През месец септември още един от славните български отбори ще отбележи рожден ден. Спартак (Плевен) ще отпразнува 102-рата си годишнина.
Феновете на плевенския футбол със сигурност се гордеят с вековната си история и изиграните над 1000 мача в професионалния ни футбол. В тази статия “Ритнитопъ” ще ви запознае с едни от емблематичните футболни моменти, които Плевен е преживял, и най-възрастните фенове може би още си спомнят.
И на панорамата,
И на парк Кайлъка,
Синьо знаме ще се вей,
Само Спартак ще се пей.
Днес “Спартак” със сигурност не отговаря на футболните очаквания. Отборът се състезава в северозападната Трета лига, което не се нрави на феновете, които са привикнали към професионалния статут на клуба от миналото(1). Във своята вековна история Плевен има извоювано 3-то място във Висшата ни лига през сезон 1958 г. и финал за купата през предходната 1957 г. Мачовете през 1964 г. срещу източногерманския “Карл Маркс Щад”, чехословашкия “Татран” (Прешов), полския “Одра” (Ополе) за европейската Купа Интертото (тогава Купа Рапан), превръщат ”Спартак” в първия български отбор, състезавал се в турнира. Но историята на плевенския футбол започва още през далечната 1919 г.
История на футбола в Плевен – в началото беше ”Белият генерал”
Първият футболен клуб в Плевен е учреден през 1919 г. по идея на Драгомир Несторов, ученик в Свищовската търговска гимназия(2)(3) Двадесетина младежи се събират в двора на къщата му, за да създадат футболен клуб, като му дават името ”Скобелев”. Името е вдъхновено от ген. Скобелев, прочут в Руско-турската освободителна война като Белия генерал. През 1920 г. е избрано постоянно ръководство, утвърдени са уставът и значката, а годината ще бъде запомнена и с първия официален мач на ”Скобелев”, като отборът побеждава с 3:1 ”Сила” (Червен бряг).
През 1931г. в Скобелевия парк футболни дейци учредяват футболен клуб ‘‘Белите орлета‘‘,който на следващата година променя името си на “Белите орли”. Клубът просперира и през 1941 г. получава от местната власт място за игрище. По-късно на същото място е изграден стадион „Спартак“, който днес носи името „Белите орли“. През 1949 г. е взето решение клубът да премине под шапката на МВР и да бъде прекръстен на “Републиканец”. Футболните запалянковци приемат остро промяната, които през 1947 си извоюват достойно име, запазило се и до днес – ”Спартак”.
Следващите 30 години се оказват златни за тима, като той става почти неизменен участник в елитния ни ешалон и се превръща в първия български участник в турнира “Интертото”. Класирането за европейския турнир е през 1961 и “Спартак” където записва 3 равенсва като домакин и 3 загуби като гост срещу Карл Маркс Щад, “Татран” (Прешов) и “Одра” (Ополе). В клуба се развиват доста популярни имена като най-ярките от тях са Пламен Николов (Футболист № 1 на България през 1984 г.) и със сигурност Пламен Гетов, който през следващите години ще се превърне в една от най-големите легенди на клуба.
През лятото на 1981 г. отборът за втори път в своята история участва в ”Интертото”, като постига две победи и четири загуби срещу Вердер (Бремен), Малмьо и ФК Цюрих (4:1 и 0:3). Това ще останат и най-ярките спомени от европейските авантюри на ”Спартак”.
След тези славни години фортуна обръща гръб на отбора и следва пропадне което, за съжаление на феновете на отбора, продължава и за днес. Петото място в крайното класиране в първенството е повторено като постижение през сезон 1982/83, но след края на шампионата плевенчани са извадени от „А“ група заради опит за уреждане на резултата от среща с Черно море (Варна). За тази случка ще стане на въпрос и по-късно в статията. . През сезон 2000/2001, начело с Вили Вуцов, “Спартак” се завръща в елитната група, но за съжалeние, това се превръща в последния сезон на тима в А група.
През 2009 г. огромни финансови проблеми надвисват над отбора и се случва немислимото, като отборът обявява фалит и се озовава в аматьорските дивизии. В началото на 2010 отборът е възстановен и започва от А окръжна група. След двугодишно изгнание в аматьорските лиги, “Спартак” печели промоция за Б група и се завръща в професионалния футбол. Запомнящ се момент от иначе един най-тъмният период на отбора е 1/8 финалът за купата през 2011 година срещу ЦСКА. ‘’Спартак’’ губи с 0:3, но поставя рекорд за най-посетен мач в България през годината, събирайки близо 18 000 души.
В наши дни, ”Спартак” спокойно може да бъде класифициран като ”йо-йо” отбор, сменяйки неколкократно Втора и Трета лига. През настоящия сезон, тимът е в челото на Трета лига и запалянковците таят надежди за завръщане в професионалния футбол за следващия сезон.
Футбол на осветление, когато още няма електричество.
Дългата история на ”Спартак” е изпълнена с интересни моменти, които са белязали българския футбол(4). Един от продължаващите до днес спорове е къде, всъщност, се е състоял първият мач на осветление в България. Град Пазарджик има свое мнение по въпроса. През 1929 г., местният ”Ботев” (Пазарджик) се изправя, след залез, срещу сборен отбор на австрийските строители, които помагат за изграждането на язовир ”Въча”. За целта е прекаран електрически кабел до Острова, където по това време се намира местния стадион.
Плевенчани, обаче, правят подобно нещо 5 години по-рано, а именно през 1924 г. По това време населението на Плевен е около 30 хиляди души, а газовите лампи са повече от електрическите крушки. По-важните учреждения в града като киносалоните или общината получавали електричество от агрегати. По идея на Хараламби Гарибов, местният ‘’Скобелев‘‘ изиграва нощен мач срещу ‘’Победа‘‘, като афишите за него са, че това е първият мач на осветление не само в България, но и на балканския полуостров. Спомените на Александър Бекирски от това време могат напълно да ни потопят в романтиката на събитието:
Дойде уреченият час. Игрището беше смрачено. По едно време два големи прожектора, захранвани от агрегат, бяха пуснати в действие. Две киномашини, поставени на малко разстояние една от друга, осветяваха вратите, а четири трактора – игрището. Опасваха го два реда гирлянди с големи и силни електрически крушки. Въпреки това публиката почти не се виждаше. Тя беше вън от обсега на светлината и само от време на време проблясваше слабо някое засмяно или възбудено лице.
Александър Бекирски за първия мач на осветление
– Хайде, почвайте! – чуваха се нетърпеливи гласове.
Футболистите на „Скобелев” и „Победа” излязоха да загряват и да свикнат с осветлението. И досега помня удължените сенки, движещи се по игрището. За нас наистина беше забавно, но за отборите – не много лесно. И все пак, при голямо въодушевление у зрителите, мачът се игра според правилата. „Скобелев” спечели с 3:1.
Имаше, разбира се, и спорове. Ревът на моторите и агрегатите край игрището, музиката, закачките и виковете заглушаваха реферската свирка. Това налагаше често спиране и подновяване на играта, но не попречи на доброто настроение.
И тогава футболът, както и сега, се ползуваше с голяма обич и уважение сред ръководители, състезатели и зрители…”
Цеко Топуров от ”Скобелев” пък свидетелства за успеха на събитието като споделя, че играчите са събрали ”една газова лампа с пари”.
За сравнение в София първи мач на осветление се играе през 1940 г., в Югославия през 1931 г., в Румъния през 1936 г., а в Турция чак през 1954 г.
Доктор на бутонки.
На 30.07.1911г. е роден една от емблематичните фигури на плевенския футбол – д-р Никола Ст.Станимиров(5). През 30-те години той заминава да учи медицина в Бордо, Франция. Увлечен е по ритнитопа и играе в отбора на ”Бордо”. Неговият приятел от Плевен Стефан Василев играе в ”Нанси”. Това е причината Станимиров да се премести в същия град. По време на следването си е картотекиран играч във футболния отбор на гр. Нанси. Там Никола Станимиров завършва стоматология и се връща в Плевен. Започва зъболекарска практика и вдига сватба с Надежда Стефанова Парапулова. Надежда е жена от богат род – майка ѝ притежава чифлик и много земя в с.Летница, а баща ѝ упрявлява х-л „Цар Освободител” в Плевен.
(вероятно като “железничарски шампион” – 1945г.)
Д-р Станимиров е сред водещите футболни делятели в Плевен. Тъкмо в неговия частен кабинет през 1939г. се основава футболния клуб ”СП-39”, предшественик на ”Спартак” (Плевен). Клубът се образува от сливането на „Скобелев” и „Победа”. Д-р Станимиров става неговия първи председател. През същата година приятелят му и изявен плевенски футболист Петър Бараков се жени на стадиона в присъствието на цялата спортна общност и всички почитатели на футбола. Кумуват д-р Никола и Надежда Станимирови.
Д-р Станимиров е председател на „Спартак” (Плевен) още веднъж – през 50-те години. Тогава се записва в Медицинска академия и получава второ висше медицинско образование – специалност уши-нос-гърло. През 40-те години купува автомобил „Мерцедес”, което е нещо невиждано по нашите ширини по това време. Шофьорската му книжка от плевенското МВР носи сериен N 1. През войната д-р Станимиров е мобилизиран като военен зъболекар получава офицерски чин. Така д-р Станимиров става седмия офицер от рода Станимирови. По запаса достига чин подполковник.
Д-р Никола Станимиров почива през 1966 г. и оставя трайна следа с дейното участие за проспериране на футбола в Плевен.
Футболна сватба на стадиона в Плевен – една от първите.
Първите сведения за футболна сватба идват от столицата ни през 1941 г. Любителите на футбола биват подканяни цяла седмица да посетят приятелския мач между “ФК 13” и ”Славия”(6). Освен качествен футбол, на зрителите е обещан и “сюрприз” – венчалната церемония на Стефан Николов Калъчев и Вера Христова. Очакванията за много публика се пообъркват поради проливния дъжд, който се сипе над стадион “Юнак”, но все пак обредът е изпълнен и остава като част от футболната ни история.
Плевенчани не остават много по-далеч от софиянци и подобен жест на любов както към любимата, така и към футбола, е повторен на 23.05.1943 от Петър Антонов Бараков. Целият град се стича на игрището Текийски баир за да поздрави младоженеца и спътницата му в живота – Мария Нейкова Русева. Популярният футболист, по прякор Тачо, дълго време радва футболните запалянковци и по това време има записани 164 официални и 84 приятелски мача за ”Скобелев” и ”СП-39”. Клубният му отбор е инициатор на събитието, а кумува вече споманатия д-р Никола Станимиров, заедно със съпругата си Надежда.
Петър Барков по време на бракосъчетанието е облечен с футболен екип, с което засвидетелства отново любовта към спорта. Среща разбиране и от половинката си Мария, понеже нейните братята са други изтъкнати футболисти в Плевен – Иван и Христо Нейкови.
Кариерата на Тачо продължава до 1952 г., когато в приятелски мач кракът му е счупен. Неговите дъщери Пенка и Надка надграждат семейната любов към спорта и завършват тогавашния ВИФ ”Георги Димитров” (сега – НСА).
Тъмната страна на социалистическия футбол.
Освен повсеместно веселие по време на сватбени тържества, доктори на бутонки и романтичен ритнитоп на осветление, плевенския футбол крие и тъмна страна(7).
Първият случай на задкулисни договорки и черна каса е регистриран през 1973 г. Тогава, следвайки решението на Политбюро на ЦК на БКП, от съответната дивизия са извадени няколко клуба. От А група са отстранени “Дунав“ (Русе) и “Черноморец“ (Бургас). От северната Б група – “Бдин“ (Видин), “Кърпачев“ (Ловеч), “Лудогорец“ (Разград) и “Чавдар“ (Троян). Изпадналият от юнжната ‘’Б‘‘ група “Загорец“ (Нова Загора) е пратен в областните групи.
Ново разкриване на черна каса, този път от ОК на БКП в Кюстендил, също води до изваждане на тим от втория ешалон. Тя е организирана от началника на физкултурното дружество “Велбъжд“ Веселин Лучански, който увеличава премиите на играчите от два до четири пъти.
Истинските мащаби на проблема се виждат най-ясно през 1983 г. За съжаление, поводът е изключително неприятен – катастрофа на треньора на ‘‘Спартак‘‘ (Плевен) – Иван Иванов (Гунчо) при Витиня. При злощастния инцидент от колата му изпадат банкноти и компроментиращ тефтер. Благодарение на това се установява, че плевенчани са платили на шестима играчи от “Черно море”, за да загубят срещата между двата отбора играна на 21.05.1983 г. Мачът прикюлчва 2:0 за ”Спартак” Плевен. В резултат на това БФФ изважда “Спартак’‘ от състава на елитната ни група, а замесените футболисти от “Черно море” са със спрени права за различни периоди.
По същото време Девети отдел на Шесто управление прави разработка срещу председателя на Българската Федерация по Футбол – Димитър Николов и началника на международния отдел – Дончо Нанов, позовавайки се на многобройни техни злоупотреби. Двамата биват задържани при показна акция, като по време на обиска във футболния съюз присъства телевизионен екип от програма ”Лъч”. Събраните сведения показват най-пълно картината на порядките, които владеят българския футбол. Вестник ”Народна младеж” излиза със статия ”Ще има ли съд на честта”, в резултат на което са получени над 1500 писма. Сред писмата има цели изложения на футболни клубове като ”ЖСК Спартак”, ”Шумен” и ”Беласица”.
Мнението на “Ритнитопъ”: Плевен е футболен град, който дълго се е гордял със представителния си футболен тим. Ритнитопът в града има богата история, обсипана както с паметни моменти, така и с любопитни и срамни.
В момента ситуацията около ’’Спартак’’ не е цветуща, но едно е сигурно – Плевен заслужава да има професионален отбор в елитната ни “Efbet лига’’ и футболната общност в града отново да изпитва радост и да съпреживява емоционално победите и загубите.
Екипът на ”Ритнитопъ” пожелава много професионални успехи и бързо завръщане в елита на ”Спартак” (Плевен) по случай 102 годишнината от създаването на отбора.
Източници:
1. Български Клубове [online]. B: Български клубове, 2021. Достъпно на https://bgclubs.eu/teams/Spartak(Pleven) [07.09.2021]
2. Чорбаджиев, Николай. Първият футболен клуб в Плевен [online] – В:Патриотичен десант, 25.09.2013. Достъпно на: http://www.desant.net/show-news/28432 [07.09.2021]
3. Уикипедия, 2021 [online]. Достъпно на: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%A4%D0%9A_%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA_(%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD [07.09.2021]
4. Борисов Теодор. Как цар футбол превзе България: Първите срещи на осветление – София: Българска история, 2019. – 3с.
5. Stanimer. Д-р Никола Ст.Станимиров [online] – В:Станимеръ [16.08.2006]. Достъпно на: http://stanimer.blogspot.com/2008/08/blog-post_16.html [07.09.2021]
6. Борисов Теодор. Как цар футбол превзе България: Сватбите на Цар Футбол – София: Българска история (2019). -3с.
7. Борисов Теодор. Как цар футбол превзе България: Тъмната страна на социалистическия футбол – София: Българска история (2019). – 4с.
[…] […]