Какво е да си лидер на терена и къде са лидерите в българския футбол?

Чували ли сте за Михаил Лозанов – Танка? Тази година отбелязваме 110 години от рождението му. Михаил Лозанов е с основен принос за първата титла на „Левски“ през 1933 г. Върха в кариерата си той „изкачва“ няколко години по-късно, когато носи лентата на немския колос „Байерн“ (Мюнхен). Той е и лидерът на националния ни отбор по онова време.

Нападателят е получил прякора си „танка“ заради присъствието си на терена. Той няма забележителна статистика – отбелязва средно по половин гол на мач (43 гола/79 мача за „Левски“, 20/40 в „Байерн“, 10/38 за България) ⁽¹⁾. До ден днешен Лозанов е запомнен с присъствието си на терена.

Дъщерите му си спомнят за неговия непримирим дух и неподражаем начин на мотивиране на съотборниците си, като разказват за завета на Лозанов и до днес ⁽²⁾.

Как можем да ви илюстрираме ролята на Лозанов на терена? Подходяща е историята за мача с Турция през 1932 г. По-рано България печели Балканската купа, но турците не участват в турнира и отказват да признаят нашите лъвове за футболен господар на полуострова. Нашите заминават да играят футболен мач, равносилен на финал. Турнирът е спечелен, но този сблъсък означава повече от всеки друг мач.

Представяте ли си какво е чувството да играеш мач на честта срещу Турция, след като само преди 24 години официално си станал независим българин? Побиват ме тръпки.

Малко след началото на второто полувреме Турция води с 2:0. Изглежда ще постигнат своето. Триумфът на българите ще бъде обезличен. Но, дори в мирно време, България разполага с танк. Михаил Лозанов започва да крещи на терена.

„Хайде! На тия джегали ли ще се дадем?!“ -провикнал се той, след което запял химна „Шуми Марица“.

Българите бият с 3:2! Велико! На наша земя са посрещнати с крясъци „ура“!

Тази история със сигурност не е подходяща за повечето играчи, които защитават клубни и национални цветове днес. Малцина са тези, които са готови да направят отчаяния шпагат, който да разпали стадиона. Единици са онези, които ще запеят „Мила родино“, както Андреа Бонучи и компания куфеят, слушайки италианския химн.

Какви са причините? Нека тръгнем от началото. Да се опитаме да изясним какво означава да си лидер на терена.

Ще дадем пример с Пиер Емил Хойберг. Той е датски халф, който играе и за английския „Тотнъм“. След случилото се с Кристиан Ериксен в началото на Евро 2020, Дания остана без най-креативния футболист на терена. Цинично от една страна, защото цената на живота е по-важна от всичко друго, но турнирът едва бе започнал,  а за „червения динамит“ предстояха решаващи мачове. Хойберг изпусна дузпа в мача срещу Финландия. Истински кошмар!

Но това не сломи дефанзивния халф на Дания. Дори напротив. Той започна да изпълнява две роли на терена. За защитниците зад себе си той бе символ на спокойствие, а за нападателите той бе „подавач“. Това е кратката история за лидера на отбора, за когото датските журналисти пишат редове в захлас, изпълнени с национална гордост ⁽³⁾.

И така. Какво означава да бъдеш лидер? Това е съвкупност от качества. Лидерът запълва липси, без да се оплаква, както е случаят с Хойберг. Такава роля в Англия има Хари Кейн, който освен голмайстор е и важна фигура в изграждането на атаката на „трите лъва“.

Лидерът прави две крачки повече от другите. Не е задължително, но понякога той е гласовит, както в примера с Михаил Лозанов. А има случаи, в които той абсорбира цялото напрежение, което е обхванало съотборниците му. Може ли да дадем по-подходящ пример от Джорджо Киелини?

На тази снимка виждаме ехидна усмивка, последвана от емоционална прегръдка от страна на капитана на Италия към испанеца Алба. В този момент Киелини осъзнава значителната разлика между постижението да си финалист и полуфиналист. И решава да импровизира. Държи се спонтанно. Някои биха го нарекли инфантилно, други – уместно. Въпрос на възприятие.

Е, мисля, че мога да обгърна думата „лидер“ в едно определение – човек, който не се влияе от случващото се около него. Водачът е този, който гледа над ситуацията с панорамен поглед. Лидер се превръщаш чрез жертвата, която правиш в името на отборния успех. В последствие се превръщаш в пример, който остава в неизчерпаемото футболно наследство.

Мнението на Ритнитопъ: Защо нямаме лидери?
Колко от вас бяха чували за Танка? Колко от вас познават в детайли историята на любимия си клуб, футболист или треньор?

Опознавайки историята на един футболист, човек осъзнава, че пътят до легендарния статут е изпълнен с трудности. Именно начинът, по който преодоляваш препятствията, може да „позлати“ имената ти в историята.

Животът е постоянната величина, малка част от която са футболистите. Тези, които играят днес, трябва да разберат, че остават в историята на великата игра. Как ще се помнят имената им? Изборът е техен.

Източници:

1. Михаил Лозанов – Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2
2. Българин е капитан на “Байерн” под носа на Хитлер. marica. bg (2017) https://www.marica.bg/sport/drugi/blgarin-e-kapitan-na-bajern-pod-nosa-na-hitler
3. Hojbjerg: Denmark’s midfield ‘monster’ and emotional leader. The Athletic (2021) https://theathletic.com/2690172/2021/07/07/hojbjerg-denmarks-midfield-monster-and-spiritual-leader/?article_source=search&search_query=leader%20hojbjerg