Press "Enter" to skip to content

Две истории – Една Купа! 

Изненадващите звезди на Мондиал 90’ 

Краят на 80-те и началото на 90-те години на миналия век е преломен в почти всяка една точка по земното кълбо.

Берлинската стена пада, започва конфликтът в персийския залив, в Азербайджан съветски военни части избиват мирно население, докато в Полша синдикалистът Лех Валенса е избран за президент. В другия край на света, САЩ започва нова окупация на Панама и през това време като между другото пуска за първи път в орбита телескопа “Хъбъл”.

 
Напечените моменти не подминават и България като на 10-ти юни 1990 г. се провеждат изборите за седмото Велико народно събрание, което има отговорната цел да изработи и приеме новата конституция на страната след големите промени от 10-ти ноември година по-рано. След излизането на резултатите от вота, студенти окупират Софийския университет в знак на протест. 

Студенти се събират за началото на стачката пред Софийския университет на 11-ти юни 1990 г.

 
Някъде по това време в столицата на модата Милано е дадено началото на 14-тото Световно първенство по футбол, а именно Мондиал 90.. Откриващата среща се играе на митичния “Сан Сиро” или познат още като “Джузепе Меаца” – дом на грандовете “Милан” и “Интер“. Съоръжението е изпълнено до краен предел за откриващия двубой между носителя на трофея от преди 4 години, Аржентина, и аутсайдера Камерун.

Диего Марадона весело, весело жонглира с кълбото пред 80-те хиляди по трибуните и милионите през телевизионните екрани. Дребничкият магьосник безгрижно прави “раменца” преди началото на срещата, но малцина от наблюдаващите предполагат, че най-добрият футболист в света по това време е зависим от кокаина в последните седем години и е успял да се изчисти от наркотика едва няколко месеца преди турнира.

От ФИФА се тупат в гърдите, че с Мондиал 90 се поставя нова ера във футбола, но всъщност преди всичко имат предвид, че финансовите им постъпления ще се завишат максимално.

По това време страната домакин Италия е меката на играта с коженото кълбо. “Серия А” е нарицателно за лига, изпълнена с качество и много талант. Най-добрите играчи на планетата се съревновават по тежките арени на “Апенините“. Там на най-голямата сцена пред очите на целия свят изгряват звездите на героите на нашата история.  

Мондиал 90'
Идеалният отбор на Мондиал 90′


 

Единият е вратар, а другият е централен нападател, но историите им се преплитат по интересен начин на Мондиал 90′ в Италия. И двамата влизат в идеалния отбор на турнира, а единият от тях, дори слага ръце върху приза за най-добър играч на надпреварата.  

И двамата придобиват легендарен статут при завръщането в родните си страни, като са посрещнати с почести и слава въпреки статута си на резерви преди форума.

В следващите редове ще проследим пътя към Световната купа на италианското острие Салваторе “Тото” Скилачи и аржентинската стена Серхио “Гойко” Гойкоечея.

Вратарят на Камерун Томас Н'Коно Мондиал 90'
Вратарят на Камерун Томас Н’Коно


 
 

Както вратарят, така и нападателят са резерви в националните си репрезентации в месеците преди турнира. Гойкоечея има “привилегията” да бъде смяна на титулярния страж Нери Пумпидо не само в тима на Аржентина, но и на клубно ниво в гранда от Южна Америка “Ривър Плейт”.

Скилачи пък е на 25 години, като само допреди година се е подвизавал във второто ниво на италианската футболна пирамида – “Серия Б”. През сезон 1988-1989, с екипа на ‘’Месина’’ опъва мрежите на противниковите отбори точно 23 пъти и с това си извоюва трансфер в гранда “Ювентус“. Въпреки ниския си ръст от едва 173 см., “Тото” впечатлява с хъса, увереността и агресивния си стил пред гола. Въпреки сериозните критики за физиката си, дебютира за националния отбор на Италия през март 1990 г. 

Груповата фаза стартира тежко за отбора на Аржентина. В откриващия мач на първенството Гойкоечея гледа от скамейката как в истинска касапница на терена “албиселесте” сензационно губи с 0:1.

Диего Марадона и компания биват бутани, блъскани и ритани по всяка педя на терена като африканците завършват мача с 9 души. Известност добива вратарят на Камерун Томас Н’Коно, парирал с вещина не един и два удара на южноамериканците.  

Нещата при Скилачи тръгват по-добре. На 9-ти юни 1990 г. в Рим, домакините на турнира започват откриващия си мач срещу коравия тим на Австрия. Старши треньорът на “Скуадра Адзура” очаквано залага в нападение на дуото Андреа Карнивале – Джанлука Виали.

Срещата върви вяло и по всичко личи, че двата отбора ще поделят точката след нулево равенство. Тогава идва моментът на “Тото“. Роденият в Палермо нападател заменя Карнивале в 75-ата минута и са му нужни едва три допълнителни отброявания на часовника, за да опъне мрежата на Клаус Линдербергер. Трудната среща завършва със сладка и изключително изстрадана победа за страната домакин.  

''Тото'' Скилачи се радва бурно след едно от 6-те си попадения на турнира. Мондиал 90'
”Тото” Скилачи се радва бурно след едно от 6-те си попадения на турнира.


 

В следващите дни късметът се усмихва и на “Гойко“. На 13-ти юни 1990 г. Аржентина се изправя в мач на “живот и смърт” срещу силния отбор на СССР.

В 11-та минута на срещата, титулярът под рамката на вратата, Пумпидо, чупи крака си след сблъсък с един от собствените си защитници. Гойкоечея е призован на терена от треньора Карлос Билардо. Вратарят не се колебае много, много и с редица важни намеси е основен помощник на Диего Марадона за крайния успех с 2:0.  

Хуан Симон, Серхио Гойкоечея и Диего Марадона преди началото на 1/4-финала с Югославия. Мондиал 90'
Хуан Симон, Серхио Гойкоечея и Диего Марадона преди началото на 1/4-финала с Югославия.


 

Оттам нататък турнирът е специално запазен за двамата. Скилачи не спира да бележи и грабва Златната обувка за топ стрелец на турнира с 6 попадения на Мондиал 90′. Нисичкият италианец бива обявен и за “Най-добър играч” на надпреварата, грабвайки заслужено “Златната топка”.

Голмайсторът на “Ювентус” е неудържим в същинската фаза на Световното, като се разписва във всеки един кръг от директните елиминации. Въпреки неговите усилия, Италия завършва на 3-то място и се разминава с мечтан финал на домакинското си Световно първенство. 

                                                                                 ''Гойко'' в действие по време на финала на Мондиала. Мондиал 90'
”Гойко” в действие по време на финала на Мондиала.

Гойкоечея от своя страна се превръща в национален герой и помага на Аржентина да достигне финала след едва 5 допуснати гола. На фазата на 1/8-финалите “Гойко” запазва суха мрежа срещу кръвния съперник Бразилия.

В следващия кръг заключва вратата си при нулевото реми с Югославия. Следва рулетката на дузпите, при която нервите на стража са железни и той спира на три пъти балканците, за да може “албиселесте” да се поздрави с победа 3:2.

На предпоследното стъпало препятствието са домакините от Италия, но отново два спасени наказателни удари от Гойкоечея пращат аржентиниците на финала. 
 

https://www.youtube.com/watch?v=x_6YN2j-upI


Там на 8-и юли 1990 г. на величествения дом на столичните “Рома” и “Лацио” – “Стадио Олимпико“, вратарят роден в близост до Буенос Айрес отново е герой за тима си, който играе ужасно.

Благодарение на добрите му изяви отборът на Аржентина успява да удържи европейският мастодонт Западна Германия в повторение на финала от Мексико 86’.

Резултатът се движи 0:0 към 85-ата минута преди главният съдия Едгардо Кодесал да свири дузпа за европейците при изключително спорни обстоятелства. Опитният футболист на “Интер” Андреас Бреме застава зад топката. “Гойко” отново се справя брилянтно под рамката, като хваща посоката на удара на германеца, но за негово нещастие не успява да достигне топката с няколко сантиметра и кълбото връхлита в мрежата. Западна Германия става крал на футболния свят за трети път в историята си. 

Мнението на “Ритнитопъ“: В трудни и враждебни за света времена, Мондиал 90’ в Италия ще бъде запомнен като един от най-грубите и безрезултатни турнири. Регистрирани са рекордните 16 червени картона, включително и един във финалната среща, което се случва за първи път в историята. Двамата герои на историята ни, както и сълзите на Диего Марадона след последния съдийски сигнал на финала игран в Рим, ще останат завинаги в златната витрина на световния футболен фолклор. 

Можете да прочетете още такива материали тук :

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *