Вчера България записа една от най-тежките си загуби. И то исторически погледнато. И то срещу Грузия. И то с 2:5.
Вчерашният ден ще бъде запомнен като един от най-срамните в историята на българския футбол и най-вече на националния отбор по футбол на България. “Трикольорите” записаха срамен резултат на собствена земя. Във втория кръг от турнира на UEFA “Лигата на нациите” българите загубиха с 2:5 от Грузия.
Отборът ни, воден от Ясен Петров, изглеждаше ужасяващо зле в защита и се получаваха празни пространства в сърцето на отбраната, които ни караха да си мислим, че гледаме отбор от средата на класирането във Втора лига, а не представителния ни тим по футбол.
Срещата с Грузия бе поредният червен флаг, който обаче няма да бъде сериозно разгледан. Националният селекционер Ясен Петров подаде своята оставка, която несъмено ще бъде приета. Това обаче по никакъв начин няма да реши проблемите на “А”-отбора ни.
Първият път, в който България получава 5 гола на своя земя е срещу Франция преди 90 години. През 1932 г. националите ни посрещат „петлите“ в първия си мач срещу този отбор, който след това побеждаваме на няколко пъти в историята на нашето съперничество. Първата среща обаче завършва с неприятно поражение с 3:5, което идва на 9 юни 1932 година.
Следващият подобен мач е от много по-скоро. През 2019 г. „лъвовете“ се сринаха срещу многомилионната селекция на Англия на Националния стадион „Васил Левски“ и загубиха с 0:6. И ако загуби от Франция с два гола разлика у дома и от Англия, който две години по-късно играе на финал на Европейското изглеждат донякъде логични, то продукцията срещу Грузия излиза от тези граници и поставя под съмнение всичко, което се върши не само в самия състав, но и в ръководството над него, тъй като пораженията напоследък станаха доста и стават все по-тежки.
Но нека оставим историята настрани. Срамни загуби се допускат. Все пак именно заради тези резултати футболът е най-великата игра на света. Какво обаче предстои за България? Ще бъде ли тази загуба случайност или начало на достигането на ново дъно в родния футбол?
Десетки треньори се изредиха на поста селекционер на националния отбор през последните 18 години, в които България няма класиране на голям футболен форум. Към момента се очаква Георги Иванов – Гонзо да поеме временно отбора ни. На треньорския пазар в момента свободен е Николай Киров и той изглежда като евентуален фаворит за поста.
Дали обаче поредната треньорска смяна ще донесе някакъв успех за “А”-отбора ни? По-скоро не. Не смятаме, че един селекционер на национален отбор, който и да е той, може да работи качествено в такава атмосфера. Когато 18 години не успяваш да постигнеш своята цел, то тогава може би има ръководни кадри на по-високо ниво, които трябва да се замислят за своята работа. Тоест да си зададат един елементарен въпрос и той е: “Компетентен ли съм да бъда на поста президент на БФС?”. Или вицепрезидент на БФС…
Вчера Йордан Лечков отново в неговия нагъл стил показа, че в БФС данък “обществено мнение” не се плаща. Вицепрезидентът на футболната централа обясни пред журналиста на БНТ Стефан Георгиев, че в българския отбор липсвала класа... Ние бихме казали, че в БФС липсва мозък. И е така. Докато всякакви балкански държави постигат футболни успехи, вече и на месечна база, ние дори нямаме лицензиран национален стадион.
Наблюдавайки поведението на своята аудитория вчера, “Ритнитопъ” забелязва нещо още по-плашещо. Надежда вече няма. Никаква такава. Футболните запалянковци в България вече започнаха да свикват, че ние сме боксовата круша във всеки един мач, който играем. Няколко минути преди началото на мача българската жилка се пробужда и някакво чувство за достойнство се обажда, което единствено ни залъгва, че може би този път нещо хубаво ще се случи. То обаче не се случва. И няколко минути след първата съдийска свирка допаминът ни пуска. И разбираме, че сме отчайващо зле.
Но ние отново искаме да се върнем към тези в БФС. Освен некомпетентни, те са и компроментирани. Освен, че доверието към тях е нулево, то е нулево с причина. Излизат документи, че Борислав Михайлов е пряко замесен в уреждане на мачове и никой не реагира. А наш Боби излиза в своята Facebook страничка и ни обяснява, как това били атаки. Видиш ли “някакви си партенки”.
Още по-плашеща е реакцията на медиите, които до последно искаха да не си цапат ръцете и да не отразяват случая. Чак когато Димитър Бербатов реагира и зададе неудобни въпроси към Михайлов, чак тогава по-големите спортни новинарски сайтове решиха да споделят новината. За споделяне на самото разследване и дума не може да става…
Харесва ли ви или не, министърът на младежта и спорта Радостин Василев е единственият към този момент, който може да упражнява някакъв натиск към “тези в Бояна”. Този натиск обаче вероятно ще си остане само натиск, тъй като в България не съществува прокуратура, която да се самосезира…
Купонът за жалост продължава. И никой в Бояна не смята да поеме отговорност. Отговорност се поема единствено при “случайните” успехи в някой мач, като този с Италия от изминалите световни квалификации. Но докато за Сърбия успех означава победа срещу Португалия в Лисабон, за да нас равен в Италия е повече от успех.
Мнението на “Ритнитопъ”: Никакво чувство за срам и вина. Нулево мъжко достойнство. Тези думи окачествяват най-добре футболните ни управници. България копае дъно след дъно и постепенно мачове като този с Гибралтар, който ни предстои, ще са единствените победи на националния ни отбор. Даже и това не е сигурно.
Боли ни. Много ни боли. Боли ни, защото целият екип на “Ритнитопъ” е съставен от хора, които не просто милеят за българския футбол. Тези хора смятат, че футболът ни може да бъде един от най-големите ни аргументи за национална гордост. И някак, все още вярваме, че е възможно. Но не и без кадрови промени. И то незабавни.
Българските клубове също трябва да го осъзнаят. Случващото не им носи никакви позитиви. Клубният футбол не се намира в най-доброто си състояние и могат да бъдат отличени само няколко отбора, които търпят положително развитие. За целта обаче президентите на отборите не могат да си позволят да подкрепят настоящото статукво във футбола ни. Просто е абсурдно.
Нека им бием шута!
Be First to Comment