“Sariyer ” или “Саръйер” е футболен клуб създаден през 1940 година от квартал Саръйер, намиращ се в град Истанбул, Турция. Отборът играе домакинските си мачове на стадион “Yusuf Ziya Öniş”с капацитет от 5000 седящи места.
Прозвището на клуба е “Белите чайки “. Отборът се подвизава във “Втора лига – Червена група” , което е нещо като родните окръжни групи(1).
Интересното за този клуб, е че печели турнира “Балканска купа” през сезон 1991/92. На финала побеждава румънския “Оцелул” след 0-0 в гостуване и победа в продълженията у дома с 1:0. Отборът има няколко сезона и в елита на турския футбол (1982-1994;1996/97) . След изпадането си от елита през 1997-а година отборът прекарва няколко години във втора дивизия на Турция. За жалост през 2005-а година клубът изпада и днес все още се подвизава в долните нива на турския футбол. Няма спомен от отбора, спечелил балканската купа и състезавал се с най-добрите в Турция(2).
Нещото, което според нас впечатлява в този клуб е, че не е от най-значимите в Истанбул, но все пак има своята история, която заслужава уважение. Макар и клубът да не може да се сравнява с тимове като “Бешикташ”, “Галатасарай”, “Фенербахче” и дори новоизлюпените милионери от “Истанбул” (Башакшехир), то “Саръйер” впечатява с това, че има прекрасен стадион, който в България съвсем спокойно би бил един от най-грандиозните.
Стадионът е открит през далечната 1988-а година на 23-и януари, но е реновиран през 2009-а година. Интересното е, че собственик на стадиона е тамошното ,,Министерство на младежта и спорта”. Това ни подсказва, че футболът е приоритет на държавата и тя инвестира средства без да се щади, а стадионът на този отбор е един от многото примери за това(3).
“Саръйер” разполага с изцяло покрит мултифункционален стадион. Там освен “европейски”, се играе и “американски” футбол. Стадион “Yusuf Ziya Öniş” е по-качествен от всички в българския елит с едно изключение – “Хювефарма Арена”. Единствено съоражението на “Лудогорец” е достоен конкурент, но да не забравяме, че все пак “Саръйер” се подвизава в долните нива на турския футбол.
В последните години ставаме свидетели на много турски футболисти в големите първенства и това не е случайно. Освен многото турски имигранти в Европа, то няма как да не отбележим и държавата, която подкрепя толкова мощно футбола. Няма как в един момент това да не доведе до добър резултат и определено нашите съседи ни показват какъв е пътят, за да се излезе от блатото, в което сме затънали, що се отнася до стадионите ни. У нас те просто липсват, изключвайки “Лудогорец” и техния стадион.
Може би някой ще си помисли: “Турция е голяма и многолюдна държава с много финансова мощ, а ние тук сме бедни и малки”. Това не бива да ни служи за оправдание, тъй като нямаме дори пет стадиона на европейско ниво. Трябва да започнем отнякъде, дори и начинът да е стадион по стадион. Следващите поколения трябва да получат шанс да изживеят удоволствието, присъствайки на модерни стадиони, без значение дали като зрители или като футболисти.
Нима не е сбъркано нещо в отношението на държавата към собствените й стадиони? Как се очаква да има хора, които да посещават мачовете на любимите си отбори, или да заведат децата си на стадиона, при условие, че тук стадионите са меко казано в окаяно състояние. Къде грешим? Защо един квартален отбор в Турция има стадион-мечта, а за нас, феновете в България, кога? Честно казано не можем да си отговорим на въпроса, но знаем, че изпитваме гняв към хората в БФС и към спортното министерство.
Мнението на “Ритнитопъ”: Защо в Турция може, а в България – не? И това, че отборите тук са може и да са частни дружества, не означава държавата да абдикира от това, което е нейно, а именно земята, на която някога са построени родните стадиони. Смятаме, че ние, българските фенове, заслужаваме да можем да посещаваме мачовете на любимите си клубове с удоволствие, без да се тревожим, че нещо може да ни се случи. Стадионите ни са стари, ръждясали и често пъти негостоприемни, дори за домакина. В по-големия случай единствените подобрения са сменени седалки. Все пак надеждата умира последна, а дотогава ние ще продължим да се надяваме, но и да следим как другите се развиват. Тайничко ще им завиждам за отличните условия, дори в “селските” им групи.
Източници:
(1) Sarıyer S.K. https://alchetron.com/Sar%C4%B1yer-S.K.
(2) Sarıyer S.K. Wikipedia. https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sar%C4%B1yer_S.K.
(3) Yusuf Ziya Öniş Stadyumu – StadiumDB.com. (n.d.). StadiumDB.com – Database of Football Stadiums. https://stadiumdb.com/stadiums/tur/yusuf_ziya_onis_stadyumu
(4) Снимков материал. https://instagram.com/sariyersporkulubu?igshid=YmMyMTA2M2Y=
Be First to Comment