Press "Enter" to skip to content

Традиционните за елита отбори в долните дивизии: “Локомотив” (Горна Оряховица)

Нека проследим историята на отбора от малкия град с голямата гара

“Локомотив” е основан през 1932 г. от група служители на железниците на гара Горна Оряховица под името ЖСК (Железничарски спортен клуб). През 1944 г. ЖСК се обединява със СК “Борислав” под името ЖСК “Борислав”, като година по-късно клубът е преименуван на “Локомотив”. През 1946 г. отборът достига до финал за Железничарската купа, който е загубен от “Локомотив” (София).

След като през 1949 г. в България е предприета реорганизация на физкултурното движение, в Горна Оряховица са обособени шест доброволни спортни организации на ведомствен принцип: “Торпедо”, “Червено знаме”, “Динамо”, “Спартак” и “Строител” (в старата градска част), които през 1957 г. са обединени под името ДФС “Никола Петров”, както и “Локомотив” (в квартала край гарата), преобразуван през 1957 г. също в спортно дружество. През 1959 г. в Горна Оряховица окончателно остава един клуб, след като ДФС “Никола Петров” се присъединява към „железничарите“.

емблемата на “Локомотив” (Горна Оряховица)

Историческият дебют в „А“ група става през сезон 1963/1964. Предходния сезон “железничарите” завършват на първо място в Северната “Б” група с треньор Йордан Томов. Сред основните играчи в състава по това време са Добри Блъсков, Тодор Маринов, Божин Божилов, Бойко Ванчев, Зарко Георгиев, Желязко Колев, Васил Симеонов, Йордан Ценов и Иван Върбанов.

Историческият първи гол за “Локомотив” в „А“ група бележи централният нападател Марин Кушев, който се разписва на 11 август 1963 г. при загуба с 1:2 в гостуване срещу “Спартак” (Плевен). По време на сезон 1963/64 горнооряховци изиграват няколко паметни срещи в елита. Така например у дома разбиват силния тим на “Ботев” (Пловдив) с 5:2, побеждават и ЦСКА с 1:0. Не успяват обаче да се утвърдят в „А“ група, като записват общо 9 победи, 5 равенства и 16 загуби. Отборът завършва на последното 16. място в класирането и се завръща в „Б“ група. Иначе голмайстор на тима по време на сезона е Тодор Маринов, който бележи 9 попадения.

Следват 19 сезона, в които промяна няма. Тимът е в така наречената “златна среда” в “Б” група. В този период най-успешните кампании на отбора са през 1973/74 и 1975/76, когато завършва на 3. място в крайното класиране. През сезон 1983/84 обаче горнооряховци се представят под обичайното си ниво. В 34 шампионатни мача успяват да запишат едва 10 победи. Класират се на 16. място от общо 18 отбора и изпадат в Северозападната „В“ група. Престоят им в трета дивизия обаче продължава само един сезон. През 1984/85 завършват на 1. място и се завръщат в „Б“ група.

През 1985 г. за старши треньор на “Локомотив” е назначен легендата на “Левски” Добромир Жечев. Той поставя основните на стабилен отбор. Лидери в него са местни футболисти като Димитър Печикамъков, братята Левент и Ценко Гавазови, Валери Ганев, Сашо Ангелов. През сезон 1985/86 тимът се разминава с промоцията, завършвайки на 3. място във втория ешелон. Тогава в “А” група влизат само първите два отбора. Възходът на “Локомотив” обаче продължава и през 1986/87. Тогава отборът води люта битка за второто място с “Дунав” (Русе). В крайна сметка “Локомотив” (Горна Оряховица) финишира на него заради по-добрата си голова разлика. След 23-годишна пауза горнооряховци отново се класират в „А“ група. През следващите 8 години те са неизменна част от най-високото ниво в родния футбол. Тогава редовно нанасят загуби на грандовете “Левски” (София) и ЦСКА (София).

През лятото на 1989 г. “Локомотив” е поет от Кирил Рабчев, а в състава е привлечен Ивайло Йорданов от “Рилски спортист”. Пристигат също играчи като Стефан Колев и Йордан Маринов, а от школата е интегриран Назиф Кадир. По време на сезон 1989/90 горнооряховци не допускат нито една загуба на своя стадион и завършват на 8. място в „А“ група, което е най-доброто класиране в историята на клуба.

Постижението е повторено през следващия сезон 1990/91, когато начело на отбора вече е Петър Кирилов. През есента Левски и ЦСКА губят мачовете си в Горна Оряховица с по 2:0, като след 14-ия кръг от шампионата Локомотив е на 2-ро място във временното класиране. В крайна сметка обаче завършва отново на 8. позиция. Нападателят на отбора Ивайло Йорданов става голмайстор на „А“ група с 21 попадения, а след края на първенството осъществява трансфер в португалския гранд “Спортинг” (Лисабон).

През лятото на 1992 г. горнооряховци участват в купа “Интертото”. Там в група с “Локомотив” (София)“Рапид” (Букурещ) и “Арджеш” (Питещи) завършват на първо място. В следващия кръг срещат руския “Ротор” (Волгород). Мачът в Горна Оряховица завършва при резултат 1:1, а в Русия “Локомотив” отпада след поражение с 0:2. През сезон 1992/93 отборът продължава да има стабилни изяви в родното първенство и се класира на 9. място.

В началото на следващия сезон (1993/1994), под ръководството на треньора Никола Велков, “Локомотив” се представя много силно. След 9-ия кръг на шампионата горнооряховци се намират на 2. място във временното класиране след “Левски”. Постепенно обаче се появяват колебания в резултатите на тима и в крайна сметка той завършва кампанията на 8. място за трети път в своята история.

Най-силният период в досегашната история на отбора приключва през сезон 1994/95. В клуба настъпва финансова криза, която се отразява негативно на представянето му. По време на сезона горнооряховци записват 17 загуби и финишират на 14. място, изпадайки от „А“ група. Дори и през тази кампания обаче “Левски” и ЦСКА не успяват да победят в Горна Оряховица. „Сините“ губят с 0:1, а мача с „армейците“ завършва 2:2.

С изпадането започва сериозна криза в тима. През сезон 1996/1997 изпада в Северозападната „В“ група. Пропадането продължава с пълна сила, като се стига дори дотам клубът да участва през 1998/99 в областната група за един сезон.

Едва през сезон 2003/2004 завършва на първо място в Северозападната “В” група, което означава завръщане в професионалния футбол, но само за един сезон. След още осем години престой там управлението на “Локомотив” е поето от бившия национал и добре познат футболист Бончо Генчев. Тогава тимът завършва на 2. място в Югозападната “В” група, но поради липсата на лиценз на няколко отбора. През сезон 2014/2015 отново може да се радва на професионален футбол. Не само това, ами само два сезона стигат на отбора да се завърне след 21 години вече в Първа лига.

Радостта обаче е кратка и през същия сезон “Локомотив” изпада след загубен плейоф от “Монтана”. След четири сезона в “Б” група през сезон 2020/2021 тимът отново изпадна в Северозападната Трета лига, където се намира и до днес, като не може да се каже, че е сигурно, че в близките 1-2 сезона ще се завърне във Втора лига, понеже е в конкуренцията на отбори като “Бдин” (Видин) и “Севлиево”, които през последните години завършват близо, но не достатъчно до Втора лига.

Мнението на Ритнитопъ: Излишно е да казваме, че “Локомотив” не е на мястото си в последните години. На стадиона в града са идвали много по-велики отбори от сегашните, но действителността е такава. Пожелаваме на горнооряховци да се преборят с голямата конкуренция и отново да играят професионален футбол колкото се може по- скоро.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.