През 1969г. Хондурас и Ел Салвадор започват военен конфликт, който коства хиляди животи и разселва много повече – кървава борба, която все още се помни като “Футболната война”.
Единствената тема, която вълнува света в последните дни е войната в Украйна. Събитията в източноевропейската държава несъмнено остават отпечатък и върху футбола. Понякога обаче се случва обратното. Това е и причината да ви разкажем за истинска война, която е породена от един футболен мач. Става дума за “Футболната война” между Хондурас и Ел Салвадор.
След изиграването на пълните 90-минути резултатът на стадион “Ацтека” в Мексико Сити е 2:2. В рамките на няколко седмици Хондурас и Ел Салвадор се изправят три пъти един срещу друг, за да определят коя от двете държави ще се класира за световното първенство в Мексико през 1970-а година. До този момент нито един от двата отбора не се е добирал до участие в най-големия футболен форум.
Преди да се достигне до равенството в редовното време, двете държави си разменят по една домакинска победа, за да се стигне до третия мач помежду им. Стига се и до 11-ата минута в добавеното време на третата среща, когато Маурицио “Пипо” Родригез от Ел Салвадор успява да отбележи ключовото попадение.
“Когато вкарах гола си мислех, че не е възможно с толкова малко време, което им остава да играят наравно с нас“. Бях сигурен, че с този гол ще спечелим.”
казва Родригес 50 години след критичния мач.
След победата на “салвадорци” на неутралния терен в Мексико избухва 4-дневна война, в която двете държави дават общо 3000 жертви. Както може би се досещате, самият футболен мач не е главната причина за военния конфликт между двете държави. Той обаче се оказва повратната точка в отношенията, тъй като дава начало на смъртоносната война.
И така. След края на мача, в късния следобед на 14-и юли 1969-а година Ел Салвадор напада Хондурас. Не на футболния терен, а на бойното поле. Всевъзможна военна и цивилна техника става част от войната, като дори пътническите самолети са екипирани с бомби. Само за няколко часа войската на Ел Салвадор успява да навлезе в столицата на Хондурас – Тегусигалпа.
Преди да достигнем до края на войната, е важно да разберем защо се е случила изобщо. Причината за конфликта се корени в управлението на Ел Салвадор към 69-а година. Държавата не е особено голяма и популацията й към онзи момент е 3 милиона души. Размерите й позволяват цялото богатсво да попадне в ръцете на по-богатата прослойка в държавата. След години мизерстване голяма част от населението на Ел Салвадор решава да емигрира в съседен Хондурас.
Защо точно в Хондурас? Освен, че е близко, се оказва, че съседната държава е пет пъти по-голяма, а в същото време населението й е само 2.3 милиона души. Това дава невероятна възможност на земеделския салвадорски народ да намери препитание в Хондурас. В тези години на 20-ти век около 300 хиляди салвадорци преминават хондураската граница в търсене на нов живот.
Мигрантският поток от своя страна се оказва, че е от полза единствено на правителството в Ел Салвадор. Хондураското управление не остава впечатлено от прииждащите съседи, тъй като богатството на земеделците в Хондурас започва да намалява, преразпределяйки се в повече домакинства. Решението на президента Освалдо Лопес Арелано е взето. Започва депортиране на салвадорците обратно в държавата им.
„В много голяма степен тази война беше заради наличната земя, твърде много хора на твърде малко място и управляващата олигархия просто подклаждаше огъня чрез пресата“.
казва Дан Хагедорн, автор на „100-часовата война“.
Завръщайки се у дома, салвадорското управление започва да изпитва трудности, тъй като се оказва неподготвено да приветства обратно народа си. В същото време едрите земевладелци в държавата започват да изразяват своето желание за вонни действия. Именно в разгара на тези събития, двете държави се срещат на футболния терен.
Няколко дни след края на мача, се оказва, че над 140 хиляди салвадорци са се прибрали обратно в държавата си. Действията на управляващите са мигновенни и инвазията в Хондурас става факт. Военните действия продължавт четири дни, между 14-и и 18-и юли. Финалът е белязан с намесата на Организацията за сътрудничество в Америка, която успява да убеди двете държави да спрат да воюват.
В крайна сметка войната не бива прекратена чрез мирно споразумение, така че може да се твърди, че напрежение има и до ден днешен.
Мнението на “Ритнитопъ“: Войната, в която цивилни биват убити, трябва да бъде абсолютно непонятно нещо за модерното време. За жалост виждаме, че все още това е реалността, дори и в Европа. Много хора искат политиката да не влияе на спорта, но това е война и няма как да бъде запазен неутралитет. А и не трябва.
Класическите вмешателства на политици и бизнесмени с имиджови или репутационни цели изглеждат нищожни в сравнение с това, което наблюдаваме днес. За по-малко от 24 часа след началото на войната в Украйна станахме свидетели на безброй ключови решения в спортния сектор. Повече можете да прочетете на статията ни по темата тук.
Футболът трудно може да се превърне в причина за вонен конфликт. Може обаче да мотивира дадена нация да се обедини около конкретна идея, която да доведе до истинска война. С истински жертви. В същото време обаче организации като ФИФА и МОК могат да посочат с пръст виновника за даден конфликт, заявявайки на целия свят, че този абсурд трябва незабавно да приключи. Това се случва и днес.
Източници:
(1) Luckhurst, T. (2019, June 26). Honduras V El Salvador: The football match that kicked off a war. BBC News. https://www.bbc.com/news/world-latin-america-48673853
(2) Football war. (2002, June 16). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved February 28, 2022, from https://en.wikipedia.org/wiki/Football_War
Be First to Comment