Press "Enter" to skip to content

Девалвацията на професията „треньор“.

Или как футболният специалист е на дъното на пирамидата, но по-жалкото е, че той сам не уважава труда си. Професията “треньор”.

Понякога е много гадно да обичаш футбола. Когато си фен в България и се налага да гледаш позори като този с Гибралтар. Има обаче и по-неприятни неща. Да слушаш коментари на преки виновници за цялата тази аматьорщина, които говорят с наглост…

Говорим за г-н Мадански, който беше гост в студиото на колегите от БНТ за срещата. На почивката той се опита да хвали жалките ни опити за футбол, усети се, че стана за смях, след което се нахвърли на всичко, което се занимава с футбол. И пусна ироничното „Аз поемам своята вина, че съм им бил треньор на тия момчета в юношеския футбол и не съм ги научил“.

Михаил Мандаски, по време на престоя му в младежкия национален отбор по футбол.

Да, вината е точно там. Че не са научени в юношеския футбол, но вината на г-н Мадански е в друго – вината му е в участието в цирка, наречен треньорска школа. От години се знае, че всеки, който кара лиценз „Про“, гледа на това с насмешка, а на откритите уроци и изпити в НСА преобладават смехът и забавата, вместо сериозната работа. И от там идва проблемът.

Професията „треньор“ във футбола е толкова девалвирала, че няма накъде. Школата раздава лицензи на „наши“ хора, не е ясно точно каква подготовка получава всеки един „ученик“. И накрая резултатът е ясен – клубовете не искат нашите треньори.

А тези, които действително имат класата и знания, са ги натрупали благодарение на собствения си хъс и амбиция, а не заради въпросната школа. Такива са например Станимир Стоилов, Любослав Пенев, Николай Киров, Стамен Белчев и още доста по-млади момчета. Те трябва да се учат всеки ден и да се развиват, но им трябва и шанс.

Когато някакъв сърбин, с две години опит като треньор, преговаря с ЦСКА София, докато тимът е воден от клубната легенда Стойчо Младенов, има проблем. Когато Николай Митов води “Хебър” толкова години и ги класира във футболния елит само, за да бъде заменен най-вероятно от някой бивш пицар от кохортата, настанила се доскоро в “Царско село”, има проблем. Когато дори Крумовград поглежда към чужденец, след като за този тим бяха спрягани 5-6 родни треньори, вече даже не е проблем, диагноза е.

Професията „треньор“ в България е на дъното. И вина за това имат всички – от треньорската школа и г-н Мадански, през самите треньори и така до президентите на клубове. Но това трябва да се промени рано или късно. Обучението в школата трябва да е наистина релевантно на съвременния футбол. Самите треньори трябва да се развиват всеки ден, да им се осигурява перманентен досег с големите клубове, а не спорадични стажове за по 5-6 дни.

И не на последно място – да се въведат правила. Не е сериозно всички водещи клубове в един или друг момент да са били водени от треньори без лиценз. Обидно е треньорите в цял свят да подписват договори с жестоки неустойки, а у нас да са защитени от Кодекса на труда колкото един общ работник.

Смешно е и самите треньори да не могат да обединят усилия да защитят собствената си професия (б.а. Станимир Стоилов наскоро разкри, че само няколко човека плащат вноската си към Треньорския синдикат). Смешно е, когато директорът на националните отбори Георги Иванов с насмешка обявява, че у нас имало 600 треньори с лиценз, пък дори и цифрата да е преувеличена.

Мнението на “Ритнитопъ”: Кой и как им е дал лиценз на тези 600? Не е ли точно БФС и треньорската школа? За Бога… Но така е, ние сме свикнали. Свикнали сме футболните хора да са смели в студиата и пред камерите и не толкова смели на терена или когато трябва да защитават професията си. Но рано или късно треньорът у нас трябва да се спаси сам, да накара шефовете си и феновете да го уважават. В името на футбола.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.