ВАР в България: размисли около съдийството

Броени седмици преди официалния дебют на ВАР в родния шампионат, въпросите относно системата са повече от ясните отговори.

“Честна игра, истински футбол!”

Настъпи моментът, в който на теория българският футбол ще направи голяма крачка по пътя към бленуваната справедливост на терена – въвеждането на системата ВАР. Още от края на миналия век, с любезното съдействие на предавания от типа „1:1“ със Сашо Диков, в подсъзнанието на българския футболен фен е закърмено недоверието към реферските отсъждания и постоянното съмнение относно феърплея.

У нас слоганът „честна игра, истински футбол“ носи по-скоро иронична нотка и буди присмех. Дали въвеждането на системата е това, от което се нуждае българското съдийство, за да вдигне нивото си, анализираме в следващите редове. На теория, това трябва да е така.

Революцията ВАР

За функцията на ВАР сме наясно още от 2018 г., когато беше представен на световното първенство. Още тогава в България имаше слухове за въвеждането му, когато тогавашният зам.-изпълнителен директор на БФС Павел Колев заяви, че ВАР се коментира на най-високите етажи в българския футбол⁽¹⁾. Този, както и повечето други проекти на БФС, се оказа прекалено сложен за изпълнение в приличен срок. И ето ни в първата половина на 2021г.

Междувременно, по целия свят видяхме употреба на системата по най-различни начини. В някои шампионати се забелязва предоверяване на повторното преглеждане на ситуации. В други първенства целта е ВАР да има по-скоро косвен принос към футболните срещи и ситуациите се разглеждат по-рядко.

От гледна точка на точността за вземане на решение, виждаме крайността в Англия. Ако се продължава в същия дух, трябва да очакваме съдиите да представят диплома с отличие по дескриптивна геометрия, за да получат правото да отсъждат засада.

Хубава работа, ама българска…

Късметлиите, които ще се сблъскат със справедливия ВАР, са тимовете от първата шестица на „Ефбет лига“. Това, което знаем със сигурност е, че у нас няма да има стая за видео повторения. Чаровно или наивно, из страната ще щурмуват бусове (в началото ще бъдат 4 на брой), в които ще се намира инсталирана техниката, нужна за системата⁽²⁾. Това обаче е само подготовката, а резултатът трябва да се онагледи в съдийските решения долу на терена.

Важен нюанс е, че съдията в буса ще изпълнява ролята на помощник. Той ще преглежда повторенията и ако прецени, че е нужно, ще препоръча на главния съдия да прегледа сам положението и да вземе решение. Тази практика е в контраст с подхода в Англия, където главният арбитър е длъжен да се довери на гласа в слушалката си.

Засадите

Съвсем различен би бил приносът на системата за видео повторения, що се отнася до засадите. Да, определено ниското ниво на страничните съдии у нас е меко казано досадно. По-скоро се счита за успех, когато има правилно отсъждане за засада, отколкото обратното – неуспех, когато се допусне грешка. Пропуските са толкова много, че ако случайно някоя бригада има лошия късмет да ръководи мач между два отбора с бързи нападатели, комичните отсъждания са въпрос на време.

Тук твърдата ръка на ВАР се намесва – засадата е ситуация, която може да бъде решена с един стоп кадър. Има обаче един интересен частен случай, на който ставаме свидетели. Виждаме, че страничните съдии са съветвани да не вдигат флага, дори да смятат, че ситуацията е нередовна, което поражда интересен спор. От една страна, никой не знае кой ще изтегли късата клечка да се контузи в игрови момент, който не би следвало да съществува. Нашето първенство обаче изпълва със смисъл решението да се изчаква, точно заради големият брой грешки на страничните съдии. Изключително любопитно е да видим как точно ще се процедира в тези ситуации с наличието на ВАР.

Що се отнася до засадите, у нас има едно голямо “НО”…

ВАР без достатъчно камери – как става това?

Голяма въпросителна поражда и телевизионното излъчване на мачовете, на което сме свидетели ежеседмично.

Българските стадиони са специфични, когато става въпрос за позициониране на камери и често повторенията не дават по-голяма яснота. За да се приложи ВАР успешно, е нужно поставяне на камери на места, на които досега не е имало. И не се забелязва някакво обновление от тази гледна точка.

Тренировъчната база в Коматево, както и тази на “Царско село” очевидно не са пригодени за предизвикателството ВАР. А времето неумолимо изтича.

“За да даде одобрение ФИФА, всички клубове трябва да дадат съгласие да изпълнят всички изисквания на централата. Няма как да побългарим системата VAR. Без да се покрият изискванията, няма как да се даде разрешение за провеждане на мач с VAR.

Отговорникът за въвеждането на системата Петър Петров алармира за проблем ⁽³⁾, с който може би българският футбол ще се спречка съвсем скоро. През годините се нагледахме на отбори, неиграещи на собствените си стадиони заради липса на лиценз. Първо бяха терените, после беше осветлението.

Да, нововъведенията са важни. Но да играеш на собствения си стадион, в собствения си град, също е важно. Обратното води само до липса на интерес, до нулева посещаемост.

Лошите навици на българските съдии. Може ли ВАР да им противодейства?

Секция, озаглавена по този начин може да накара човек да пише с дни. Кусурите на българските съдии са много, но трябва да се уточни, че тук става въпрос за вредните навици, с които българското съдийство се отличава, а не просто отсъждания, които се бъркат навсякъде.

„В България футболистите търсят фаул, съдиите свирят след всяко единоборство. При всяко единоборство и всеки фаул всички тичат при съдията.“

Посоченият цитат е от Николай Бодуров⁽⁴⁾, като той далеч не е единственият, който се е оплаквал от накъсването на играта, но пък изказването му е достатъчно колоритно, за да онагледи проблема. Отстрани изглежда сякаш съдиите у нас нямат достатъчно смелост, за да отличават различните единоборства. Достатъчно е потърпевшият футболист да извика, за да получи нарушение. Естествено, в повечето случаи става въпрос за симулативни действия, но пък и футболистите са наясно, че колкото по-силно изкрещят, толкова по-голяма е вероятността да получат отсъждане за фаул в тяхна полза.

За съжаление, това е тенденциозен проблем в българското съдийство, който ВАР не би могъл да реши, тъй като в повечето такива случаи става въпрос за спорни ситуации в центъра на терена, които дори не водят до голово положение. Това, до което водят обаче, е постоянно нарушаване на ритъма на игра, съответно темпото на мачовете е по-бавно в сравнение с доста други първенства.

Веднага в съзнанието ми изскача мачът “Левски” – “Славия” (1:2) от посткарантинния футболен период по време на лято 2020. Срещата беше ръководена от френския съдия Клеман Тюрпен, а малкото присъствали на двубоя ще си спомнят, че реферът почти с усмивка на уста подмина десетки ситуации, в които футболистите претендираха за нарушение. В резултат от това мачът беше изненадващо бърз, а атаките към двете врати не стихваха, въпреки горещия юлски следобед.

Мнението на Ритнитопъ:
Дискусията „за или против ВАР“ не би трябвало да съществува. Ясно е, че технологиите ще навлизат все повече в живота ни, а щом се отнася за мултимилионен бизнес, какъвто е футболът в днешно време, точността е от витално значение. ВАР е тук, за да остане. Дали българската футболна сцена е готова за тази революция, предстои да разберем.

Българският футбол разполага с едно огромно предимство – гледна точка. Когато ВАР бе въведен в най-големите първенства, то беше един голям експеримент (а може би все още е), докато ние гледахме отстрани и имахме възможност да анализираме добрите и лошите страни на системата. Това предоставя на управниците на българското съдийство отлична възможност да бъдат иновативни и да се възползват единствено от добрите практики, които системата за видео повторения предоставя.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

⁽¹⁾ ВАР влиза в Първа лига! (April). bgdnes.bg. https://www.bgdnes.bg/Article/6943740

⁽²⁾ Разясниха за ВАР в България, процедурата започна, ще се проверяват стадиони. (2020, October 19). Sportal.bg. https://www.sportal.bg/news.php?news=868417