Press "Enter" to skip to content

Как да повишим конкуренцията и нивото в българския футбол?

Прочетете дълбокия анализ и детайлните идеи за развитие на нивото и конкуренцията в българския футбол.

Основният смисъл на състезанието във формат на първенство е да събира отбори със сходни качества, които да се надиграват и да създават спектакли. Този принцип работи паралелно с правилата на футболната пирамида – развиващите се отбори се класират в по-висок ешелон, а деградиращите отпадат в по-нисък.

Единадесет поредни титли за един отбор би трябвало да ни сигнализира за липсата на конкуренция в българския шампионат. За да намерим решение на този проблем, нека се запитаме как се случи това. Поправимо ли е? Възможно ли е първенството да стане по-равностойно в краткосрочен план?

Предвидимостта в българския футбол е основна причина за ниския интерес.

Как се случи?

Главната причина за липсата на конкуренция в първенството ни е неравномерното разпределение на финансовите средства сред клубовете. Последиците от това могат да бъдат катастрофални, особено в държави, в които клубовете не разчитат на продажби от билети, реклама и телевизия. Изключение правят страните, в които са достатъчно развити школите и финансовата издръжка идва главно от продажби на футболисти.

Ситуацията се утежнява тогава, когато пари от друг бизнес, извънфутболен, навлязат във футбола под формата на заеми или просто инвестиции в конкретен футболен клуб. В нашия случай, разривът беше причинен от инвестициите в “Лудогорец” – външното финансиране позволи на клуба да плаща по-високи заплати и, съответно, да монополизира футбола у нас.

Как може този проблем да бъде решен от ръководните органи у нас?

За да се стабилизира неравнопоставеността от финансово естество между футболните клубове, трябва да се прибегне до един от следните два метода:

  • намаляване на приходите на богатите клубове
  • увеличаване на приходите на бедните клубове

Всеки от изброените начини ще намали разликата от приходи между клубовете и ще изравни силите в лигата. Ако федерацията (в случая БФС) иска да се бори срещу спортната неравнопоставеност, то тя трябва да се съсредоточи върху финансовата неравномерност.

За пример, УЕФА опита да имплементира система, целяща да намали неравностойността между клубовете чрез финансовия феърплей (ФФП), но това засяга само клубовете, участващи в евротурнирите. Тази идея, обаче, претърпя пълен крах по няколко причини:

  • системата на финансовия феърплей бе изградена на база изминали финансови действия – изследване на банковите сметки през последните три години;
  • клубовете се научиха как да “заобикалят” правилата чрез изкуствено надуване на договори за спонсорство или по-скорошния модел на продажба на НФТ на анонимни купувачи;
УЕФА създаде регулаторен орган, само за да го нарушава ежегодно.

Тук идва и конфликтът на интереси, в който участва и самата УЕФА. Доста от спонсорите на богатите клубове, са и спонсори на Европейската футболна централа. Затова от Нион си затварят очите и позволяват финансови сделки, които са в разрив със собствения им правилник. В заключение, УЕФА също е част от проблема и защото паричните възнаграждения за участниците в евротурнирите се разпределят според класирането, което просто разширява моста между топ първенствата в Европа и останалите. Бяха въведени и компесаторни системи, които не проработиха.

Има ли алтернативни методи?

За да избегнат “пост фактум” процесите, които обрекоха финансовия феърплей на неуспех, в Ла Лига приложиха нестандартна алтернатива “а приори”. В Испания въведоха система за вътрешен контрол, според която клубовете, които не покриват определен финансов критерий, нямат право да участват в дивизията или да правят нови трансфери. Целият процес се случва преди началото на новия шампионат и предотвратява финансови проблеми в клубовете в хода на първенството, както и в дългосрочен план. Накратко – ако един клуб не е икономически обезпечен и стабилен, то той няма право да участва в първенството.

Тази система намалява възможността за фалит и упражнява известен контрол върху стойността на заплатите. Това повиши вътрешната конкуренция, но понижи нивото на испанските клубове в евротурнирите, защото, както вече знаем, УЕФА не налага подобен контрол върху участниците в своите надпревари. Това дава предимство на най-богатите клубове, които всяка година се борят за най-високите места в Шампионската лига.

Да се върнем към родната картинка.

В краткосрочен план, лимитиране на финансирането във футбола с пари, идващи вън от футболната индустрия, би дало моментален резултат. Това и ще постави основи на бизнес модел в българския футбол. Този метод, в комбинация с регулация, ограничаваща клубовете да разходват само реалните си приходи, би променил играта у нас.

Ограниченията ще намалят разликата в класите сред кллубовете от родното първенство, както и ще рационализира веруюто, че печеленето на точки идва със загуба в банковата сметка.

Да създадеш самоиздържащи се футболни клубове може би ще понижи състезателното ниво на отборите ни в евротурнирите, особено краткосрочно, но със сигурност ще повиши качеството на вътрешното първенство от икономическа и спортно-техническа гледна точка. Тази стъпка назад би поставила основите за средносрочно развитие, част от което неминуемо би било клубовете да инвестират повече в детско-юношеските школи и скаутинг системата, която е занемарена у нас. Тези инвестиции пък ще дадат резултат в дългосрочен план, най-вече на национално ниво, защото науката и експертният анализ ще отговарят за създаването на играчите ни.

В епизод 5 на “Ритнитопъ на по пиво” поговорихме с Даниел Страхинов от enskai, който разказа в детайл за проблемите на скаутинга у нас:

Абонирайте се за още по-интересни разговори за проблемите във футбола у нас!

Всички тези идеи ще изискват едно специално качество, което липсва в съвременния футбол: търпение. То ще е нужно, за да се изпълни дългосрочната визия от регулаторите и футболната федерация, както и от клубовете. Всички ще бъдат отговорни да спазват правилата – качество, което определено липсва по нашите ширини.

Само по този начин можем да поставим основа за по-здравословно и равностойно първенство у нас! А времето лети.

Мнението на „Ритнитопъ”: Както в повечето сфери в държавата, промяната в българския футбол също е процес, който дори не сме започнали. Годините минават, оплакваме се, намираме оправдания за липсата на интерес и пари в играта, но реалните предложения, решения и идеи са малко. Още по-малко пък са хората, които могат да ги реализират. Идеите на Даниел Серехидо са интересни, детайлни и доказват, че футболът ни няма да умре, стига да му помогнем да се изправи на крака!


Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.