Хората са казали „всяка жаба да си знае гьола“, сиреч всеки да знае откъде идва и къде се намира. Нашата жаба днес е българският ритнитоп , а нашият „гьол“ – цветущият балкански футбол. Но дали останалите жаби, виреещи по нашите ширини, тънат в тиня? Нека проверим.
На първо място нека определим критериите, по които да „измерим“ какво е нивото на футбола в една страна. Разбира се, с най-голяма тежест е представянето на националния отбор. Развитието на клубния балкански футбол в една държава пък можем да проследим чрез участие в клубните турнири на УЕФА – Шампионска лига и Лига Европа. Освен отборни трофеи обаче, съществуват и индивидуални награди. Ето защо е редно да сравним и звездните играчи на всяка страна. Четвъртият и последен критерий ще бъде футболната инфраструктура, която предоставят отделните балкански държави.
Националните отбори получават изява на световното и на европейското първенство, а отскоро и в Лигата на нациите. Ние обаче сме традиционалисти, така че ще разгледаме само класическите два, познати ни добре, форума – Мондиала и шампионата на Стария континент. След кратка справка се оказва, че единствените балкански страни, които не са успели да се доберат до едно от двете първенства за последните десет години са Косово, Черна гора и…България. Докато Косово нямат нито едно участие, Черна гора имат едно-единствено (след разпадането на Югославия), когато на световното през 2006г. в Германия играят в тандем със Сърбия (Държавен съюз Сърбия и Черна гора). Вписваме им го в статистиката като половин участие. Българският национален отбор пък от 2004г. се бори да постигне нещичко, но пропиля дори и невероятния шанс, който изминалата 2020г. предостави като загуби с 1-3 от тима на Унгария в баража за класиране на Евро 2021 насред София.
За сметка на тези три страни обаче доста от техните съседки именно през последното десетилетие успяха да дебютират на голям форум, бележейки значим прогрес за националните си отбори. Именно такива са Албания (ЕП, 2016, 3-ти в групата) и Босна и Херцеговина (СП, 2014). Северна Македония пък определено е изненадата, която тазгодишният форум ще представи. Югозападната ни съседка се класира за исторически първи път, докато ние ще изпуснем и това издание на надпреварата. Словения пък е отбор, който през 2002г. дебютира на Мондиал, а нейното второто и последното засега участие е през 2010г. Едва сега, през 2021г. обаче успява да се добере да груповата фаза на европейско първенство.
Има и такива страни, които в исторически план са били страховити евро и световни бойци, но сега бележат лек спад в представянето си. Като такива можем да маркираме Гърция и Турция. Гърците имат в сметката си титлата на нашия континент от 2004г., докато турците завършват на завидното трето място на световното през вече далечната 2002г. Техен е рекордът за най-бърз гол в историята на Мондиала – срещу Южна Корея в битката за бронзовите медали, когато Хакан Шакур бележи след само десет секунди. Въпреки тези невероятни постижения, с които почти никои други балкански страни не могат да се похвалят, в момента и двата национални тима са далеч от светлите си години и апогея, който достигат преди почти 20 години.
За последен път Гърция играе на европейско през 2012г. и на световното две години по-късно, през 2014г. И на двата шампионата успява да излезе от групата, но нищо повече. Тази ни южна съседка не съумя да се класира за Евро 2021, докато другата – Турция ще вземе участие на предстоящия форум, а за световно не се е класирала именно от славната за тях 2002г. Интересен факт е, че селекционер при постигането на този успех е Шенол Гюнеш. Именно той ще предвожда Турция това лято. Дали ще постигне нещо, предстои да разберем.
Румъния и Сърбия са страни, които са доста противоречиви в изявите си. Северната ни съседка точно като България не е участвала на Мондиал от 1998г., но за разлика от нас успява да се класира на европейски първенства. участва на последното издание през 2016г., но завършва на последното 4-то място в групата след другата балканска страна – Албания.
Сърбите пък не са се докосвали до европейски мачове по-отдавна дори и от нас, от 2000г. За сметка на това участват на последното световно през 2018г. И двете ни съседки не се класират за Евро 2021, губейки баражите. Румъния отпадна от Исландия с 2-1 в полуфиналния двубой за класиране, докато Сърбия достигна и последната финална среща, но отпадна след дузпи от Шотландия, след като иначе обичайният заподозрян за тях голмайстор…изпусна дузпа. Да, става въпрос за Александър Митрович, който е пети по попадения в класация на орлите за всички времена. Понякога и на най-добрите реализатори се случва.
Определено, що се отнася до национален тим, Хърватия е текущият първенец на Балканите. С целия арсенал от звезди,с който разполагаха, „ватрените“ се превръщат в световни вицешампиони през 2018г. Това е и върхът, който някой балкански тим е достигал. Предстои да разберем дали ще оправдаят високите очаквания, които има към тях, за предстоящото европейско първенство.
След като прегледахме представянето на националните гарнитури, е време да погледнем към клубния футбол. Тук балканските държави нямат особено голяма успеваемост. Първо трябва да отбележим, че единствено Турция все още класира шампиона си директно в груповата фаза на най-авторитетния клубен турнир Шампионска лига. Доскоро другата ни южна съседка Гърция също имаше тази привилегия, но след спад в позициите в класацията на УЕФА, тя губи това си право след сезон 2015/16.
Тенденциозно по 2 до 4 балкански отбора участват в груповата фаза на турнира. Няколко са отборите, които съумяват да спечелят регулярно място сред най-добрите 32 тима . Гръцкият „Олимпиакос“ е един от малкото балкански състави, които през последните 10 години почти редовно „издрапват“ до груповата фаза на ШЛ. За този период те са рекордьорът по участия в групите на ШЛ – 8 пъти. „АЕК“ (Атина) е другият гръцки тим, добрал се дотам. Турският „Галатасарай“ следва „Олимпиакос“ в класацията с 6 участия в групите в рамките на последната декада, а на трето място се подрежда хърватският „Динамо“ (Загреб) с 5.
Въпреки че не можем да сме задоволени от представянето на „Лудогорец“ в Европа в последно време, факт е, че благодарение на „орлите“ България имаше 2 пъти състав в групите на ШЛ за последните 10 години. Като се има предвид, че останалите балкански страни, които са излъчили участници в тази фаза, са едва 6, то все пак изглежда, че тук се реабилитираме. Другите страни, успели да класират някой свой тим в този период, са Сърбия, Румъния и Словения. Така класацията на балканските държави спрямо участията на домашните тимове в Шампионска лига е следната:
| Име на държавата | Брой участия на клубове в групова фаза на ШЛ (за последните 10 години) |
| 1. Турция | 10/10 – „Галатасарай“, „Бешикташ“, „Трабзонспор“, „Истанбул Башакшекир“ |
| 2. Гърция | 9/10 – „Олимпиакос“, АЕК (Атина) |
| 3. Хърватия | 5/10 – „Динамо“ (Загреб) |
| 4. Румъния | 3/10 – „Стяуа“ (Букурещ), „Оцелул“ (Галац), ЧФР (Клуж) |
| 5. България | 2/10 – „Лудогорец“ (Разград) |
| 6. Словения | 2/10 – „Марибор“ |
| 7. Сърбия | 2/10 – „Цървена звезда“ |
До ключовата фаза в другия клубен турнир на УЕФА Лига Европа през последното десетилетие са достигали отбори от всички балкански страни с изключение на Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина. Няма как да не отбележим историческия подвиг на “Динамо” (Загреб). Хърватите изхвърлиха английския гранд “Тотнъм” от Лига Европа и по този начин се класираха за четвъртфиналите в турнира, където ще премерят сили с “Виляреал”. Заслужава да се акцентира и върху доброто представяне на сръбският “Цървена звезда”, който бе отстранен от еврострашилището от миналото “Милан”, но не отстъпи и в двата двубоя (1-1 в Милано и 2-2 в Белград).
Практиката, позната ни от родните терени, с минимум домашни футболисти и повече чужденци да се гонят успехи обаче не се прилага само у нас. Ето защо е редно да разгледаме къде се подвизават футболистите от различните националности. Ще се ограничим само до присъствието им в клубове от топ 5 първенствата – Висшата лига, Ла Лига, Серия А, Бундеслигата и Лига 1.
Според „Тransfermarkt“(1) най-скъпият играч на Албания е Мараш Кумбула, който е едва на 21г. Към момента той е титуляр в защитата на „Рома“. Оценяван е на 27 млн. евро. Още няколко албанци се срещат именно в Серия „А“, а в останалите големи първенства албанци няма.
Що се отнася до Босна и Херцеговина, Миралем Пянич („Барселона“, най-скъп играч, 54млн. евро) и Един Джеко („Рома“) говорят достатъчно. Освен тях обаче босненски футболисти има на практика във всеки един от най-добрите 5 шампионата. Същото се отнася за гърци, сърби, турци и хървати, някои от които са ключови фигури за отборите си. Одисеас Влаходимос от „Бенфика“, оценяван на 16 млн. евро, е най-скъпият гръцки футболист.
Лука Йович пък през 2019г. се превърна в най-скъпият сръбски играч, преминавайки в „Реал“(Мадрид) за 54 млн. евро. По непотвърдени информации „Ливърпул“ през изминалия трансферен прозорец предлагат 57 млн. евро за турския бранител Мерих Демирал, а по официални данни най-скъпият турски играч е Хакан Чалханоглу от „Милан“, оценяван на 31 млн. евро. Матео Ковачич от „Челси“ пък е хърватинът, за който е платена най-висока трансферна сума – 45 млн. евро. Фактът, че хърватин в лицето на гениалния Лука Модрич печели най-значимата индивидуална награда – Златната топка, също е изключително показателен за техния футбол.
Най-скъп косовски играч е Ведат Мурики от „Лацио“ (17 млн. евро), а негови сънародници има навсякъде с изключение на Острова. Северномакедонци липсват само в Лига 1, а Елиф Елмаз оглавява класацията им за най-ценен играч. Той преминава в „Наполи“ за сумата от 16 млн. евро, когато е деветнадесетгодишен. Черногорци не предоставят особено много играчи на топ 5 първенствата – малко на брой са те в Ла Лига, Лига 1 и Серия „А“. Затова пък Стефан Савич е несменяем титуляр за устремилият се към титлата в Испания Атлетико Мадрид. Той е и най-скъпият черногорец (22 млн. евро).
Северната ни съседка Румъния има доста представители в Калчото и единици в Лига 1, Висшата лига и Ла Лига. Най-високо оцененият им играч е Разван Марин от „Болоня“ (12,5 млн. евро). Най-скъпият вратар в света пък е словенец. Ян Облак би струвал 90 млн. евро. Словенци не играят единствено във Висшата лига.
Стигаме до България. Българските играчи в топ 5 първенствата са най-малко – едва трима – Антов, Гълъбинов и Груев. Нашите футболисти са и най-евтини. Красноречив е фактът, че сумата за най-скъпия ни футболист към момента е 3,5 млн. евро – Кирил Десподов. По този показател не само сме последни, а и рязко изоставаме.
Считаме представянето на самите футболисти и отбори за първостепенно, но терените, на които различните страни посрещат опонентите си, също са критерий, който няма как да се подмине. Със сигурност най-модерните спортни съоръжения притежават нашите южни съседки – Турция и Гърция. Олимпийските стадиони в Истанбул и Атина превъзхождат всички останали. Не случайно именно те са домакини на историческите финали на Шампионска лига от 2005 и 2007 между „Ливърпул“ и „Милан“. Олимпийският стадион „Ататюрк“ е десетият най-голям в Европа. Из двете страни има и други модерни бази, на които националните им тимове често посрещат съперниците си.
Румъния също има страхотно многофункционално съоръжение, което е построено в периода 2007-2011г. на мястото на стария национален стадион. Нарича се „Арена Национала“, категоризиран е с 4 звезди от УЕФА и дори през 2012г. приема испанския финал на Лига Европа между „Атлетико“ (Мадрид) и „Атлетик“(Билбао). Стадионът разполага с капацитет за 55 000 души, а построяването му струва над 230млн. евро.
Стадион „Тоше Проески“ в Скопие доби особена популярност през 2017г., когато именно там се проведе двубоя между „Реал“(Мадрид) и „Манчестър Юнайтед“ за Суперкупата на УЕФА. Той е сравнително модерен, с капацитет от 32 233 места, а инвестираните в него пари са 60 млн. евро в период от 30 години.
През 2019г. официално беше открит и новият албански национален стадион „Air Albania“ на двубоя между Албания и Франция (квалификация за Евро 2021)(2). Капацитетът му е за 22 500 души и отговаря на категория 4 по стандартите на УЕФА. Именно там ще се проведе първият финал на новия клубен турнир на УЕФА – Лига на Конфедерациите.
Нашите северозападни съседи – сърбите, играят домакинските си мачове на стадиона на хегемона в сръбската Суперлига в последните години „Цървена звезда“. „Райко Митич“, известен също като Мала Маракана, се обновява от 2017г. Сръбското правителство беше готово да отдели 250 млн. евро за нов национален стадион, който да е базиран в градчето Сурчин, на 20 километра от Белград. Идеята е била да се превърне в цялостна спортна база. Пандемията, причинена от COVID-19 обаче отлага тези планове за ново изключително модерно съоръжение(3). Taкa сърбите ще продължат поне близките години да посрещат опонентите си на стадион „Райко Митич”, чийто капацитет е 55 000 места.
Националният тим на Босна и Херцеговина играе срещите си на различни стадиони – Олимпийския „Кошево“, „Гърбавица“ и други. С най-впечатляваща история е именно стадиона в Сараево „Гърбавица“(4). Той бива опожарен преди 29 години. Вече реконструиран из основи, той е оценен на 3 звезди от УЕФА. Иначе „Кошево“ изглежда досущ като нашия „Васил Левски“ и също като него не е реновиран по-сериозно от много, много години.
В Косово, въпреки че сравнително скоро е правено обновление на националния им стадион „Фадил Вокри“, от 2019г. насам съществува проект на турски архитекти за пълна реконструкция и превръщането му в изключително модерна спортна база за стандартите не само на Косово, но и на целите Балкани(5). Всичко обаче все още е на ниво проект.
Националният стадион на Черна гора е сравнително обикновеният градски „Подгорица“. Обновен е в периода 2004-06г., когато две от трибуните са издигнати на два етажа. Стадионът напълно отговаря на нуждите на националния отбор на черногорци със своя капацитет от 15 000 души.
Не така стои положението в Хърватия. Въпреки невероятните постижения на националния им отбор, те все още използват стадион „Максимир“ в Загреб, който има спешна нужда от реконструкция. Хърватският бранител Деян Ловрен заявява, че „ватрените“ играят на един от най-грозните стадиони в цяла Европа, което буди срам у футболистите. Той дори иронично отправя реплика към държавата, че може би, когато Сърбия построят нов стадион, тогава и в Хърватия ще започне да се мисли по въпроса. Селекционерът им Златко Далич пък заявява, че не е невъзможно неговите момчета да откажат да играят на „Максимир“. От Хърватския футболен съюз са наясно с този проблем. Директорът Мариян Кустич потвърждава, че стадионът не подхожда нито на хърватския национален тим, нито пък на „Динамо“(Загреб).
Известно е, че има проект за нов национален стадион в Хърватия с капацитет до 30 хиляди места. Той би струвал около 50 до 60 млн. евро. Финансирането е планирано да бъде частно-публично партньорство между правителството, общината, футболния съюз, както и клуба „Динамо“(Загреб). Основната идея е новото съоръжение да се изгради на мястото на „Максимир“ като историческа локация. Определено болната тема на „шахматистите“ е националният стадион(6)(7).
Словения разполага с модерен национален стадион, наречен „Стожице“. Той е открит през 2010г. С капацитет от 16 000 места, УЕФА го оценява на 3 звезди. Нашият „Васил Левски“ също е оценен на толкова. Имаме и проект за нов национален стадион. Той предвиждаше съоръжението да е за 33 000 зрители и да е готово до Европейското първенство по футбол през 2020г. Общата инвестиция пък се изчисляваше на 32 млн. евро. Този проект остана някъде в небитието. Честно казано спрямо продукцията, която ни представят националите ни, „Васил Левски“ си е напълно подходящ.
Защо беше наложащо да направим това сравнение? За да видим, че въпреки сходните ни исторически съдбини и географска близост, контрастите дори и във футбола на Балканите са големи. Докато някои страни без особен футболен поминък строят нови модерни стадиони, на които приемат големи събития, и продават футболисти за завидни суми, ние, четвъртите в света от 1994г., се опитваме да организираме един конгрес на Българския футболен съюз вече близо година. Далеч сме от мисълта, че във всяка една от останалите страни хората са напълно удовлетворени с онова, което техният футбол им предоставя. В Хърватия футболните запалянковци са недоволни, че световните вицешампиони трябва да играят на непривлекателния „Максимир“, а в Турция – че нямат участие на Мондиал от славната 2002г.. При тях обаче все пак има някакъв прогрес нагоре. Единствено ние вървим надолу, надолу…и пак надолу.
Мнението на Ритнитопъ:
След това болезнено сравнение, равносметката е ясна – работата по всички етажи на футбола в България няма как да удовлетворява когото и да е. Това, което следва да се направи на първо място, е да се обнови из основи управлението на футбола у нас. Не, не говорим само за президент, а за цялостна промяна. Хората, които би следвало да ръководят трябва да са професионалисти, да са там благодарение на своите знания и умения, а не по други заслуги отпреди 30 години. Работата на тези професионалисти ще е да изградят гъвкав план за цялостното развитие на футбола, а не просто да се действа на посоки. Поставянето на цели, които да се гонят, е редно вече да бъде възприето и у нас. Разбира се, те трябва да бъдат реалистични.
Реципирането на полезни практики било то на балкански или други европейски страни определено би било от полза. Само даваме пример за възраждането на немския футбол от началото на новия век – германците, виждайки как футболът им затъва, започват усилена работа, изграждат план за развитие, който стриктно следват и…voilà! Световен шампион от 2014г. – Германия. Действащ носител на трофея от Шампионска лига и световен клубен шампион – немският Байерн Мюнхен. Е, световни шампиони може би няма да станем в този живот, но нека поне отбелязваме някакъв прогрес. Българският футболен фен го заслужава.
Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!
Източници:
(1) Football transfers, rumors, market values, and news. https://www.transfermarkt.co.uk/
(2) UEFA.com. (2019, November 19). Aleksander Čeferin hails Albania’s new National Stadium. https://www.uefa.com/insideuefa/about-uefa/news/0257-0f8e7226ff84-fb7a57664be8-1000–aleksander-ceferin-hails-albania-s-new-national-stadium
(3) Tender for new Serbian National Stadium ‘ canceled’. (2020, June 3). The Stadium Business. https://thestadiumbusiness.com/2020/06/03/tender-new-serbian-national-stadium-cancelled/
(4) VIDEO/ Prije 28 Godina zapaljena Grbavica, a danas je ljepša nego ikad prije. (n.d.). Reprezentacija.ba. https://reprezentacija.ba/299984-prije-28-godina-zapaljena-grbavica-a-danas-je-ljepsa-nego-ikad-prije
(5) Kosovë, u prezantua projekti per ndërtimin E stadiumit “Fadil Vokrri” (FOTO). (2019, June 14). PORTALB. https://portalb.mk/618756-kosove-u-prezantua-projekti-per-ndertimin-e-stadiumit-fadil-vokrri-fto/
(6) Ovo je novi stadion Hrvatske? Koštao Bi 60 milijuna eura: ”rok izgradnje je maksimalno tri godine”. (2020, November 3). Gol.hr. https://gol.dnevnik.hr/clanak/rubrika/nogomet/stadion—626688.html
(7) HNS executive director Marijan Kustic says Croatia will no longer play at Maksimir. (2020, November 16). Croatia for News, Travel, Sport, Business, Politics and Lifestyle. https://www.total-croatia-news.com/sport/48203-croatia-will-no-longer-play-at-maksimir
[…] е време да сравним откритото с първенствата на Балканите, които имат сходни на efbet Лига […]