъвършенстват подаването си е едно от нещата.

В периода 12-14 години би било добре да наблегнем на индивидуалната тактика на играчите. Забележете чак след 14-годишна възраст идват задачите, които да изпълняват като група или иначе казано групова тактика. На 16-17 години вече ще се изисква от тях да играят като отбор. Изискването за резултати ще дойда в периода след 17-та година на играчите.

Даваме за пример Нидерландия, защото това е държава известна с безброй многото големи футболисти излизащи от там. Поглеждайки как те развиват играчите си мисля, че ни става ясно, защо и къде точно съсипваме нашите юноши.

17-годишният Брайан Бробей с екипа на Холандия.

Искаме резултати от тях още в ранна детска възраст, като вместо да развиваме техните индивидуални умения, ние залагаме на отборното. Иначе казано имаме играчи, които отлично знаят къде да застанат и на кой пост какво се изисква от тях, но само на теория. На практика не могат да спират, подават топката или да завършват от различни ситуации. Когато е трябвало, вместо да ги поставим в ситуации да вземат решения, ние сме ги ограничили, поставили незпълними за годините им задачи.

Мнението на Ритнитопъ: Ако случайно сте треньор, който чете умоляваме Ви не правете тази грешка да ограничавате децата да тренират само футбол. Насърчете ги да спортуват различни спортове. Всеки спорт ще даде нещо допълнително на играчите ви. Най-малкото ако не станат футболисти, може пък да се окажат страхотни волейболисти или баскетболисти или пък нещо друго. Така ще се помогне на българския спорт цялостно, а не само на футбола.

Гледайте новия епизод на Ритнитопъ на по пиво!

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *