Разберете кой кмет си позволи да забрани най-популярната игра и как обществото прие забраната.
Футболът несъмнено е най-популярният спорт на нашето време. От първообразните му варианти в Древността, през приемането на първите писани футболни правила през 1863 година до неговата днешна културна стойност в наши дни. Царят е изминал дълъг път.
В днешно време играта с коженото кълбо е причина, както за избухването на войни(1), така и за поставяне на основите на нова религия(2). Разбира се, нещата за почитателите на футбола невинаги са били розови. Дори в родината на футбола – Англия, играта е била критикувана. В средата на 14-ти век крал Едуард III дори издава декрет, с който цели да забрани футбола. По този начин младежите следвало да се занимават с по-традиционни спортове като стрелба с лък и езда.
Първите стъпки на играта у нас също не са лесни. Футболът дебютира на родна сцена през 1894 година, благодарение на швейцареца Жорж дьо Редибюс. Мястото е двора на Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I”, а новата игра, наричана „ритнитоп”, бързо печели популярност сред учениците. Само 15 години по-късно в София е основано и първото футболно сдружение – „Савата”.
Повече за началото на любимата ни игра можете да прочетете тук:
Дотук добре. Само че през 1924 година в град Фердинанд (днешна Монтана) за малко всичко да бъде загубено. По това време в града, носещ името на първия ни цар, функционират цели 2 футболни клуба („Ботев” и „Левски”), а общината дори отпуска място за терен до брега на река Огоста. Няколко месеца по-късно обаче, общинският съветник Косто Кацарски внася предложение за забрана на футбола.
Причината е негативното отношение на голяма част от местното общество. Според по-възрастните хора, “ритнитопковците” не правели нищо полезно, а единствено застрашавали своето здраве.
След дълги спорове, въпросът стига до тогавашния кмет Тодор Грънчаров, който е уважаван от съгражданите си. Той вкарва множество иновации в града, включително изграждането на електрическа и канализационна мрежа. Също така, благодарение на него в началото на 20-те години на миналия век във Фердинанд навлизат кинематографът и телефонът.
Политикът обаче не се оказва особено иновативно настроен към футбола. Със заповед 307-а от 09.10.1924г., спортът е забранен на територията на града. В нея още се казва:
„Родителите на ученици и младежи, заловени на същата игра, да се глобяват с 250 лева за всеки случай и децата да се разгонват от общинските агенти със съдействието на местната полиция.”
Според някои източници, освен забраната, на кмета Грънчаров се приписва и създаването на вестник, носещ звучното име „Спортомразец”. Както вече се досещате, ролята на изданието е да пропагандира против практикуването на футбола. Веднага след излизането на вестника в редакцията му е получено писмо от привърженици на играта. Те заявяват(3):
„Вестникът няма да има успех, защото платформата му е такава – да мрази всяко добро начинание, да опропасти състоянието си, но да напакости на съседа си, да си пожертвува едното око, но да извади и двете на довчерашния си приятел”.
Примерът на северозападния град е последван и в други части на страната. През 1925 година в Казанлък също се заражда борба против коженото кълбо. Не след дълго се появяват и първите опити да се забрани футбола. На страниците на местния вестник „Казанлъшка искра” е публикуван материал, озаглавен „Как да се справим с извъншколската разпуснатост на учениците”. На пръв поглед нищо особено, нали? Е, само че в статията се разказва за смъртни случаи, тежки заболявания и телесни повреди причинени от футбола.
Разбира се, информацията няма общо с реалността, тъй като по това време най-популярната игра днес е предимно джентълменски спорт и мачовете преминават сравнително спокойно. Едва десетилетия по-късно ще се появят хирурзи като Едгар Давидс, Рино Гатузо, Марк ван Бомел, Георги Марков и Тони Шумахер. Въпреки това, в следствие на публикацията се организират протести от страна на родителите от града на розите с цел да се забрани футбола. Така през 1934 година забраната е факт, макар и само за територията на местната гимназия. Но да се върнем във Фердинанд. Не гимназията, където футболът е демонстриран за първи път, а в града, където е забранен.
След изтичането на мандата на кмета Грънчаров през 1926 година не става ясно дали наследникът му Игнат Попов отменя официално забраната. Факт е обаче, че в годините след това отбор от града не печели нито веднъж първенството на Видинската или Врачанската спортна област. Съответно, отборът не се включва и в Държавното първенство.
През 1945 година „Ботев” Михайловград (социалистическото име на града) прави пробив, но губи още в първия кръг от видинския „Бенковски”. За да видят за първи път отбора си в елита, на местните им се налага да чакат до култовата 1994 година. Тогава след като близо 4 десетилетия, в които върхът е „Б” група, Монтана най-сетне е част от елита и получава честта да играе редовно с отбори като “Левски” и ЦСКА(5).
Не можем обаче да отречем, че съдбата за пореден път си знае работата. След като името на гимназията, където за първи път е ритната футболна топка у нас съвпада с името на мястото, където е и забранен, то нека споменем и още един интересен факт. В града, който забрани футбола е роден Стилиян Петров, който със своите 106 двубоя е рекордьор по участия с екипа на България(6). Освен това, обявеният за Футболист на България за 2003-та година е легенда на редица отбори, включително британските „Селтик” и „Астън Вила”.
Добър реванш за едни ритнитопковци преди повече от век, а?
Мнението на “Ритнитопъ”: Опити да бъде забранен футболът има в редица държави. Някои са били успешни, но не за дълго. Фактът, че във ФИФА членуват повече футболни асоциации отколкото държави-членки има ООН е достатъчно показателен за силата на футбола днес. Така че забрана е се очаква. Поне докато свят светува!
В знак на партньорството ни с МисляФУТБОЛ някои от статиите на автора ни Ивайло Младенов ще могат да бъдат намерени и на двата сайта! Повече за техния проект, както и публикваните им материали, можете да разгледате на сайта им – https://www.mislqfutbol.com/
Източници:
(1) “Футболната война” или когато Хондурас и Ел Салвадор се хванаха за гушите. (2019, July 4). От Засада. https://otzasada.com/futbolnata-voyna-ili-kogato-honduras-i-el-salvador-se-hvanaha-za-gushite
(2) Църква в памет на Марадона отвори врати в Мексико. (2021, July 16). КЕШ Медия – Cash.bg. https://www.cash.bg/articles/7893/carkva-v-pamet-na-maradona-otvori-vrati-v-meksiko
(3) От “ритнитоп” до сребърните олимпийски медали във футбола (първа част). (2016, August 4). Българска история. https://bulgarianhistory.org/istoriq-na-bulgarskiqt-futbol-1/
(4) Борисов, Теодор. „Как Цар Футбол превзе България”. София, „БИ 93” ООД, 2019, с. 56-57
(5) „ 95 години организиран футбол в Монтана” (снимки). (2017, October). Червен Картон – Начало. https://chervenkarton.com/index.php/region-sport/4404-95
(6) Bulgaria – Record players. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/bulgarien/rekordnationalspieler/verein/3394
Be First to Comment